nabore.bg

Литературен мегдан

Мой сладък ангел

Мой сладък ангел,

аз ли те измислих

и думите превърнах във мечти.

Черпака звезден за победа лиснах.

Зеницата дъждовна вън блести.

 

Мой сладък ангел,

ти си черен дявол

и всяко цвете сипеш със катран.

Не те обичам, нито мразя. Ялова

е моята душа в града пиян.

 

Мой сладък ангел,

болна съм от думи.

Окото на раздялата сълзи.

 

Случайни клаксони,

проскърцват гуми

и котешката лапа вън пълзи.

 

Ден за ден

 

Ден за ден. Час по час. Все така безотказно

се изнизва проклетото бъдеще време.

И затяга ни гърлото хвърлено ласо.

Падат близки във полет от бързото стреме.

 

И се мятаме в лепкава мрежа на паяк  –

вироглави мухи, заслепени от слънце.

Гоним щастие. Искаме тук да е раят,

а по пътя си чупиме пъстрите грънци.

 

И загърбили обич, пари и доволство,

ни замита вихрушката в тъмния ъгъл,

за да яхнем метлата в пространство без релси.

Щом сме честни, добри – има място във пъкъла.

 

Искам

 

Искам

от еленова стъпка

тишина да пия,

да се шмугвам

със вятъра

в клоните боси,

със вълните

в скала да се плисвам,

да вия

като вълк единак –

сам със свойте въпроси...

 

Искам

с цветята

да гася жарава,

с орлите

над дребното

да се присмивам...

 

Искам

пътеки да бъдат

словата ми...

Искам огън да бъда

и хляб!

Да съм жива!

 

Като малка стоях срещу вятъра

 

Като малка стоях срещу вятъра

и облизвах устните си със език –

медени от нектара на пчелите.

В очите ми тичаха поляни,

търкаляха се хълмове,

прескачаха хоризонта…

 

Във джоба си напипавам

заешката лапа за късмет,

подарена от момчето с луничките,

което разсипа мислите ми,

разби дъха на самотата

и избяга.

 

Като малка стоях срещу вятъра,

а сега се вкопчвам в заешката лапа

за късмет

и капките набождат

тишината…

 

Като очакваща и дъхава земя

 

Като очакваща и дъхава земя,

посипана със сняг от бисерни конфети.

Като костелив орех, счупен с яростен юмрук.

Като карта,

закачена за стената –

забулен в бяла пяна материк.

Като жълто слънце, изгряло в стаята,

съм аз –

бял, ням лебед, долетял отнякъде.

 

Плувам в хаоса на душата си и нямам дъно.

Минутите-вълни се плискат разбеснели

със деветбалово вълнение.

Истината е там някъде между нас,

играе си на жмичка с погледа

и пърха с миглите.

Истината е вътре в нас,

скучно й и е и полудява.

 

Истината? Навярно я има?

Навярно е задача с много неизвестни,

която няма да решим веднага.

 

Колко малко ни трябва

 

 Колко малко ни трябва,

за да бъдем щастливи.

Две усмивки прощаващи

и  ръце приветливи.

 

Две очи проницателни

за света и изкуството.

И сърца притегателни,

сгрели разума с чувството.

 

Щом в света се допълваме

и се движим във времето –

две стрелки на часовник,

два ездача на стремето…

 

Да летим като птиците,

във гнездо приютени.

Да преплитаме жиците,

от любов заслепени.

 

Като смисъл на живото,

красота да откриваме

и да бъдем щастливи.

Да бъдем щастливи!

 

Моето царство

 

Моето царство са нощите.

Боса, със вирнат нос,

скитам в града като котките.

Срещат ме с ням въпрос.

Будя прозорци притихнали

с пясък във шепа и смях.

Скачам в дворовете стихнали.

/Какво ли диря във тях?/

 

Свиря сигнала - познатият.

Вместо теб – друга глава.

Маха с ръце непознатият,

бълва вулкан от слова….

 

Моето царство са нощите.

Вятърът – моят другар.

Денем – аз съм момиче.

Вечер – нощният цар.

 

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

 

 


Поетесата Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“, гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“ и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в.“Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия в Перник. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език. От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност. Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010). Издала е следните книги с поезия: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), “Живей сега

Поетесата Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“, гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“ и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в.“Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия в Перник. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език. От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност. Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010). Издала е следните книги с поезия: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), “Живей сега" (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в рая“, (2008), „Къде Икарите гнездят“ (2014) и „Мадоната и птиците“ (2015). Носител е на следните награди за своето творчество: Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация „Спартак“ (2006), награда за хайку (2010 и 2012); Награда на литературното списание „Ирин Пирин“ за цикъл стихове (2013);, трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“), Трявна (2008); първо място в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград (2010); първа награда за поезия от първия литературен конкурс в памет на Рада Казалийска на читалище “Добри Чинтулов-1935“ и Дамски литературен салон „Евгения Марс“ (2011); втора награда от национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил, 2011; втора награда в първия национален конкурс „Сезони“, организиран от Фотографско Общество – Варна, първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител“ (2012); второ място в ХVIII национален конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов“ (2012).