nabore.bg

Не мога да забравя първата (и единствената) моя среща с държавния глава Тодор Живков преди години. От вестника, където работех ме изпратиха да напиша репортаж от Софийската опера – на сцената там се представяха самодейни състави от Врачански окръг. След падането на завесата в края на концерта, зад кулисите на операта ме зърна Иван Абаджиев, тогавашен първи секретар на ОК на БКП във Враца и подхвърли: „Георги, продължаваме нагоре – по стълбите вдясно...!”

Не разбрах за какво става дума, но след 5-6 минути се качвам по показаната стълба, влизам в нещо като салон и какво виждам –

нещо като „Тайна вечеря”, но не по Леонардо...

От едната страна на дългата маса насядали видни държавни мъже и гледат умно и авторитетно (членове на Политбюро и секретари на ЦК на БКП). А срещу тях – врачанските отговорни другари, които мигаха като плъхове в брашно. В средата, същи Исус Христос – самият Тодор Живков! Места свободни – няма, освен едно – срещу Първия! Явно никой не иска да седне на горещия стол, но Абаджиев с ръка ми го посочва и с поглед настоява.

Сядам. В чинията пред мен – невиждани деликатеси! Слюнката ми потича, ала аз чинно вадя бележника, за да не пропусна някой от мисловните и словесни бисери на първия човек на държавата. Не смея на мръдна, камо ли да хапна от наредените ми в чинията вкуснотии – е, ще хапна по-късно, сега първо да си свърша репортерските задължения. В това време

Живков не спира да се майтапи,

а до него Станко Тодоров и Петър Танчев се заливат от смях, сякаш всеки виц на Първия е шедьовър! А пък аз чакам мисъл, оценка за току-що приключилия концерт – ни думичка!

Изведнъж Живков родхвърля: „Да ставаме, че другарите от Враца са уморени!” И се изправя. Като под строй, автоматично всички присъстващи се надигат, ръкуват се за довиждане и излизат. Само аз седя като идиот и гледам онези невиждани през живота ми деликатеси пред мен...Явно не ми е писано да ги опитам някога в живота – те сякаш ми се плезят от чинията: „Като си такъв натегач, яж си сега палците!”

Така си останах гладен и с пръст в устата – след като стоях очи в очи с Живков на една софра!    

Георги КАРДАНОВ