nabore.bg

Интервю

Народната певица Йорданка Варджийска: Давала съм автографи и по дуварите на къщи

Лечителка изцери жена с белодробна емболия с моя песен

 

За сладкопойната певица Йорданка Варджийска, печелила всички възможни награди на фестивала за авторски песни „Пирин фолк”, историкът проф. Андрей Пантев казва: „В света на имитациите, в които живеем, нейният глас ни отвежда към глъбините на българската душа. В света на пошлостта, в който живеем, ние се опияняваме от нейния вокален финес. В света на завист, в който живеем, нейното благородство прочиства като планински въздух нашите измъчени и изтерзани души. Това е Йорданка Варджийска, неподражаема актриса, доказала пред света великата симбиоза между очарование, талант, ум и излъчване”. Намираме авторката на хитовете „Обичам те” и „Приятели”, в родния Благоевград, и говорим за силата на народната песен, семейството и природата, за хегемонията на парите и завистта, и за чудесата в живота.

 -Г-жо Варджийска, как се чувствате в родния Благоевград, какви творчески идеи ви владеят?

-Благоевград е много слънчев, каквато мисля съм и аз. Готвя се за концерти, които ми предстоят. Не работя по нов албум, защото наскоро излезе моята златна колекция „Песен мераклийска”. В него има 15 македонски народни песни от нашия край и две по мой текст и музика - „Душата ми бленува” и „Честит рожден ден”, която много харесвам и е посветена на първия ми внук. Включила съм и две народни в съвременен вариант, както и „Хубава си моя горо”. Създавам текст и музика, когато имам история, която ме е завладяла, и искам да я разкажа. Песни от мен имат колегите Райко Кирилов, Стефан Митров, Захари Костов, Валери Цветков, и са печелили големи награди с тях.

-Народната музика лекува ли душата?
-Нашето народно творчество пренася вековната мъдрост и както ние се учим от него, така и внуците ни ще съдят за нашето време по музиката, която звучи в момента. Фолклорната песен е изворът, от който черпим надежда, зарежда ни с положителни емоции и отразява нашия живот и бит.

-Ваша почитателка, която ви нарича „Богиня на песните”, изписа датата ви на раждане на фасадата на своята къща. Какво още правят почитателите ви?
-В София голямата ми почитателка Вили, е облепила цяла стая с мои снимки, плакати, изрезки от интервюта. Направила е оазис на творчеството ми. Давала съм автографи върху стени на домове. Спонсорите на първия ми видео албум Тошко и Кети Гроздеви кръстиха заведението си на моята песен „Останете приятели”. Почитателка от Варна беше спала на стълбите цяла нощ, за да може на 1 март първа да ми даде мартеница и да ми подари книга с 1011 стихотворения посветени на мен.

-Как бившият кмет на с. Връв, община Брегово, Михаил Топоранов решава да направи книгата за вас „Златната певица на България”?

- Една нощ е бил много болен с висока температура, сънувал е как излизам от Дунава боса, с разпилени коси, облечена в бяла риза за носия и пеейки народни песни, и на сутринта температурата му е била спаднала. Тогава се зарекъл да създаде книга за мен. Името й дава поетът Евтим Евтимов.

-В миналото българката е пеела, като е готвела. Правила ли сте го?

-Моята майка пееше, докато готвеше, докато работеше, и неусетно съм възприела влечението към музиката от нея. Първите песни, които съм изпяла с майка и татко, които бяха много музикални, са събудили любовта ми към народните песни. Те винаги бяха издържани текстово и мелодично.

-В наши дни хората са много нервни. Времето ли ни притиска или загубихме любовта към другите?

-Хората са изнервени, защото у нас властва несигурност и притеснение дали ще можеш да осигуриш децата си. Времето е трудно за малки и за големи. Не може да те стиска обувката, ти да стягаш колана, и да ти е добре. Почитатели са ми казвали, че искат да гледат мой концерт, но не могат да купят билети за цялото семейство и ще изпратят само децата. Добре че сега общините правят концерти на празници, препълнено е, хората играят и се веселят от душа. Бих искала да дойде време, когато винаги ще могат да си позволяват тези радости.

