nabore.bg

Хората говорят

60-те нудистки минути на един директор (трета част)

ЖАЛКО ЗА ПРОЖЕКТОРА:

НИТО КУРШУМИ, НИТО ЦВЕТЯ!

 

Когато четете този текст, не се питайте: „Това вярно ли е?”

Попитайте се: „Защо е вярно?”

От автора


Продължение

 

…В едно от многобройните си интервюта Радослав Янкулов скромно казва, че в концепцията му има поне десетина годни идеи за програмното развитие на медията. Но пред „24 часа” заявява: „Имаме много идеи и вашият вестник, който аз много обичам и чета, почвам с него, ще се окаже тънък, за да ги помести всичките.”

Както вече сте се уверили, познавам концепцията за „малките крачки”, но с много голям зор успях да се спра на десетина от тях (правописът е запазен):

• Защо да не организираме „Училище за радио”? Нашите „майстори-учители” ще бъдат допълнително пълноценни, а учениците ще правят по-добри програми. Дори когато излетят от гнездото – няма страшно. (1)

• Гласът на хората! Това е важно! Дали ще бъде Обществен граждански съвет, дали ще бъде специален форум на интернет страницата, дали периодични „кръгли маси”? (2)

• А какво ще кажете, ако Радио София се превърне в младежкия тим на БНР?! (3)

• Радио „Бинар”, радио „България” и интернет страницата – допълнение на „Хоризонт” и „Христо Ботев”, но със засилен собствен облик. (4)

Създаване на блогове и специални, собствени рубрики. (5)

• Можем да генерираме идеи, в т.ч. и „щури”, и значими каузи, и да работим за тяхното реализиране. Защото Радиото може! (6)

• Можем ли да направим „радио реалити” (НЕ ЖЪЛТО!)? (7)

• …изграждане на РРС в Кърджали – част от концепцията на БНР (8)

• Рекламно-издателската къща. Щом е „издателска”, дали не би могла да издава подходящо радио списание или безплатен вестник? (9)

• Залата за пресконференции. И тук смяна на модела, ако съществува модел? Залата не отстъпва на най-добре оборудваните в София и няма никаква причина да не се превърне в нещо като „Информационен център” с всички услуги, които ще предлага и с приходите и авторитета, които ще носи. (10)

За да бъда максимално коректен, ще добавя още една, която не присъстваше в концепцията, но Радослав Янкулов се спря на нея по време на събеседването в СЕМ: прословутите „60 минути на директора”, с които прохождащите радиостанции, ръководени от него, са имали невероятен успех: „телефоните загряваха все едно поздравителен концерт, защо да не го направим и тука”.

Най-„чистата” идея от всички (останалите са по-скоро хрумвания!) беше „Училището за радио”. Но не щеш ли на един журиращ (Анюта Асенова) много екзотично й изглежда идеята да се организира училище за радио: „Как виждате развитието на това училище? Кои биха могли да бъдат учениците? Хора от радиото, стажанти, хора, които правят първите стъпки? Кои ще бъдат обучаващите?”

От този миг нататък, и през първите 100 дни, и през следващите 100 дни (почти до 210-ия ден!), нямате идея какво търсене пада как да изглежда идеята за училище (понякога даже и академия):

В нея (академията) няма да се влиза с дебели книги, а ще бъде среда, в която знаещи и можещи хора, утвърдени в радиожурналистиката, предават опита си (в. „Стандарт”, 1 юни 2013 г);

Главното… не са толкова академичните знания, колкото срещите с хора, които са живели, работили, успели да научат какво е това радио, и са в състояние да предадат своите знания (http://news.bgnes.com/view/1138175);

„Добрите професионалисти, които не са готови да загърбят професията за един, два или три сребърника, съществуват, ние трябва да ги покажем отпред на сцената и заедно с това да създадем нови” (Mediapool.bg, 23.05.2013);

В него могат да бъдат обучавани подготвени, опреснявани формирани хора, млади при това, предполагам, които искат да работят в радиото, които носят радиото в душата си или хора, които работят вече някъде в радио или близко до радиото, но фината шпакловка им е избягала… (сайт на СЕМ, протокол № 23 от 21.05.2013 г.);

Училището за радио в един момент може да се окаже съперник на факултета по „Журналистика”(!)

До… сакралния 19 февруари 2014 г., когато най-сетне бе намерена „непознатата” до този момент „училищна форма” – семинарът! Семинар за обучение на обучители на обучавани! Страхотно! Иначе звучи авторитетно: съвместно с Медийната академия на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕBU). А и финансирано – пак оттам!

