nabore.bg

Интервю

Журналистът Мартин Карбовски: Човечеството се дели на свободни и потребители

Демокрацията ни отне децата ни, казва известният тв водещ

 

Мартин Карбовски е журналист, автор на тв филми. Водещ на телевизионни и радио предавания. Автор на книги, последните с поезия са „Нещата” и "Технологията на екстаза".

-Каква е "технологията на екстаза", както си нарекъл последната си книга?

-Това е някой някого да обича, някой да бъде добър, някой да се събуди и да има утре и да има още една нощ, поне три нощи. Технологията на екстаза е да си свободен, да осъзнаеш съвършенството на желанията си. Съвършенството на желанията е, когато правиш нещо, което създава прекрасност за другия, а не му прави война. Технологията на екстаза е свободата да бъдеш честен, да не си сам и да ползваш от майката Земя толкова, колкото ти трябва.

-Какво те провокира да пишеш и да правиш филми за некрасивата действителност?

-Писането за реалността идва директно от Бога. В повечето хора няма човек, но в тези, в които го има - те са абонирани за Бог. Той казва "Аз съм истината" и след това казва "...и пътя и животът".  Реалността е истината. Никой не може да спори с мен, че не показвам истината. Не знам дали е от Бога или някой лукав ме кара да го правя, но страшно се надявам да е от Бога. Като кръстоносец вярвам, че е от Бога. По-важно е защо задаваш точно този въпрос? Хората са свикнали да мислят, че Бог, истината, реалността - това трябва да са лукс, дъжд, когато те искат, слънце, когато те искат, бентлита и пари. А Бог е реалността и тя не е пари в джобовете, не е бентлита, не е шопинг и молове. Не е това, което искате. Реалността е по всяко време битка на единичкия човек, да се запази като единица малък Господ, който носи със себе си. И тези единички, когато са много, правят един реален Бог. Реалността е нашето живеене наоколо, което всички подминават в коментарите си. И се радвам на този въпрос, защото страшно много ме вълнува, дали това е реалността и второ дали тя е от Бог. Аз смятам, че Бог е като родител. Само че ние го караме да се чувства като свинар. Има разлика между пастир и свинар. Когато се държим като свине, това е от дявола, когато се държим като овце, това също е от дявола. А когато се държим като хора, когато правим нормалното, тогава идва някой и ти казва къв си ти, че да казваш кво е нормално. И понеже сме интелигентни хора - млъкваме на това. Наистина кои сме ние, които искаме да казваме кое е нормално. Тогава и ние губим и не е ясно кое е реално, кое е нормално, кое е от Бог. В края на краищата аз се спасявам от това, без да бягам - правя едно-единствено нещо: показвам онова, което се случва. То се случва на всички.

-Защо не спира войната за човешката душа между доброто и злото?

-Има такава идея - че всеки ден Бог и лукавият воюват за всеки от нас. Докато сме живи. Оня Големият слага във всички нас идеята за война, за прогрес, за общност, за любов, слага онова, което на него му трябва. Разбира се, случва се така, че у някои хора го няма това. У повечето българи го няма. Няма го! Българите, повечето се раждат и заспиват веднага. Работят на борсата, на нивите в Африка, на плантациите - но спят, като зомбита. Заспиват, това е изборът им. Имат елементарния шанс да живеят като технологически човешки единици и те точно това правят - ни повече ни по малко. Фермата на Всевишния. Но една част от тях винаги ще се борят. Те трошат кочината. Правят нещо, което ще ги прави по-важни, по-смели, измислят нещо. Това е великолепно! Не е нужно да получават признание.

-Къде намираш доказателства за Бог?

-Най-ясно доказателство за Бог е синхронът. Синхронът между хората. Примерно оркестър. Или среща в шест часа. Асинхронът е наличието на дявола наоколо. Най-великият синхрон е как дърветата решават през пролетта да позеленеят. Друг велик синхрон, който наподобява този, е когато човек създава машина и частите й работят в синхрон.

-Сбъдва ли Бог мечтите ни?

-Щастливото сбъдване е идеята, че Бог може да свърши нашата работа. Че можем да спечелим от тотото. Не можем да спечелим от тотото. Винаги губим от тотото. Защото извън Бог търсим божествени цели. Бог не помага на хората за техните жалки фантазии, той не желае и не трябва да им помага и е грозно да помага. Помага само дяволът, за всяка една мечта, за всяка една идея. За всяка една свинщина, която се случва, е помогнал дяволът и затова я има великата мисъл, че трябва човек да внимава, като му се сбъднат мечтите - "внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне". Бог помага за общия смисъл, за всички нас, помага ни да не изчезнем, да прогресираме, да сме живи, да сме утре. Дяволът помага да имаш хладилник, да имаш любовник, да имаш чехли. Да си единичка, мразеща или влюбена единичка, която нищо не прави.

