Литературен мегдан
- search
- Всички
Мой сладък ангел
Мой сладък ангел,
аз ли те измислих
и думите превърнах във мечти.
Черпака звезден за победа лиснах.
Зеницата дъждовна вън блести.
Мой сладък ангел,
ти си черен дявол
и всяко цвете сипеш със катран.
Не те обичам, нито мразя. Ялова
е моята душа в града пиян.
Мой сладък ангел,
болна съм от думи.
Окото на раздялата сълзи.
Случайни клаксони,
проскърцват гуми
и котешката лапа вън пълзи.
Ден за ден
Ден за ден. Час по час. Все така безотказно
се изнизва проклетото бъдеще време.
И затяга ни гърлото хвърлено ласо.
Падат близки във полет от бързото стреме.
И се мятаме в лепкава мрежа на паяк –
вироглави мухи, заслепени от слънце.
Гоним щастие. Искаме тук да е раят,
а по пътя си чупиме пъстрите грънци.
И загърбили обич, пари и доволство,
ни замита вихрушката в тъмния ъгъл,
за да яхнем метлата в пространство без релси.
Щом сме честни, добри – има място във пъкъла.
Искам
Искам
от еленова стъпка
тишина да пия,
да се шмугвам
със вятъра
в клоните боси,
със вълните
в скала да се плисвам,
да вия
като вълк единак –
сам със свойте въпроси...
Искам
с цветята
да гася жарава,
с орлите
над дребното
да се присмивам...
Искам
пътеки да бъдат
словата ми...
Искам огън да бъда
и хляб!
Да съм жива!
Като малка стоях срещу вятъра
Като малка стоях срещу вятъра
и облизвах устните си със език –
медени от нектара на пчелите.
В очите ми тичаха поляни,
търкаляха се хълмове,
прескачаха хоризонта…
Във джоба си напипавам
заешката лапа за късмет,
подарена от момчето с луничките,
което разсипа мислите ми,
разби дъха на самотата
и избяга.
Като малка стоях срещу вятъра,
а сега се вкопчвам в заешката лапа
за късмет
и капките набождат
тишината…
Като очакваща и дъхава земя
Като очакваща и дъхава земя,
посипана със сняг от бисерни конфети.
Като костелив орех, счупен с яростен юмрук.
Като карта,
закачена за стената –
забулен в бяла пяна материк.
Като жълто слънце, изгряло в стаята,
съм аз –
бял, ням лебед, долетял отнякъде.
Плувам в хаоса на душата си и нямам дъно.
Минутите-вълни се плискат разбеснели
със деветбалово вълнение.
Истината е там някъде между нас,
играе си на жмичка с погледа
и пърха с миглите.
Истината е вътре в нас,
скучно й и е и полудява.
Истината? Навярно я има?
Навярно е задача с много неизвестни,
която няма да решим веднага.
Колко малко ни трябва
Колко малко ни трябва,
за да бъдем щастливи.
Две усмивки прощаващи
и ръце приветливи.
Две очи проницателни
за света и изкуството.
И сърца притегателни,
сгрели разума с чувството.
Щом в света се допълваме
и се движим във времето –
две стрелки на часовник,
два ездача на стремето…
Да летим като птиците,
във гнездо приютени.
Да преплитаме жиците,
от любов заслепени.
Като смисъл на живото,
красота да откриваме
и да бъдем щастливи.
Да бъдем щастливи!
Моето царство
Моето царство са нощите.
Боса, със вирнат нос,
скитам в града като котките.
Срещат ме с ням въпрос.
Будя прозорци притихнали
с пясък във шепа и смях.
Скачам в дворовете стихнали.
/Какво ли диря във тях?/
Свиря сигнала - познатият.
Вместо теб – друга глава.
Маха с ръце непознатият,
бълва вулкан от слова….
Моето царство са нощите.
Вятърът – моят другар.
Денем – аз съм момиче.
Вечер – нощният цар.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник
Поетесата Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология, и изобразително изкуство в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“, гр. Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“ и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в.“Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия в Перник. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език. От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност. Член на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010). Издала е следните книги с поезия: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), “Живей сега" (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в рая“, (2008), „Къде Икарите гнездят“ (2014) и „Мадоната и птиците“ (2015). Носител е на следните награди за своето творчество: Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация „Спартак“ (2006), награда за хайку (2010 и 2012); Награда на литературното списание „Ирин Пирин“ за цикъл стихове (2013);, трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“), Трявна (2008); първо място в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград (2010); първа награда за поезия от първия литературен конкурс в памет на Рада Казалийска на читалище “Добри Чинтулов-1935“ и Дамски литературен салон „Евгения Марс“ (2011); втора награда от национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил, 2011; втора награда в първия национален конкурс „Сезони“, организиран от Фотографско Общество – Варна, първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител“ (2012); второ място в ХVIII национален конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов“ (2012).