*

Ако обърнете внимание, ще забележите едни странни, много странни въпросителни знаци (?) в края на текстовата конструкция на някои „идеи”. Мисля си, дали Янкулов не знае за какво служи въпросителният знак (?), дали не го бърка с удивителния, дали този знак не означава, че „предложителят” не е много сигурен в предложенията си, или пък иска мълчаливото съгласие на СЕМ („идеи” № 2, 7 и 9):

Рекламно-издателската къща. Щом е „издателска”, дали не би могла да издава подходящо радио списание или безплатен вестник?

За „идеите”, които завършват с пунктуационния дифтонг ?! (хем се чуди, хем се мае) вече стана дума.

Но още не е станало дума за: „…какво ще кажете, ако Радио София се превърне в младежкия тим на БНР?!”

RS

Но освен за „младежки тим” програмата беше обявена и за „скоростната лента на магистралата БНР”. И Радио София започва да се движи по скоростната лента толкова бързо, че последните социологически проучвания не могат да хванат в „радара си” нито пазарния дял, нито дневната аудитория на радиостанцията (според проучването на Маркет Тест, юни 2014). И само едно сравнение: месечната аудитория на Радио София е толкова, колкото е дневната на Радио Бургас – 0,1%! Ако пък трябва да се сравни с онова „трамвайно” Радио София, разликата със „скоростното” е деветократна (0,1% – 2014, 0,9% – 2012).

Чудя се дали дългото отсъствие на Радослав Янкулов от Националното радио, или някаква не особено чистоплътна склонност го карат да се присегне по своя си начин и към Радио София. Защо в живота да не бъде като в правото: незнанието не е извинение!

Още със създаването си (6 г. пр. Ян.) Радио София е изградена точно като младежки тим и програмата винаги е била адресирана и до софиянци (като цяло), но и до младежката софийска аудитория.

Това е необходимо да се каже заради други изявления на Янкулов:

„Защото в Радио София е идеалното място, в което може да звучат дори напредничави и някакви модернистични, не знам дали е правилна тази дума, идеи свързани с радиото. Те в повечето случаи идват от страна на младите хора. Радио „София” може с музиката си да бъде също притегателен център към младежките вкусове и младежката аудитория…” (Протокол от събеседването с кандидатите, СЕМ).

Случайно пазя една стара програмна схема на Радио София. Дали музикалните предавания (след 19 часа) „Кънтри с Лили”, „Моята друга музика”, „Чуй света”, „Фалшименто”, „Слънчев джаз”, „Рок атака” и пр., и пр. (до полунощ) и след полунощ до ранна сутрин: „Клубна музика” и „Нощна музика” са за пенсионерските клубове?

Но вие не познавате Янкулов като демитизатор и деидеологизатор на историята: „…на радио „София” при всички положения й пречи историята, свързана с парламентарния канал. Аз дори съм готов да предложа друго – радио „София” да не предава парламента, а да предава заседанията или поне по-важните заседания на Общинския народен съвет.” (Протокол от събеседването с кандидатите, СЕМ).

Възможно е да не съм информиран добре, но стартът на програма „Радио София” беше обвързан с предоставянето на честота за парламентарен канал. И ако лицензът на програма „Радио София” е издаден със задължението да излъчва заседанията на Народното събрание, то се питам, но по-важно е да попитам Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии: кой отмени този лиценз? Нали стана много модерно да питаме: „Кой?”

Комисията по култура и медии при Народното събрание намери за необходимо да разговоря със СЕМ и с ръководството на БНР по „регулирането” на „случая Волгин” (о, още кънти в мен заканителният плач на Лозанов: вие сте политически орган, за да си позволявате да разговаряте с независим орган като СЕМ), но не намира за важна загубата за Народното събрание на един радиопарламентарен канал/честота!

Хайде сега, като функция на законодателната власт Народно събрание, Комисията по култура медии да извика отново КРС, СЕМ и БНР и да попита от позициите на закона: „Кой?”: кой промени лицензионните параметри на програма „Радио София” на БНР? Кой открадна парламентарната честота?

*

…Но след великолепните идеи на Янкулов, идва времето за реализацията им.

„Ако съм някой идиот, все ще избутам тригодишния мандат с мимикрия, лек ретуш, грим. Ама не мога! Промени ще има, защото просто не мога така да си седя. Но ми е трудно да говоря за това, защото искам всичко, което правя, да е логично и нормално, а не с поантата: „Радиото почва от мен!“ Едва ли не досега бил потопът, сега идва възкресението... Това са глупости.“ [44]

През прословутите 100 дни Янкулов не е бързал с нищо друго (нова структура, нови правила/правилници, нови технологии и пр. и пр.) освен с… освобождаването, уволнението, съкращението и пенсионирането на хора. Едва ли в своята близо 80-годишна история Националното радио е имало друг времеви сегмент (може би само 1944 г. и 2001 г.) на такова „разтребване” на Радиото. Да, никой не му отрича правото да се „освободи” от стария управленски екип, но покрай бившите „началници” започнаха да изгарят и колеги в работоспособна възраст (оставете ги пенсионерите!).

