nabore.bg

Литературен мегдан

На снимка пожълтяла

Красавица се смее на снимка пожълтяла.

Войната свършила е. Букет държи в ръце.

Ах, люлячето бяло – от следвоенен бал е!

Как бие звънко с радост младежкото сърце!

 

Към своята рубашката тя цветето притиска.

На тридесет е вече с война зад своя гръб.

И с мъка си припомня, ех, как не й се иска

 от пет девойки в строя една да е сред скръб.

 

Щастлива че е жива, притиска тя букета.

Зад нея в пепел тлеят села и градове.

Строени на гърдите, медалите й светят.

Ах, люляк бял, съзвездие – бели цветове!

 

Но как за гибелта им сега ще има сили

 на близките да каже?! Сама е от петте…

А те – в земята чужда, в разхвърляни могили.

На майките им клети медали ще даде…

 

Днес бабичка притиска бял люляк към гърдите

 в годишнина далечна от тая зла война

 и пак се смее звънко от снимката протрита.

Звучи молитва в храма с геройски имена.

 

Красавица се смее на снимка жълто-бледа.

Войната бе отдавна. С букет е пак в ръце.

Ах, люлячето бяло…  Днес празник е – Победа!

Пак звънко бие с радост старешкото сърце!

 

Молитвата на малкото сираче

 

"Божичко, мой роден и обичан!

Тъй стори, че жив да е баща ми.

Вчера мойта майчица убиха,

въпреки че в тил е уж града ни.

 

Боже, мойта баба на колене

 плаче пред иконата Ти тихо.

Нямаме парички, нито хлебец.

А сега и майка ми убиха.

 

Божичко, знам, някъде Те има.

Майка ми за Тебе ми говори.

Тъй стори, че моята родина

 в боя Хитлер да надвие скоро.

 

Баба ми обелки от картофи

 носи от една войнишка кухня

супа зеленчукова да готви.

Да помага там съсед подшушна.

 

Боже, всичко си, което имам!

Липсата на тате е огромна.

Аз забравих неговото име.

Баба ми ще питам, ако помни.

 

Божичко, любим мой и единствен!

Ето, на колене Ти се моля."

Само над баща ми Ти смили се.

Да си дойде някой ден напролет.

 

Нека само жив да се завърне.

Боже, чуй Ти моята молитва.

Бе ранен, лежеше полумъртъв

 в тоя миг войник след страшна битка.

 

Болката в сърцето си усети...

Стигна лазарета на пълзене.

Майка бе научила детето

 Бог да моли за баща-военен.

 

– Господи, Всемилостиви Боже... –

плачеше момче, колене свило.

И помогна Бог. Той всичко може.

Детската молитва е всесилна!

 

Олга МАЛЦЕВА-АРЗИАНИ

 

Превод: Красимир ТЕНЕВ

 ----------

Ольга Мальцева-Арзиани е преподавател по чужди езици, а понастоящем работи като журналист. В житейската си съдба е била на границата между живота и смъртта и днес е непоправима оптимистка. През последните години работи в България, превежда български поети, а през лятото се устремява към провинцията на Тверь (Русия), където има селски дом, заобиколен от прекрасни гори. Там черпи своето поетично вдъхновение.

Преводачът Красимир Тенев е роден през 1968 година в Благоевград. Член е на Съюза на Независимите писатели. Член е на литературния салон при библиотеката „Никола Вапцаров” в Благоевград, а също така на поетичния клуб „Оксоморон” при Военния клуб в Благоевград. Има публикации в много списания и вестници, а също така в алманасите „Поезия”, „Любовна лирика”, „Ирин-Пирин”, „Тракийска лира” и други периодични издания. Публикувал е свои творби в литературни сайтове. Лауреат е на много литературни и преводачески конкурси. През 2009 г. излиза поетичната му книга „Венец от думи”, а през 2011 г. – електронната му книга „Съдба”. Работи усилено в областта на литературните преводи от руски.

 


Поетесата Олга Малцева-Арзиани

Поетесата Олга Малцева-Арзиани

Нека само жив да се завърне...

Нека само жив да се завърне...

Преводачът Красимир Тенев

Преводачът Красимир Тенев