nabore.bg

Убийството на генерал Йордан Пеев – заговор срещу царството

На 10 октомври 1938 г. (преди малко певече от 75 години) генерал Йордан Пеев – началник на Генералния щаб на българската армия, и директорът на Географския институт майор Димитър Стоянов отиват към военното министерство. След като пресичат ул. „Бенковски”, към тях се приближава около 35-годишен мъж, облечен в тъмносини дрехи.

Мъжът изблъсква жена, застанала на пътя му, бързо измъква револвер от десния джоб на сакото си и започва да стреля. Първите куршуми улучват майор Стоянов. След това убиецът насочва оръжието си и към генерала. Независимо, че шефът на Генщаба

е повален на земята,

мъжът продължава да стреля по него. Очевидци на престъплението твърдят, че похитителят е направил опит да се самоубие, като е опрял пистолета в дясното си слепоочие.

На местопроизшествието веднага пристигат два автомобила. В тях качват простреляните и агонизиращи генерал Пеев и майор Стоянов. По пътя за болницата „Руски червен кръст” и двамата издъхват. При аутопсията се установява, че генералът е пронизан от

6 куршума с различен калибър –

9 и 7,65 мм. Те са засегнали сърцето, далака, белия дроб и левия бъбрек. Три от шестте куршума са били смъртоносни.

След безуспешния си опит за самоубийство похитителят е откаран във Военна болница, където му е направена черепна трапанация. Но състоянието му рязко се влошава и в 15,30 ч. на 11 октомври той умира – от куршума, с който е пробил дясната си теменна област.

Разследващите бързо установяват самоличността на убиеца. Оказва се, че това е Стоилко Киров от кюстендилското с. Търновлак. През 1926 г. е бил стражар в Околийското управление - Кюстендил. Уволнен е за напускане на поста по време на дежурство. Но това не му пречи през юли следващата година да постъпи на работа в 6-ти софийски полицейски участък. Оттам по негово желание е изпратен на курсове в полицейската школа. След 6 месеца отново е уволнен – за неизпълнение на заповед, за некоректно държание и за деморализация на личния състав,

Киров се прибира в родното си село, където

е известен с прозвището „Звярът”.

През 1928 г. той влиза в остър конфликт с кмета Никола Гьорев и съселянина си Димитър Гогев. За да реши спора между тримата, Киров отива в София и си купува два пистолета с 55 патрона. На 24 септември 1928 г. по време на селския събор Киров хладнокръвно застрелва Гогев с шест куршума и тежко ранява кмета с два. За жестокото си деяние Киров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. През 1937 г. е помилван по повод раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски.

Пресата характеризира убиеца на генерал Пеев като „декласиран тип”,

преживял „пълно морално падение”.

В онова тревожно време това е удобно за управляващите. Все пак във в. „Слово” се появява опит за търсене на истината. На 21 октомври 1938 г. той пише скръбно: „”Убийството на един генерал, като нашия заслужил покойник, е удар срещу държавата. Ето това е, което ни смущава.”.

Разгарът на Втората световна война и последвалите събития у нас „погребват” делото и образа на ген. Йордан Пеев. Днес малцина си спомнят за кървавата престрелка по улиците на София през 1938 г.

Д-р Боян ЗАХОВ