nabore.bg

Красивата учителка Цвета Кръстенякова предпочитала ухажванията на владиката Агапий

През далечната 1843 г. във Враца било открито първото девическо училище – броят на ученичките бързо станал 130! Понеже липсвала училищна сграда, младата и очарователна възпитателка Цвета Кръстенякова предоставила собствения си дом за занятията. Родена във Враца, с протекцията на Евгения /майка на тогавашния епископ Агапий/, Цвета била изпратена да се дообучи при първата българска учителка Анастасия Тошева в Плевен.

Когато през 1848 г. в мъжкото училище в града постъпил талантливият врачанин Кръстю Пишурка, било съвсем естествено той да се впечатли

от красотата и интелигентността на колежката си

от девическото школо. Пишурка бил наследник на поколения учители и с голям ентусиазъм са захванал да обучава врачанските момчета. На първия годишен изпит, открит за гражданите и проведен на 1 юни 1848 г., възпитаниците му показали много добри резултати. Освен това изпели на изпита те няколко песни пред родителите си – една от тях била написана от самия даскал. Макар и толкова успешен преподавател, автор на стихове и книги, скоро Кръстю трябвало да напусне родния си град, безнадеждно обиден. Причината била тривиална – Цвета не споделила пламенните му чувства, а предпочитала подкрепата и ухажванията на владиката Агапий. Тя се чувствала задължена към свещеника – той й помогнал да изкара специализацията си при известната плевенска колежка Тошева!

Унизен от несподелената си любов

и от конфликта му с Агапий, Пишурка забягнал в Лом. Там преглътнал болката си като се хвърлил в огромна културно-пресветна дейност. Там даскал Кръстю и сгражданинът му Ангелаки Иванчев с още ентусиаски станали инициатори на първото в България театрално представление. Това станало през октомври 1856 г. с драмата „Многострадална Геновева” – точно тогава се родил българският театър! И двамата врачани играели в представлението, за което се говорило с възхищение не само от ломчани, а и в цялата околност. Успехът въодушевил Пишурка и под неговото ръководство ломските театрали поставили още една пиеса – „Велизарий”. В нея участвали само мъже,

не било прието на сцената да се качват представителки на нежния пол.

И днес ломчани са благодарни за големия принос на врачанския ентусиаст – автор, интилектуалец и артистична натура за просветния и читалищен разцвет на крайдунавския град. Без да подозират, че Кръстю Пишурка напуснал родния град заради студената Цвета Кръстенякова, предпочела благословията на владиката, пред жарките чувства на колегата си.

Георги КАРДАНОВ