nabore.bg

Архивите са живи

Българи от старо време: Несподелена любов прокудила Кръстю Пишурка от Враца

Красивата учителка Цвета Кръстенякова предпочитала ухажванията на владиката Агапий

 

През далечната 1843 г. във Враца било открито първото девическо училище – броят на ученичките бързо станал 130! Понеже липсвала училищна сграда, младата и очарователна възпитателка Цвета Кръстенякова предоставила собствения си дом за занятията. Родена във Враца, с протекцията на Евгения /майка на тогавашния епископ Агапий/, Цвета била изпратена да се дообучи при първата българска учителка Анастасия Тошева в Плевен.

Когато през 1848 г. в мъжкото училище в града постъпил талантливият врачанин Кръстю Пишурка, било съвсем естествено той да се впечатли

 

от красотата и интелигентността на колежката си

 

от девическото школо. Пишурка бил наследник на поколения учители и с голям ентусиазъм са захванал да обучава врачанските момчета. На първия годишен изпит, открит за гражданите и проведен на 1 юни 1848 г., възпитаниците му показали много добри резултати. Освен това изпели на изпита те няколко песни пред родителите си – една от тях била написана от самия даскал. Макар и толкова успешен преподавател, автор на стихове и книги, скоро Кръстю трябвало да напусне родния си град, безнадеждно обиден. Причината била тривиална – Цвета не споделила пламенните му чувства, а предпочитала подкрепата и ухажванията на владиката Агапий. Тя се чувствала задължена към свещеника – той й помогнал да изкара специализацията си при известната плевенска колежка Тошева!

 

Унизен от несподелената си любов

 

и от конфликта му с Агапий, Пишурка забягнал в Лом. Там преглътнал болката си като се хвърлил в огромна културно-пресветна дейност. Там даскал Кръстю и сгражданинът му Ангелаки Иванчев с още ентусиаски станали инициатори на първото в България театрално представление. Това станало през октомври 1856 г. с драмата „Многострадална Геновева” – точно тогава се родил българският театър! И двамата врачани играели в представлението, за което се говорило с възхищение не само от ломчани, а и в цялата околност. Успехът въодушевил Пишурка и под неговото ръководство ломските театрали поставили още една пиеса – „Велизарий”. В нея участвали само мъже,

 

не било прието на сцената да се качват представителки на нежния пол.

 

И днес ломчани са благодарни за големия принос на врачанския ентусиаст – автор, интилектуалец и артистична натура за просветния и читалищен разцвет на крайдунавския град. Без да подозират, че Кръстю Пишурка напуснал родния град заради студената Цвета Кръстенякова, предпочела благословията на владиката, пред жарките чувства на колегата си.

 

Георги КАРДАНОВ


Кръстю Пишурка

Кръстю Пишурка

Паметникът на даскала театрал в Лом

Паметникът на даскала театрал в Лом

>Ломското читалище

>Ломското читалище "Постоянство" е създадено от Пишурка