nabore.bg

Тежката дума

Мистерия: Какво бъдеще гласят на Пеевски?

Готвят скандалния депутат за Европарламента – кърджалийското ДПС вече го номинира

 

 „Путин – номиниран за Нобелов лауреат”, съобщи „Ройтерс” точно преди месец в началото на украинската криза. Спомняте ли си тази информация? А спомняте ли си последвалите коментари в социалните мрежи? От „Цинизъм” до „Това е шега, нали”? 

На 1 април беше разпространена информацията, че кърджалийската организация на ДПС е номинирала Делян Пеевски за евродепутат. Коментарите бяха горе-долу същите особено в деня на шегата. Първо си помислихме, че наистина е шега. После се оказа, че е истина. Или поне втори ден никой не го опровергава официално. Въпреки въпросите. Депутатите на движението намръщено отказват коментар, все едно, че ги караш на парламентарен контрол.

 

Какво да опровергават?

 

Че човекът е единственият бозайник, който може да се спъне два пъти в един и същи камък?

Да номинираш в момента Пеевски за евродепутат е все едно да номинираш Пешо Сумиста за хореограф на балетното училище.

Модерният въпрос в случая е, какъв знак е тази номинация?

Има няколко неща за ДПС, които се приемат като аксиома, те не се нуждаят от доказване.

Като това, че номинациите се спускат отгоре-надолу, за да се издигнат отдолу-нагоре.

Всичко, свързано дори с произнасянето на името на Пеевски в партийните структури не може да се случи без съгласуване и одобрение.

Извън всякакво съмнение е, че  най-голямата партийна организация  на ДПС – кърджалийската, бастионът на Доган – е действала съгласувано и с по указание. А указанията, свързани с Пеевски идват само от едно място – от Сараите.

Тогава – каква е целта?

Най-простият и донякъде верен отговор е – тестване на обществените реакции.

 

Случаят ДАНС виси като воденична обеца

 

на няколко уши. Но за какво? За нов пост? Изключено. Какъв и колко висок трябва да бъде?

Не, обществените реакции са много добре известни на Сокола, те продължават да бъдат крайно негативни и в сараите отлично разбират, че с времето не успяха да се размият, както обикновено става. Да не говорим, че самият Пеевски в последно време положи сериозни усилия в тази посока.

Спомняте ли си какво каза Местан само преди седмица – че техните кандидатури за евродепутати ще станат известни около 20 април. И веднага някой да си позволи близо месец по-рано да огласи публично номинацията на едно от най-спорните и скандални имена в държавата? Хипотезата е невероятна до степен на нищожност.  А и не съм чул нечия глава да се търкаля до дръвника.

Понякога очевидното се забелязва най-трудно. А то е, че подготвят почвата Пеевски наистина да става евродепутат. И това е напълно логично.

След гигантските скандали, свързани не само с неговото име, а с имената на водещи партийни и финансови кръгове и след неутихващите спорове около него, време е да бъде отдалечен извън границите на страната. Точно така стана и с майка му – Ирена Кръстева,

 

която изведнъж изчезна от хоризонта

 

и се озова в Брюксел, където официално просто издава един малък седмичник на български.

Пеевски буквално трябва да бъде изведен от България. Бизнес може да се върти отвсякъде, Иво Прокопиев се изнесе чак в Сингапур, половината от крупните ни бизнесмени не прекарван и една четвърт от времето си в България. Но той трябва да бъде далеч оттук, както се изтеглят застрашени резиденти или рискови партньори. Та той и като депутат не стъпва в българския парламент, какви са му отговорностите в Европейския?

В едно телевизионно предаване Осман Октай напомни тривиалната истина, че посредниците, особено ако бъдат осветени и станат неудобни, или си отиват завинаги или се изнасят в Африка или Латинска Америка. Е, и Брюксел не е лош вариант. Особено като се знае, че е врата към целия свят.

 

Пеевски е посредник.

 

На вного високо ниво, но посредник.. А посредниците много често искат да се превърнат в крайни играчи.

Още нещо. България е непредвидима държава. Днес депутатите имат имунитет, утре – нямат. Главният прокурор е всесилен. Както казваше покойният войвода Иван Татарчев – „Над мен е само Господ”. И не се знае какво може да му хрумне от едни проверки (не е само една) по едни сигнали. Виж, Брюксел е друго. Там нещата са поставени на предвидима плоскост. За някои е стартова площадка, за други – топла хралупа. Има евродепутати като Емил Стоянов, които отлично илюстрират идеята.

Да прибавя ли и фактът, че на 25-ти май идат избори след които не се знае дали няма да се зададат нови. А след тях съвсем не се знае какво ще се зададе. Да не говорим, че „парламентът тесен за мойта душа е…”

Е, разбира се винаги съществува рискът кърджалийският избирател да пренареди листата, възползвайки се от уникалното демократично право на преференция и да бламира кандидата.  

Може, но не ми се вярва.

 

Евгени ПЕТРОВ, www.vevesti.bg


Все още може да се гадае каква ще е съдбата на Делян Пеевски след евроизборите

Все още може да се гадае каква ще е съдбата на Делян Пеевски след евроизборите