nabore.bg

Макар и женен за сестрата на „героя от Лайпциг,” бай Вълко не могъл да се спаси от гнева на Живков

Златишкият момък /Вълко Червенков е роден в Златица/ още през 1919 г. приема идеите на БКП. От 1924 г. той вече е член на Специалната наказателна група към ЦК, която координирала дейностт на военната организация – това станало причина по-късно да го осъдят на смърт. Вълко се спасява, като емигрира в СССР, от където са завръща към края на 1944 г. У нас става член на висшето партийно ръководство не без благословията на Сталин. След смъртта на Васил Коларов той оглавил правителството и станал генерален секретар на ЦК.

По-възрастните българи си спомнят, че точно при управлението на Вълко Червенков бяха направени две солидни намаления на цените на стоките у нас – това се посрещна с масово задоволство. Икономисти твърдят, че никога след това в България цените не са били по-ниски.

Въпреки това неочаквано Червенков изпада в немилост.

Главният му палач

е Тодор Живков, който с одобрението на Москва, го обвинява, че налагал „култ към личността си”. Според Живков тези ценови намаления били „икономически волунтаризъм”, който щял да съсипе държавата.

На Априлския пленум 1956 г. Червенков е натирен от високите си постове, но е оставен в Политбюро. Това обаче се сторило малко за Живков и през 1961 г. той удря „голямата балтия” на бай Вълко – изключва го от БКП барабар със съпругата ми Елена – нещо, че е сестра на самия Георги Димитров. Тогава Червенков преживява и лична трагедия при неизяснени и странни обстоятелства загива единствения му син Владимир. Мълвата говори, че става дума за самоубийство.

Истината за сгромолясването на Червенков може да се открие и в секретната стенограма на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП от 1961 г. Историкът проф. Ангел Веков я публикува и от нея става „безпощадно ясно”, че след посещението на партийната делегация в Китай в края на 1958 г. Червенков

имал неблагоразумието

да сподели пред самия Живков, че „китайсдките другари са на прав път” и „техният опит трябва добре да се проучи”. А ето и пасажи от изявлението на Живков по повод „китайския уклон” на доскорошния министър председател: „Другарят Червенков фактически ни доказваше, че центърът на творческата теоретична мисъл, центърът на марксистко-ленинската мисъл се пренася от Москва в Пекин /!/... Комуните съдържали елементи на комунизъм и били за Китай най-добрата форма за осъществяване на прехода от колективна към обществена собственост, от социализъм към комунизъм...”

И по-натам: „Дори веднъж в Народното събрание Червенков дойде при мен и

пак започна да развива китайските теории.

Аз не можах да се въздържа, избухнах, остро реагирах и стана спречкване между нас...Др. Червенков прояви голяма настойчивост да публикуваме в „Работническо дело” обширни статии за китайския опит...Др. Славчо Трънски излиза и говори, че в Китай генералите нямали пагони, че живеели също като войниците. Други говореха, че Мао и китайските ръководители били образец на скромност, че получавали малки заплати, почти като обикновените китайски трудещи се, а трети – че в Китай имало комунизъм, там се давала безплатна храна...”

От всичко казано дотук става ясно, че Червенков е „изтрит”

от политическия пейзаж

заради съмнението му, че Москва не е вече няма ръководна роля в международното комунистическо движение. Тези еретични мисли му стрували не само политическата кариера. Той отишъл в забвение, а омразата на Живков го преследвала цял живот! Впрочем до края на дните си Червенков изпитвал същите чувства към правешкия хитрец.

Не случайно през 60-те години у нас се пръкнал следният виц: „Живков попитал веднъж бившия генерален секретар и премиер вярно ли е, че ако си отиде от този свят, бай Вълко щял да се изпикае на гроба му? Удивен, Червенков отвърнал с контравъпрос: „Тодоре, мислиш ли, че с тези мои болни крака мога да чакам цял ден на опашка?”

Георги КАРДАНОВ