nabore.bg

Тежката дума

Недялко Йорданов: Защо цензурирате думите ми за Орешарски?

Поетът Недялко Йорданов публикува в социалната мрежа "Фейсбук" отворено писмо до "Стандарт" и главния редактор на вестника Славка Бозукова по повод дадено от него интервю. НАБОРЕ.БГ го публикува с незначителни съкращения:

Госпожо главен редактор,

Бях поканен от вестник „Стандарт“ да дам едно голямо коледно интервю с въпроси на различни теми – както лични, така и свързани с политическата обстановка в страната.

Отдавна не бях давал интервю на вестник и воден от стари сантиментални спомени за „Стандарт“ - предоставих своите отговори на зададените ми въпроси чрез електронната си поща.

Един ден преди излизането на интервюто влязох във връзка с интервюиращия Димитър Генчев, впрочем един много интелигентен и мил човек, и го помолих да провери дали случайно няма някакви промени и съкращения в моето интервю. Той два пъти прави проверка, последния път – от подготвената вече за печат страница - и ми каза дословно следното:

„ Как може да си представите, че вестникът може да си позволи да коригира един Недялко Йорданов. Нито една запетайка не е пипната във вашето интервю.“

На следващата сутрин – събота 28 декември моето интервю беше заело цялото фолио – две пълни страници от вестника заедно с много снимки и три стихотворения.

Ето какво се оказа. Нека читателите на това открито писмо сами си направят извода:

 

ОРИГИНАЛЪТ НА ИНТЕРВЮТО:

 

Може би ще ме попитате за отношението ми към Пламен Орешарски. По времето на Иван Костов, може би някои си спомнят, че аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК и че Прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Един ден, моят приятел Хайгашод Агасян, както си върви по улица „Шишман” е нападнат в гръб от един непознат за него човек, който стиска врата му и му крещи: „Кажи на твоя приятел Недялко Йорданов, че лошо му се пише, ако не престане да пее срещу Иван Костов. Аз съм Пламен Орешарски, предай му, че го предупреждавам”. Това става в навечерието на 2000 година.

Искам да бъда обективен. Да не се поддавам на лични пристрастия. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук мисля, че предприема конкретни стъпки в правилна посока. И аз го подкрепям.

 

ПУБЛИКАЦИЯТА НА „СТАНДАРТ“:

 

По времето на Иван Костов аз направих няколко гневни рецитала в зала 1 на НДК. Тогава прокуратурата беше призована да се занимае с мен. Сега искам да бъда обективен. Пламен Орешарски за момента е единствения вариант за страната. Той показа завидно самообладание, има и реномето на опитен финансист. До тук предприема конкретни стъпки в правилна посока. Подкрепям го.

Дължите ми отговор: Кой е извършил тази тенденциозна намеса в моя отговор? Не е възможно да го е направил на своя глава без Ваше знание и съгласие.

Във всички други отговори в интервюто „не е пипната нито една запетайка“.

Има, обаче, още една брутална намеса , без мое съгласие, което ме излага пред читателите като поет.

Ето как публикува вестник „Стандарт“ моето стихотворение „Хайде да се влюбим“:

Хайде да се влюбим

Като в детска жмичка...

Крием се... Играем

своята игричка.

Толкова гореща...

Толкова студена...

Неосъществима.

Неосъществена...

Хайде да се влюбим

смешно и случайно,

много забранено,

рисково и тайно.

Чуждата квартира...

Всеки те оглежда...

Някаква илюзия...

Никаква надежда...

Хайде да се влюбим

тихо, идеално,

светско, интернетско,

визовиртуално...

Вечер пред екрана

в стаята да зъзнем

да си пишем глупости

и да си омръзнем.

Хайде да се влюбим...

Грубо, неприлично.

Само сексуално.

Никак платонично.

Аз във теб... Ти в мене...

Плътно и изцяло.

Не душа в душата -

само тяло в тяло.

Хайде да се влюбим

Просто... Като всички...

И да ми наготвиш

зелеви сармички.

Чаша бяло вино...

Ммм.... какви са вкусни!

И да те целувам

с влажни, блажни устни.

Хайде се влюбим...

И тук свършва публикацията. Така погледнато се оказва, че авторът призовава към елементарна, сексуално-еснафска любов – нещо, което съществува, разбира се, но адресът на стихотворението е съвършено друг. И той е изразен в безпощадно премахнатите следващи три куплета:

Хайде се влюбим...

Страстно... Безпределно.

Може и взаимно...

Може поотделно...

Сляпо.. Съдбоносно...

Истински....Страхотно...

И невероятно...

Дълго... Доживотно...

Хайде да се влюбим.

Погледи да вперим

към върха... Нагоре...

И да се катерим...

Мили.. Остарели...

И да го посочим...

И като го стигнем -

заедно да скочим.

Трябва да се влюбим...

Бог така ни каза.

За да оцелеем

в днешната омраза.

Иначе в живота

всичко ще изгубим.

Трябва да се влюбим...

Трябва да се влюбим.

Аз публикувам вече почти 60 години и при тоталитаризма и при демокрацията. Случвало се е често някои мои стихотворения да са били отхвърляни, но не съм имал случай в цялата си дълга поетическа практика някой да си е позволявал да редактира текста ми... И то без мое знание и съгласие, което е абсолютно подсъдно.

 


Недялко Йорданов

Недялко Йорданов