nabore.bg

Архивите са живи

Ретро: Нагли мошеници ужилиха Тодор Живков с 2 милиона

Британският посланик в София: Лидерът на БКП е типичен българин – макар да е мошеник, хората изпитват необяснима симпатия към него

 

Много българи се питат дали всичко свързано с живота на Тодор Живков е разказано от съвременниците му. Някои от тайните около неговата личност отпаднаха една по една, особено след като той допусна до себе си журналисти, които да записват разказите му. Тато имаше желанието да опише всичко, което и видал и преживял в своите мемоари. В тях той не дава отговор на най-скандалните въпроси, които си поставяше обществото по негово време: “Бил ли е Тато агент на суперполицая Гешев?“, “Живков ли е наредил убийството на писателя Георги Марков?”, “Имал ли е Тато имоти и сметки в Швайцария?” и още и още въпроси…

 

Тато продължи работата си по мемоарите няколко години

 

Да се заеме с това го бе посъветвал личния му лекар. Тази непривична за него работа го съживи. Накара го да търси контакти с много хора, да привлича сътрудници. Докато пишеше Тодор Живков не беше решил на кое издателство да предостави правата за издаването на мемоарите си. И аз имах шанса да чета написаното и да общувам с мемоариста. Спомням си, че първата ни среща бе много сърдечна. Лично домакинът излезе на входната врата на вилата на ул. “Секвоя”, за да ме посрещне и въведе в просторния и слънчев хол. След това ме покани в малкия си съседен кабинет. Попита ме кафе ли искам, коняк или уиски. Докато донесат кафето в дългата пауза прошепна:

-        А, бе подслушват…- и посочи с поглед тавана.

Искаше да ми подскаже, че микрофоните са разположени в хола, но в малкия кабинет не са успели.

- Много хора идват при мене. Журналисти, политици, спортисти, издатели, бизнесмени -–посрещам и изпращам. На тия момчета от вестниците им казвам – сега ви се е паднало да влезете в историята. Аз съм Тодор Живков! А това, дето ме подслушват е знак, че се страхуват от мене! Още се страхуват от Тодор Живков, ха-ха-ха!

По това време Тато беше под домашен арест – вече осъден. Охраняваха го от

 

частната фирма “Ипон” на Бойко Борисов.

 

Камери дебнеха денонощно. За стареца продължаваше да се грижи внучката му Евгения. В същия двор имаше още една къща – на сина му Владимир. Градинари работеха в огромния парк, наети жени се грижеха за домакинството. Казах му, че къщата е красива, а той ми отвърна: “Луксозен затвор! По-добре да бях в истинския, там поне щях да съм сред хора. Ще говорим, ще спорим, може и политически кръжок да направим. Ама те не смеят да турят Тодор Живков в затвора. Не смеят! Ха-ха-ха!”

Работата по мемоарите беше напреднала. Обществеността, според него, вече се интересуваше от тях. Трябваше да търсим спонсорите. И той подхвърли

 

няколко имена на видни бизнесмени,

 

като подсказа, че са му много задължени.

- Да не са от тия, на които са давали с куфари долари във вътрешния двор на ЦК след Десети ноември? – запитах го аз.

В очите му блясна метална искра. Гласът му стана още по-хрипкав.

- Не аз съм раздавал тези пари. Чух за това. Ние получавахме помощи лично от братските кампартии, с хиляди. Къде отидоха тия пари, защо се стопи валутния резерв, как се натрупа външния дълг, кой позволи да се разграби държавната собственост – като журналист върви и разследвай! Аз в моите мемоари давам отговор на много въпроси. Народът трябва да чуе истината от моята уста! От него тайни нямам!

Вече се беше появила една книга от негово име и го запитах дали се е продала. Н няколко думи Тато разказа почти невероятната случка:

- Излезе от мое име книгата със заглавие “Тодор Живков срещу някои лъжи”.

 

Дойдоха едни момчета,

 

взеха ръкописа ми и го отпечатаха. Вече не помня кое беше това издателство. Но ме информираха, че книгата се е изкупила като топъл хляб и е пуснат на пазара допълнителен тираж – над 100 000 екземпляра. Не видях и стотинка от това. Не мога да ги съдя. Имам присъда да заплатя на държавата 20 милиона лева. Използваха това обстоятелство, за да ме преметнат! Представяш ли си, мене, Тодор Живков да излъжат! Не кой да е, а Тодор Живков! Никой досега не е успял да го направи! Казват, че издателят ме е ограбил с 2 милиона! Купил си “Мерцедес” от моята книга! Халал да му е!”

