nabore.bg

Архивите са живи

Минало: Натирили Червенков от властта заради „китайски уклон”

Макар и женен за сестрата на „героя от Лайпциг,” бай Вълко не могъл да се спаси от гнева на Живков

 

Златишкият момък /Вълко Червенков е роден в Златица/ още през 1919 г. приема идеите на БКП. От 1924 г. той вече е член на Специалната наказателна група към ЦК, която координирала дейностт на военната организация – това станало причина по-късно да го осъдят на смърт. Вълко се спасява, като емигрира в СССР, от където са завръща към края на 1944 г. У нас става член на висшето партийно ръководство не без благословията на Сталин. След смъртта на Васил Коларов той оглавил правителството и станал генерален секретар на ЦК.

По-възрастните българи си спомнят, че точно при управлението на Вълко Червенков бяха направени две солидни намаления на цените на стоките у нас – това се посрещна с масово задоволство. Икономисти твърдят, че никога след това в България цените не са били по-ниски.

Въпреки това неочаквано Червенков изпада в немилост.

 

Главният му палач

 

е Тодор Живков, който с одобрението на Москва, го обвинява, че налагал „култ към личността си”. Според Живков тези ценови намаления били „икономически волунтаризъм”, който щял да съсипе държавата.

На Априлския пленум 1956 г. Червенков е натирен от високите си постове, но е оставен в Политбюро. Това обаче се сторило малко за Живков и през 1961 г. той удря „голямата балтия” на бай Вълко – изключва го от БКП барабар със съпругата ми Елена – нещо, че е сестра на самия Георги Димитров. Тогава Червенков преживява и лична трагедия при неизяснени и странни обстоятелства загива единствения му син Владимир. Мълвата говори, че става дума за самоубийство.

Истината за сгромолясването на Червенков може да се открие и в секретната стенограма на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП от 1961 г. Историкът проф. Ангел Веков я публикува и от нея става „безпощадно ясно”, че след посещението на партийната делегация в Китай в края на 1958 г. Червенков

 

имал неблагоразумието

 

да сподели пред самия Живков, че „китайсдките другари са на прав път” и „техният опит трябва добре да се проучи”. А ето и пасажи от изявлението на Живков по повод „китайския уклон” на доскорошния министър председател: „Другарят Червенков фактически ни доказваше, че центърът на творческата теоретична мисъл, центърът на марксистко-ленинската мисъл се пренася от Москва в Пекин /!/... Комуните съдържали елементи на комунизъм и били за Китай най-добрата форма за осъществяване на прехода от колективна към обществена собственост, от социализъм към комунизъм...”

И по-натам: „Дори веднъж в Народното събрание Червенков дойде при мен и

 

пак започна да развива китайските теории.

 

Аз не можах да се въздържа, избухнах, остро реагирах и стана спречкване между нас...Др. Червенков прояви голяма настойчивост да публикуваме в „Работническо дело” обширни статии за китайския опит...Др. Славчо Трънски излиза и говори, че в Китай генералите нямали пагони, че живеели също като войниците. Други говореха, че Мао и китайските ръководители били образец на скромност, че получавали малки заплати, почти като обикновените китайски трудещи се, а трети – че в Китай имало комунизъм, там се давала безплатна храна...”

От всичко казано дотук става ясно, че Червенков е „изтрит”

 

от политическия пейзаж

 

заради съмнението му, че Москва не е вече няма ръководна роля в международното комунистическо движение. Тези еретични мисли му стрували не само политическата кариера. Той отишъл в забвение, а омразата на Живков го преследвала цял живот! Впрочем до края на дните си Червенков изпитвал същите чувства към правешкия хитрец.

Не случайно през 60-те години у нас се пръкнал следният виц: „Живков попитал веднъж бившия генерален секретар и премиер вярно ли е, че ако си отиде от този свят, бай Вълко щял да се изпикае на гроба му? Удивен, Червенков отвърнал с контравъпрос: „Тодоре, мислиш ли, че с тези мои болни крака мога да чакам цял ден на опашка?”

 

Георги КАРДАНОВ


Червенков (вторият отдясно) на посещение в Китай. Вляво от него е китайският лидер Мао Дзе Дун

Червенков (вторият отдясно) на посещение в Китай. Вляво от него е китайският лидер Мао Дзе Дун

Вълко Червенков (първият отдясно в редицата) на погребението на Георги Димитров

Вълко Червенков (първият отдясно в редицата) на погребението на Георги Димитров

Днешен паметник на Вълко Червенков в град Златица

Днешен паметник на Вълко Червенков в град Златица

Живописен портрет на Вълко Червенков

Живописен портрет на Вълко Червенков

Червенков като млад революционер

Червенков като млад революционер

Вълко Червенков открива през 1954 г. Моста на дружбата на река Дунав

Вълко Червенков открива през 1954 г. Моста на дружбата на река Дунав