nabore.bg

Литературен мегдан

Муфканица

Разказ

 

Не знам какво е религиозното название на този празник. Знам само, че се честваше по средата на  февруари, че днес доста е поизбледнял, а може-би и някъде  забравен. „Муфканица“, защото този, на когото стопаните на крави, или на биволици, на този ден поднасяха парче пита и паница с вино,а той викаше „Му-у“ и подскачаше, като по този начин пожелаваше здраве на животните и на собствениците им. Сигурен съм, че за децата от моето поколение, той е незабравим, като Гергьовден и другите празници. Както и другите специални  дни, муфканица не  свързвахме с ядене и пиене, както беше при възрастните...

  Рано сутрин, водени от по-големите, тръгвахме по полето, за да събираме дърва за огъня, който всяка улица палеше. Земята още не беше попила снега, но ние изравяхме под него царевични стебла и всякакви съчки, които ветровете бяха довеяли. Имаше негласно съревнование между махалите чий огън да е по-голям, затова понякога правихме и бели – вземахме дървените колове от градините на хората, отглеждащи домати и неразумно оставили ги през зимата, да стърчат предизвикателно. Натоварени, кой колкото може да носи и премръзнали, ние с облекчение и радост ги стоварвахме по средата на улицата и напалвахме огъня, на който се греехме. През това време хората излизаха. Жените от семействата, които отглеждаха животни, носеха  пити,  или баници, а мъжете – бутилки с ракия, или големи паници с вино и черпеха наред. На нас, децата даваха по някой сладкиш, бонбони, или орехи...

  Традицията продължаваше с времето, но постепенно децата престанаха да ходят по полето. Родителите им предпочитаха да изнесат от дворовете си  по някое дърво, отколкото децата им да се скитат по кърищата... После дойде времето на гумите, които произвеждаха много дим, като с  височината му се измерваше и фалшивото самочувствие на „победителите“. Междувременно, най-сериозното основание да съществува този празник – домашните говеда, доста намалиха броя си. Един приятел се пошегува,че муфканица няма да загине, ако ще да  се чества за  домашни любимци – кучета и котки... Но, въпреки трудностите, животновъдството продължава да живее и дори казват, че се развива...  Убеден съм, че този ден в селата, в които традицията е победила, винаги ще се чества! Защото винаги е носил на селяните приятното усещане, че зимата си отива... За съжаление, както при много други чествания днес, тези празници ще са   емоционално доста по-слаби, в сравнение с нашите изживявания на Муфканица. 

 

Георги СЛАВКОВ

 


Георги Славков

Георги Славков