 

От спонсорите – 100 хил. долара

 

Запомнил съм още още един разговор с Тато, в който ставаше дума почти само за пари. Веднъж той заговори за журналистите, които го посещават почти всеки ден:

- Идват твои колеги от Запада, от Изтока, от всякъде. Правят интервюта с мене, за да си вдигнат тиражите, а не плащат. На това слагам край. Който иска да говори с Тодор Живков – да плаща! Така, както е на Запад! – въздъхна старецът.

- Каква сума очаквате за вашите мемоари? – запитах го аз.

- Към 100 000 долара. С част от тия пари ще си купя жилище. Искам да доживея остатъка от живота си с моя внук Тодор Славков. Това е моята мечта, ама не искам Евгения да го знае.

- Мемоарите на западните полотици, от Европа и САЩ донасят на своите автори милиони долари! – споменах му аз.

- Е, ние сме малка страна. Народът ни е беден, книгата ще се продава на ниска цена. Не мога да очаквам повече. Не съм нито Чърчил, нито Маргарет Тачър. С другата част от парите ще направя фондация “Тодор Живков” за съхраняване историята на нашите идеали…

Знаех фактите, които станаха известни по време на съдебното дирене срещу Тато – по време на управлението си, от издадените томове (избрани, събрани и прочие) Живков беше взел черно на бяло над 1 150 000 лева. Не исках да му припомням това,

 

за да не го ядосам.

 

Книгата, която излезе след време като официални мемоари на Първия човек не оправда надеждите на читателите. В писанията си Тато не се спря на нито един конфликт, не разказа за много от интересните хора, с които е живял. Отделните части от мемоарите се пишеха от негови съратници, а по-голямата част под диктовката му написа Вера Стефанова. Великолепна журналистка, на нея й бе дадено правото на работи над спомените, като съпруга на проф. Никола Стефанов – последният шеф на кабинета на Тодор Живков.И до ден днешен малко се знае за нейния огромен труд. Обикновено Живков диктуваше, разхождайки се из хола, а тя записваше на диктофон. Сетне дешифрираше и правеше литературна обработка. Някои части от книгата написа и съпругът й проф. Стефанов.

 

            “Никой не стои между мен и Бога!”

 

Тази шеговита фраза на Тодор Живков е направила силно впечатление на английския посланик в София през 60-те години Уйлям Харпъм. На прием в резиденция “Врана” при Живков по повод края на мандата му англичанинът за първи път чул фразата от устата на Тато. В своя доклад до Форин офис сър Харпъм прави следната характеристика на българския държавен глава: “Този човек е с преливаща самоувереност, сигурен е в способността си да контролира събитията...Той твърди, че никой не стои между него и Бога...”

Две години преди това (на 24 ноември 1964 г.) същият посланик в доклад до външния министър на Обединеното кралство пише: “Живков е крайно ловък и безкрупулен манипулатор. Той успя да елиминира Червенков и Югов през ноември 1962 г. Живков е типичен българин – макар да е мошеник, неговата усмивка и земното му чувство за хумор карат дори хора, които презират неговата политика, да изпитват необяснима симпатия към него...”

 

Д-р Боян ЗАХОВ

 


Пак сред народа - с калпак и кавал

Пак сред народа - с калпак и кавал

Рамо до рамо с космонавта Юри Гагарин

Рамо до рамо с космонавта Юри Гагарин

Легендарната целувка с Брежнев даваше на България евтини кредити

Легендарната целувка с Брежнев даваше на България евтини кредити

Приживе Живков видя в Луканов най-големия си враг

Приживе Живков видя в Луканов най-големия си враг

Народът целува ръка на Тато под зоркия поглед на Бойко Борисов

Народът целува ръка на Тато под зоркия поглед на Бойко Борисов

В плевенското село Одърне има паметник на шефа на БКП

В плевенското село Одърне има паметник на шефа на БКП

Днес чрез интернет можете да си купите фланелка с лика на правешкия диктатор

Днес чрез интернет можете да си купите фланелка с лика на правешкия диктатор

Арестантът Тодор Живков

Арестантът Тодор Живков

Живков като народен трибун в началото на партийната си кариера

Живков като народен трибун в началото на партийната си кариера

Носи на гърба си Людмила - бъдещата министърка на културата

Носи на гърба си Людмила - бъдещата министърка на културата

Сред народа - с каскет

Сред народа - с каскет