nabore.bg

Архивите са живи

Нагъл атентат преди 75 години: Застрелват от упор шефа на Генщаба

Убийството на генерал Йордан Пеев – заговор срещу царството

 

На 10 октомври 1938 г. (преди малко певече от 75 години) генерал Йордан Пеев – началник на Генералния щаб на българската армия, и директорът на Географския институт майор Димитър Стоянов отиват към военното министерство. След като пресичат ул. „Бенковски”, към тях се приближава около 35-годишен мъж, облечен в тъмносини дрехи.

Мъжът изблъсква жена, застанала на пътя му, бързо измъква револвер от десния джоб на сакото си и започва да стреля. Първите куршуми улучват майор Стоянов. След това убиецът насочва оръжието си и към генерала. Независимо, че шефът на Генщаба

 

е повален на земята,

 

мъжът продължава да стреля по него. Очевидци на престъплението твърдят, че похитителят е направил опит да се самоубие, като е опрял пистолета в дясното си слепоочие.

На местопроизшествието веднага пристигат два автомобила. В тях качват простреляните и агонизиращи генерал Пеев и майор Стоянов. По пътя за болницата „Руски червен кръст” и двамата издъхват. При аутопсията се установява, че генералът е пронизан от

 

6 куршума с различен калибър –

 

9 и 7,65 мм. Те са засегнали сърцето, далака, белия дроб и левия бъбрек. Три от шестте куршума са били смъртоносни.

След безуспешния си опит за самоубийство похитителят е откаран във Военна болница, където му е направена черепна трапанация. Но състоянието му рязко се влошава и в 15,30 ч. на 11 октомври той умира – от куршума, с който е пробил дясната си теменна област.

Разследващите бързо установяват самоличността на убиеца. Оказва се, че това е Стоилко Киров от кюстендилското с. Търновлак. През 1926 г. е бил стражар в Околийското управление - Кюстендил. Уволнен е за напускане на поста по време на дежурство. Но това не му пречи през юли следващата година да постъпи на работа в 6-ти софийски полицейски участък. Оттам по негово желание е изпратен на курсове в полицейската школа. След 6 месеца отново е уволнен – за неизпълнение на заповед, за некоректно държание и за деморализация на личния състав,

Киров се прибира в родното си село, където

 

е известен с прозвището „Звярът”.

 

През 1928 г. той влиза в остър конфликт с кмета Никола Гьорев и съселянина си Димитър Гогев. За да реши спора между тримата, Киров отива в София и си купува два пистолета с 55 патрона. На 24 септември 1928 г. по време на селския събор Киров хладнокръвно застрелва Гогев с шест куршума и тежко ранява кмета с два. За жестокото си деяние Киров е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. През 1937 г. е помилван по повод раждането на престолонаследника Симеон Сакскобургготски.

Пресата характеризира убиеца на генерал Пеев като „декласиран тип”,

 

преживял „пълно морално падение”.

 

В онова тревожно време това е удобно за управляващите. Все пак във в. „Слово” се появява опит за търсене на истината. На 21 октомври 1938 г. той пише скръбно: „”Убийството на един генерал, като нашия заслужил покойник, е удар срещу държавата. Ето това е, което ни смущава.”.

Разгарът на Втората световна война и последвалите събития у нас „погребват” делото и образа на ген. Йордан Пеев. Днес малцина си спомнят за кървавата престрелка по улиците на София през 1938 г.

 

Д-р Боян ЗАХОВ

 


Генералът бил кавалер на два ордена

Генералът бил кавалер на два ордена "За храброст"

Вестник

Вестник "Слово" писал: Убийството на генерал Пеев е удар срещу държавата

Като се родил престолонаследникът Симеон убиецът Киров бил помилван за първото си престъпление.

Като се родил престолонаследникът Симеон убиецът Киров бил помилван за първото си престъпление.

Генерал Йордан Пеев

Генерал Йордан Пеев

Убиецът бил въоръжен с два пистолета

Убиецът бил въоръжен с два пистолета "Парабелум"

Атентатът срещу шефа на Генералния щаб станал на метри от военното министерство

Атентатът срещу шефа на Генералния щаб станал на метри от военното министерство