-Парите днес са висша ценност. Те правят ли човека щастлив?
-Не всичко се измерва само с пари. Човек не може да е спокоен, ако мисли само за залъка хляб, но ценностите на човек се оформят от това да знаеш, че имаш не само предимства и привилегии, но и задължения и отговорности. Важно е да цениш труда на човека до себе си, да умееш да се радваш на тези, които имат постижения, не да завиждаш и да се чудиш как да ги смачкаш или да търсиш начин да се изявиш на техния гръб. Парите предизвикват човешката алчност. Колкото повече ги имаш, толкова повече ги искаш. Човек знае и две и двеста. Важно е да се радва, че е здрав, че има здраво семейство, да работи това, което обича, да почита хората около себе си и те да го обичат.

-В една ваша песен казвате: „Аз знам, че теб те има любов. Ела при мен”. Благосклонна ли е била любовта към вас?
-Благодарна съм на Бог, че ме събра с моя прекрасен съпруг Христо Варджийски, който е отговорен, честен, широко скроен. Децата ми също са отговорни, добри и възпитани. Той винаги много ми е помагал. Когато съм имала турнета с по 3 концерта на ден, не съм се прибирала по месеци, той е връзвал плитките на дъщеря ни, помагал е на сина ни в задачите, готвил им е. Ако има прераждане, пак бих искала да срещна съпруга си и да имам същите деца. Тази песен „Обичам те” е моята първа авторска песен и е създадена за мъжа ми. Наистина срещнах човека, когото търся, който ме разбира, обича, и аз го обичам. Когато семейството е здраво, ще е здрава и държавата. Бих искала всички връзки да се основават на доверие и любов.

-Вие сте завършила актьорско майсторство. Била ли сте на голяма сцена?

-Миналият сезон се сбъдна моя мечта и играх главна роля в пиесата „Двубой” на Иван Вазов в благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров”. Бях г-жа Трифкович. Радвам се, че класиците се завръщат и се харесват, а не се търси само комерсиалното, което може да ти създаде празен смях, но не те задълбочава или учи на нещо.

-Родена сте на празника Света Марина Огнена, закриля ли ви тя?

-Щастлива съм, че съм родена на тази дата. Приемам като закрилница Света Марина, а и всички светци. Вярвам, че има сили извън нас хората, които ни спират, помагат ни в живота и ни пазят.

-Случвали ли са ви се чудеса?

-Преди години една лечителка ме издирваше дълго. Канеше ме да отида на празник, посветен на Св. Георги. Тя възстановяваше параклис, посветен на него. Не исках да ходя, но много хора ми се обадиха да го направя, и реших да ги уважа, да изпея няколко песни и да си тръгна. След концерта тя дойде при мен, каза ми, че знае, че се страхувам, но не иска да ми навреди, а просто да срещне публиката с мен, защото й се е случило нещо невероятно – излекувала е жена с белодробна емболия с песен, която аз изпълнявам. Все се е случвало, когато прави сеанс на тази жена, по радиото да звучи моята песен и жената се изцелила. Покани ме да вляза в стая пълна с икони, където се моли и не допуска никой, но искаше да ми покаже, че цени вярата, и там аз заплаках неудържимо без да зная защо.

-Имала ли сте забавен или конфузен момент на сцената?

-Моята майка ми беше направила бюстие за представянето ми на „Пирин фолк” и в бързината преди да изляза на сцена, колежката ми Еми Кордева дръпна ципа нагоре, но забрави да закопчае копчето над него. Излязох на сцената, нали съм емоционална, разперих ръце, бюстието се разтвори и падна. Реагирах бързо, вдигнах го, камерите не го уловиха, но вестниците не ме пощадиха. Това е гаф, който може да те срине, и да не можеш да продължиш, но се справих, и този инцидент ме направи по-известна.

-Как обичате да си почивате?
-Когато имам време, обичам да чета, а със семейството ми - да ходим на планина. Създам ли песен, обезателно я изпълнявам на най-високия връх в планината. Черпя много от природата. Мога да се зарадвам на цвете, на полъха на вятъра. Като малка много исках да стана конен състезател и винаги като ми дойде идея на песен, си представям галопиращи коне. Не зная защо.

-Има ли нещо, което не сте постигнала, а го искате?
-От родителите ми зная, че човек се развива, докато е жив. Мисля, че има още какво да дам, и се надявам да се случи с Божията подкрепа.

 

Интервю на Румяна СМИЛКОВА

Вестник „Златна възраст”

 

 


Йорданка Варджийска

Йорданка Варджийска