nabore.bg

Историците я търсили безуспешно в четирите врачански черкви

Прочетох преди време статия за това как турците са разнасяли за назидание главата на Ботев из Враца, как се е развявала на мегдана голямата му брада и т.н. Представям ви интервю, направено от мен с покойния вече уредник на врачанския музей, кандидата на историческите науки Николай Дойнов. Ето какво разказа пред мен преди години той:

Търсенето на главата на Ботев започва по-отдавна, то е една прастара история. В печата преди 9 септември 1944 г. по този въпрос е имало различни публикации. Разчепквали са се случки от тогава – чути-недочути, разказани от различни хора – нещо,

което аз като историк не възприемам.

Това говори и за едно особено носталгично отношение на врачани, когато се касае за миналото, свързано с града. Много се шуми около Христо Ботев – като започнем от родното му място и стигнем до гибелта му. Колкото и противоречива лъчност, като характер да е бил Ботев, той си е по начало експанзивна натура, стихия – вречето отвежда част от деянията му към легендите.

Всъщност, откъде започва тази история с главата на Ботев? Някои искат да докажат, че Ботев е убит горе на Балкана от турци, от черкези, от четници и други подобни версии. Легендата тръгва от това, че във Враца били донесени няколко отрязани бунтовнически глави и една от тях била с голяма брада. В представите на българите и до ден днешен Ботев е отзи Ботев от снимката, където са тримата с Драсов и друг техен съидейник –

там той е в полупрофил

 с голяма разкошна брада. Но Ботев, когато преминава Дунава с четата си е бил с къса, подстригана брада – това е известно. Такъв е и на снимката от 1875 г., където се е снимал с братята си. Но инерцията си е инерция – хората го знаят с голяма брада и затова си казват: във Враца е имало една отрязана бунтовническа глава с голяма брада и това е била главата на войводата! И оттам започват да търсятдали не е заровена в Мраморен, дали не е зарита в някоя комитска локва из Балкана или някъде из Враца. Версията говори, че главите били взети от врачани, измити и след това погребани в черквата „12 апостоли”.

През 70-те години врачанинът Бучински направи едно изложение /писмо/, в което разказваше, че главата на Ботев

е заровена под сълбите на черквата „12 апостоли”.

Изложението бе внесено в Окръжния комитет на партията във Враца. Там ме извикаха и ме запознаха с твърденията на Бучински. Казах, че това са измишльотини, но тогава ме смъмриха строго и ми казаха, че дори едно на сто да е вярно, ние сме длъжни все пак да направим проверка.

Щом е така – започнахме проверката. Разбишкахме стълбите на черквата, разбутахме и не намерихме нищо. А Бучински, който бе учител по рисуване в гимназията, в последния момент се сети, че главата трябва да е в другата черква.

Да не кажа голяма дума,

 но преровихме до основи и четирите врачански черкви. Не намерихме главата на Ботев. Явно, че я няма там. Тогава Бучински пак написа до ОК на БКП, че притежава специален електронен уред, с който в една длабка във Врачанския балкан ще намери главата на Ботев. Нали знаете, колко такива длабки има в целия Балкан? Аз написах отговор на писмото на Бучински – казах, че такава машинка не ми е известна, а в заключение препоръчах да не ровим повече за главата на Ботев – той сам е предсказал съдбата си, че костите му ще са по скали и орляци.   

Но историята продължи.

Ровихме и в Мраморенския двор на черквата. Търсихме и в параклиса на Рашов дол, хвърлихме грешни пари и труд на вятъра. Инерцията продължи. Навремето попитах главния редактор на окръжния вместник във Враца Кръстьо Луканов, защо публикува нескопосаните версии за ботевата глава, а той ми отвърна: „Ами, да подразним историците!” Представете си – „Да подразним историците!”

А трябва ли да дразним историята?

Записа: Иван КОШНИЧАРСКИ, Враца