Споменавайки 1944 г., ще направя едно любопитно сравнение: ако още на 14 септември 1944 г. военният министър Дамян Велчев уволнява 172-ма офицери от една 70-хилядна армия, само от „полка” (като численост) Българско национално радио, както беше тръгнало през прословутите сто дни, си „тръгват” доста „офицери”, без да се броят „радиоредниците”, чиито договори са заплашително променени: от безсрочни – в срочни!

Но да кажем, че не това е най-важното! Тревожното е, че „зачеркваш” една рота, а назначаваш две (колкото и условно и неточно да е такова сравнение!), при това без каквито и да е конкурси. И СЕМ ще има да пита кога ще се увеличат заплатите (все едно дали това е в неговата независима компетентност) в Националното радио [45]… Защото от уж „оредялата колекция” [46] на Янкулов, от „колекцията” на Михаела Божидарова и „колекцията” на медийното задкулисие се втурват толкова „партизани” и „ятаци” към „обърната пирамида”, в която любимият инкубатор на Янкулов като нищо ще спре да „люпи” (по Янкулов е „да ражда”!) [47]

Но ако човек слуша радиообявите, ще остане с впечатлението, че с конкурси назначават само хористи и музиканти (като изключим обявите за две директорски длъжности)[48]. Ами новоназначените? За тях май е достатъчно великодушното директорско „Да!”. И преданост! Не че с конкурсите се постига друго! Но така или иначе са част от правилата…

…Нека обаче се върнем към крилатата мисъл на Янкулов „Ако съм някой идиот, все ще избутам тригодишния мандат с мимикрия, лек ретуш, грим. Ама не мога!”, защото това е не училище – това е цяла академия по експроприативна креативност.

Радослав Янкулов владее няколко думи със силата на магическото абракадабра [49], като заклинание нещото да се материализира от нищото: истински/а/о, нов/а/о/и, начало, вече, (на)скоро

• Да, Радио София вече е с почти нова схема и става истинска младежка станция;

• …бе поставено началото на разработването на 31-ва зала на БНР като истинска и ефективна зала за пресконференции;

• Ще направим всичко възможно БНР да има свой истински музей на радиото, който да пресъздава по най-добрия начин неговата история;

• Още едно бижу „Бинар”, то започна да излъчва съвсем скоро…;

• Има и едни списъци с идеи, които трябва да се случат и ще се случат с шестте ни оркестъра, така че те не само да работят истински за радиото, но да работят за себе си;

• За него радиото трябва да е в крак с новите технологии, а последното, с което БНР го доказва, е новата интернет страница на медията;

От 30 септември програма „Христо Ботев” на БНР предлага на слушателите си едно наистина различно събуждане с обновения си сутрешен блок – „Нашият ден”;

• …изграждане на РРС в Кърджали – част от концепцията на БНР.

Виждате ли, всичко уж го има, ама го няма или не е истинско, или е нужна „смяна за модела”. А и когато изречеш неточно нещо, то също може да се окаже, че не го е имало: по чия концепция ще се изгражда РРС в Кърджали (Янкулов ли сега се сеща, или някой преди него?).

Какво означава „нова” интернет страница (или интернет сайт)? Това означава „кадрово осигуряване” (както бих казал аз с чиновническото си мислене), създаване на организация (административна и технологична), създаване на графика и още куп неща. Ако това е вече направено, добавянето, допълването, променянето на елементи е само усъвършенстване на сайта, но не и създаване на нов сайт.

А какво е да твърдиш, че чак сега „шестте оркестъра” ще започнат да работят истински? Обидно, разбира се! Много обидно! При това, ако си позволя да отбележа, Радиото никога не е имало шест оркестъра, а само три. Е, разбира се, и три хорови състава, от които един – Детският радиохор, донесъл толкова слава не само на Националното радио, а и на България, май скоро ще отиде в небитието. Не само защото беше прогонен от репетиционната си зала, която се надявам да не бъде превърната в зала за футбол на малки вратички, въпреки офизкултуряването на институцията Национално радио. А по други, по-сериозни причини: творчески и организационни!

Какво е да твърдиш, че ще направиш всичко възможно Радиото да има един истински музей, когато зад сегашния стои всеотдайният труд на проф. Веселин Димитров, на колегите от дирекция „Архивен фонд” и не на последно място – на нашия колега Божидар Методиев? О, да – да напъхаш един „музей на живо”, до който днес може да се докосне всеки (дори и случайно влезлият в Националното радио!) и да го поставиш в „килия”, която гордо да наречеш „Музей на Българското национално радио”!

