nabore.bg

Тежката дума

Две мнения: Новата книга на проф. Мирослава Кортенска „Яворов и театърът”

Новата научно-изследователската книга „Яворов и театърът” на известния театрален експерт проф. д-р Мирослава Кортенска е отличимо достойна да заеме челно място като задълбочено изследване в театралната биография на любимия на няколко поколения поет П. Яворов. Като език, похват, стил, хронологично подреждане – всичко е на високо експертно ниво. Още предговорът грабва читателя и го повежда към свещения храм на културата и изкуството в София – Народния театър. А в него авторът проследява борбите на нашите интелектуалци-писатели, артисти, учени, които полагат основите на следосвобожеднското ни културно развитие през времето на градивните им споровете за раждането на театралната критика, както и за модерно и възвишено творческо мислене (стр. 113-224). Всичко това хронологично се поднася от автора по месеци и години сред живот на огнени борби, творчески труд, успехи, разочарования…

Стихотворенията на поета, макар и да се изучават в училищата заедно с неговата трагична участ, са познати на всеки българин. Малцина обаче са тези, които знаят за големия му принос в развитието на театралното изкуство през първите десетилетия на миналия век…

… Книгата е особено ценна и с приложението, което съдържа 151 стр. като „Протоколна книга” на артистичния комитет на Народния театър, в който известен период Яворов е секретар и в която са съхранени неговите подписи, заедно с тия на Иван Вазов и П. Славейков…

… Неоценими са и архивните документи от времето с първите пиеси на Яворов като щатен секретар на Народния театър – „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари”.

Равностойни на тях са и театралната критика на Яворов, подредени хронологично по своята значимост за възгледите на автора към драмата и театъра. Още от първите редове те грабват читателите и, поведени от проф. Кортенска, влизат в храма на културата, за да станат съпричастни на по-модерно и възвишено мислене. И особено, когато Яворов засиява в театралния небосвод със своите новаторски идеи, освен и с дейността си вече на режисьор, на критик, на драматург…

За всичко това изразявам сърдечни поздравления и уважение към проф.д-р Мирослава Кортенска за нейния новаторски труд!

 

Свобода МИХАЙЛОВА, литературовед

 ***

Няма да се самоизлъжа, че още като начална студентка във ВИТИЗ преди 40-45 години, когато написа и отпечата първата си критична статия за филма ми „Безсмъртие” за пловдивския революционер-антифашист Петър Ченгелов, обесен в самия затвор, проф. д-р Мирослава Кортенска вече летеше в своята духовна орбита. И тогавашните й неукротими изблици са осезаемо сходни на днешните й изяви на вече утвърден експерт в театралната наука и практика. Не ги подмени продажно с други, а още по-пълноводно се потопи в тях. И макар през тези десетилетни години да не се бяхме виждали нито веднъж и разговаряли по проблемите на театъра, литературата, изкуството, доказателство за това е книгата й „Яворов и таътърът”, чиято премиера се състоя в БАН на 30 март т.г., под редакцията на Иван Гранитски, изд. „Захари Стоянов”. Не знам колко чувствителна е била анализаторската й прозорливост, за да се посвети на такъв поетичен колос като Яворов. Но като дългогодишен борбен войн, освен и доказал се вече експерт в областта на театралната наука и критика, тя не занемери сетивата си към сценичното слово, а продължи още по-неугасимо да разпръсква прожекторните му светлини и речови ефекти сред зрителите за поука, знания и мъдрост. И макар още през младежките години да свещенствахме над романа на Михаил Кремен за трагизма на поета Яворов и любимата му Лора, днес в своя научен труд на проф. Кортеска намираме за него не само непребъдността на смъртта, а и любовта му към думите. Към живота на българското слово с неговата дълговечност от безсмъртие. Принуден от тази неизбежност, дори и Злият дух на сатанизма отстъпва пред силата на любовта и безсмъртието, на които идеали се бе посветил Яворов и които авторът придаде в своята книга и у читателите като негови дълголетни сънародници. А това чувство в мен се засилва още по неовладимо, когато пак през онези отминали 50 години открих в бургаския дом на „литературното страшилище” Петко Росен разменени писма между него и Яворов от Париж, с откъси на такива между Мина и Яворов, разкриващи с разтощителна откритост любовта помежду им, както и такива между Елин Пелин и др. Тогава едва не се разпаднах от вълнение, затова веднага ги дадох на критикът Веселин Йосифов във в. „Литературен фронт”. След години пък сам ги отпечатах в сп. „Пламък”, когато накрая влязоха и в ръцете на проф. Михаил Неделчев и на друг негов колега от Пловдив, за да станат днес популярни неизвестни истини около Яворов, Мина и другите му „душевни съпътнички”.

Затова считам, че трудът на проф. Кортенска е не само благодатен като мисловна изразеност за гениалността на поета, но е и безбрежен принос за безсмъртното му творчество, с надежда да достигне със свободна воля до днешните читатели, макар и вече пленени от компютъра, мобифони, таблети и всичките други днешни модерни електронни технологии. Но, каквото и да е, словото е безсмъртно и дълговечно.

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател и режисьор

 


Проф. д-р Мирослава Кортенска

Проф. д-р Мирослава Кортенска