nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Ние маймуни ли сме бе, хора?

Беше далечния вече ноември на 1963 година, когато една сутрин дядо ми донесе вкъщи забравеният вече вестник „Земеделско знаме“, хвърли го на леглото и каза тежко: „Убили са Кенеди...“. Баба сложи ръка на устата си и изхлипа. Не разбрах защо, но и на мен ми се насълзиха очите. Помня всеобщата покруса от нелепата гибел на този симпатичен млад държавник, за когото тогава знаех единствено това, че се готви да изпепели с ядрени бомби социалистическата ни родина. Май това беше по време, когато все още българите не бяха загубили някои способности, които ги отличаваха от маймуните – великодушието например,

 

способността за съчувствие, човещината...

 

Сетих се за този случай сред покрусата на поредната самолетна трагедия във френските Алпи. Видях по информационните сайтове и в социалните мрежи мнозина да следят тази неописуема драма, гледах и новини по няколко телевизии. И изумлението ми нарастваше с всяка минута – водещите /често с неописуемо неуместна ведра усмивка/ говореха за „този инцидент“. Какъв инцидент бе, кукло!? Никой ли в модерния ви нюзрум не знае значението на думите катастрофа, трагедия, нещастие, гибел? Инцидент е когато циганка открадне портмоне в автобуса, а когато в миг угасне животът на 150 души – това е нещо друго.

Но ако приемем, че неграмотността, лековатостта и лекомислието

 

са вече устойчива характеристика

 

на всяка почти българска новинарска емисия, то коментарите на зрители и читатели наистина могат да втрещят всеки с що-годе съхранен мисловен и емоционален капацитет. Съчувствие ли? Някои споменават за такова нещо, но мимоходом, защото отвътре ги напира да стигнат до причините за трагедията. Един например с титанично усилие на мисловния /?/ си апарат заключава с доволство, че така им се пада на западняците, щом се возят на самолет – ние като се не возим – нищо не ни става.

 

Друга подхваща тази свежа мисъл –

 

ония са богати, затова гинат в самолети, ние пък си мрем по къщите и по улиците, щото сме бедни. Бедни сме, защото комунистите съсипаха тази страна – обяснява друг титан на мисълта. Това твърдение вече предизвиква сладострастна възбуда – държавна сигурност, олигарси, мутри, и така се стига до кулминацията – за всичко са виновни евреите. Ми да, световното еврейство ни завря в тинята, продадоха ни, окрадоха ни, клаха ни в Стара Загора, всички са масони, и Захари Стоянов също, ама и Ленин, ами руската окупация, ми я виж Путин, троловете му са навсякъде, като станем задунайска губерния ще лъскаме ботушите на солдатите и ще им перем партенките... И настава такова словоблудно упоение, такава сладостна тръпка, че напълно изличава от съзнанието на участващите единствената вярна теза, която се прокрадва все пак в репликите на някои от тях – че за дережето си сме си виновни само ние, защото ние си избираме кой да ни завира в калта. Що се отнася до свободата на словото

 

се изкушавам да цитирам Гор Видал,

 

който говори за американците, разбира се, за които „свободата на словото означава свобода да се повтаря онова, което казват всички, и нищо повече.“ Допълва го Хосе Марти:  „Да бъдеш културен е единственият начин да бъдеш свободен.“

А трагедията във френските Алпи е вече забравена.

Ние маймуни ли сме бе, хора?

 

Йото ПАЦОВ

Вестник „Златна възраст”

 


Йото Пацов - журналист и писател

Йото Пацов - журналист и писател