Ами нали „Бинар” беше „скъпа играчка” с 50-60 посетители? Как изведнъж с едно плясване на ръцете Янкулови „Бинар” се превърна в „бижу” с десет пъти повече публика? При това ще бъдат пускани „с образ и някои знакови предавания като например сутрешните блокове на „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Радио София“ и популярни рубрики като „Неделя 150”. Така слушателите ще станат и зрители и ще могат да надзърнат в студиата и апаратните на радиото, докато водещите разговорят със събеседниците си” [50]

 Да, ама ние, които сме живели 2 г. пр. Ян. знаем какво е „Бинар”, какво може „Бинар”; и студиата на „Хоризонт” сме виждали „в образ”. Ама чак всичко! Защо ли БНР не си вземе един телевизионен лиценз (грешката в концепцията – БНТ вместо БНР – на Янкулов не ще да е била случайна!), след като са му се свършили всички радиоформи и изразни средства?

Чухте ли емблематичната реклама (автореклама) за Радиото, което е повече от радио? А „Властелинът на ефира“? От „лъжите” на Тодоров ли стана „властелин” или след него? Но добре, че фотосемиотикът Георги Лозанов не се е взрял в логото, посветено на 80-годишнината на БНР, за да каже няколко думи за антиестетичната му символика…

…Та така с черното и бялото магьосничество на думите истински/а/о, нов/а/о/и, начало, вече, скоро/наскоро

Един мъдър мой приятел, сякаш по този повод, веднъж ми каза: „Виж, и думата „национален” е хубава, и думата „социализъм” е хубава, но в думата „национал-социализъм” [51] цялата мръсотия е в тиренцето…

Но „тиренцето” в нашия случай е най-малката беда. Само си припомнете част от „събеседването” в СЕМ по концепцията на Радослав Янкулов или се върнете малко по-нагоре в този текст. Там, където кандидат-генералният директор дълго ходи по една жарава…[52].

 

Иван АНГЕЛОВ

Следва

 

Пътеводител на фактологическия стопаджия*

 

[44] Сп. „Тема”, брой 25 (604), 24-30 юни 2013 г.

[45] Протокол от редовно заседание на СЕМ № 04, 28 януари 2014 г.

[46] „С течение на годините, дори и да имаше някаква колекция хора около мен, тя оредя”, сп. „Тема”, брой 25 (604), 24-30 юни 2013 г.

[47] Из концепцията „Малки стъпки…”

[48] Единият конкурс – за директор на програма „Хоризонт”, вече се състоя. „Принципът” „конкурсно начало” обаче не се отнася за други (назначени вече) директори. А може би и за временно изпълняващия длъжността директор, (не)любимият „юноша бледен” на Мария Стоянова (иначе неин колега по педагогическа образователна профилност, който трябва да превърне Радио София в „скоростната лента на магистралата БНР”? За конкурса за ръководител на Радио Бинар просто се замълча.

[49] Абракадабра е заклинание нещо да се материализира от нищото.

[50] „Риалити радио, БНР вкарва камери в сутрешните си блокове и в „Неделя 150“, сп. „Тема”, 3 февруари 2014. Това е информационната кореспонденция (като журналистически жанр) на програмния директор на БНР Иво Тодоров, поданик на Нейно Кралско Величество Елизабет II (поне според профила му във Facebook), учредител (ако не и повече!) на националното движение КУР („Конституционно управление за републиката”), автор на оптимистичното изследване „Радиото няма да умре!” (всъщност концепция, с която кандидатства за генерален директор на БНР) и първи автор в рубриката „За българина и буквите”, в което, сякаш за да спази изискванията на СЕМ за плурализъм, говори и за своята любима кучка Тара. За него регионалните програми на БНР са само едни градски радиостанции…

[51] По стария правопис.

[52] За да се уверите сами, използвайте този линк: www.cem.bg/download.php?id=4625. Компютърът ще Ви съобщи, че може би има вируси, ама Вие, знаейки, че има само думи, стартирайте го. Иначе, отидете в сайта на СЕМ, изберете протоколи, а от там изберете протокол с номер 23 от 21.05.2013 г.

* По Дъглас Адамс (The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979). Замяната на „галактическия” (по оригинал) с „фактологическия” е реверанс към „любознателния” читател, който сам иска да се увери в написаното от автора.


„Все едно съм гол пред една стена и от мен и от радиото зависи дали ще стрелят, или ще дават цветя” По публикацията „Шефът на БНР става водещ на „60 минути на директора”, в. „24 часа”, 21 януари 2014 г.

„Все едно съм гол пред една стена и от мен и от радиото зависи дали ще стрелят, или ще дават цветя” По публикацията „Шефът на БНР става водещ на „60 минути на директора”, в. „24 часа”, 21 януари 2014 г.