-Толкова материален ли е светът, в който живеем?

-Нашият свят крещи от липса на свобода. Спазва правилата на моралната инквизиция, докато върши обществен инцест (кръвосмешение). Страхливи, нелицеприятни гадни хора, без смисъл, изява, пари, любов, секс, желания, киселинен дъжд от мечти за бяла и черна техника. Хладилни отношения, хладилни прегръдки, хладилни интервюта. Живот като замразено месо, на което аз и моите приятели се опитваме да вдъхнем живот. Изкуствено дишане върху дълбоко замразения език на живота. Нашият свят е тъп, нетърсещ, срамежлив, вечно ремонтиран. Родих се в епохата на обществения ремонт, който никога няма да свърши, защото майсторите на ремонта са крадци, а аз съм влюбен в това да живея като циганин. И това е, защото не умеем да се обичаме, но прекрасно умеем да даваме любовта на сатрапите си.

Понякога се случва човекът, когото силно не понасяш, да каже нещо, с което си съгласен. Червен лидер каза, че демокрацията ни отне много. Няма как да не се съгласите. А и да си направите списък. Демокрацията ни отне държавната граница. Незнайно как, по какви причини, заради чии интереси - ние нямаме държавна граница. Турците имат застави, гърците имат, сърбите имат. Ние нямаме държавна граница. Строим мижава ограда там, където беше кльонът. В този смисъл, в тази посока, какво точно ни даде демокрацията? Всяка ограда е толкова силна, колкото са силни нейните защитници. Демокрацията ни отне армията. Нереципрочно като никой друг наоколо и в цяла Европа ние махнахме 111 000 щика, техника за милиарди и цяла една система за отбрана. В момента се чувстваме като голи пред неоосманистките претенции. И да, това го взе демокрацията. Или онова, което наричаме с това име в тази страна. Демокрацията или онова, което наричаме с това име в тази страна - ни отне образованието. Отне една пациентолюбива здравна система. Която съвсем не беше безплатна. И съвсем не беше съвършена. Но работеше. Днес живеем в свят, където е модерно да се отричат ваксините, отрича се и робството. В този смисъл, това е анти-система на здравеопазване, това е анти-образователна система. Демокрацията ни отне сигурността. Ужасна загуба, ужасна. Няма смисъл да коментираме. Отне ни и разликата между жертва и палач. Между полицай и престъпник. Опитва се да стигне дотам, че да отнеме и разликата между мъж и жена. Може да се изрежда доста. Но най-страшното нещо, което ни отне демокрацията, е децата ни. Те просто си тръгнаха от партито, наречено демокрация. Това е отнемане на бъдещето. Отнемането се случи под акомпанименти и аплодисменти. Под същите аплодисменти изчезнаха справедливостта и изборът. Платените избори са обратното на демокрация. Но са единствената политическа технология, позната по време на това, което наричаме демокрация. Не съм съгласен с Корнелия Нинова. Тя прави епохална грешка - това, което ни отне много - просто не се нарича демокрация. Има десетки други гръцки думи, които определят нашето живеене. Потърсете ги, Корнелия. Трябва да се уточните. Защото така наречената демокрация  ни отне и много от точните думи, даже отне свободата ни на изразяване, и отне и истината.

-Защо някои от нас живеят, сякаш са безсмъртни?

-Това е мефистофелският синдром. Мефистофел идва при всеки един от нас и казва, дай си душата, ще те оставя безсмъртен. Когато си на 12 години, идва един и ти казва - "пуши, пий, купувай, дрогирай се, ти си вечен", носи фанелки с черепи и кости - ти няма да умреш, ти никога няма да заприличаш на фанелката си. И тогава настава времето на Избора. Човечеството се дели на два типа, на свободни и на потребители. Потребителите са новите роби, онези, които работят за един хладилник и за един мерцедес. Те са робите на пирамидата, благодарение на която човечеството се издига и носи прогреса. Някой трябва да носи камъните. В този смисъл в България всички се чувстваме като фараони. И в същото време сме по роби от робите. Хората искат да вярват, че е лесно. Мислят се за безсмъртни, защото разполагат с божествените си теории, с хладилници, музика, те се чувстват безсмъртни. А иначе реалният човешки живот трае около 15 хиляди дни. През целия този период правиш Избора. Да имаш или да бъдеш. Ако не можеш да го направиш - четеш книги, те ти помагат. Говориш с приятели. Изборът е и днес. Способен свободен или неумел роб.

-Свободата носи ли прогрес?

-Свободата носи и прогрес и трипер. Без свобода не можеш да направиш нищо. Дори кръст не можеш да измислиш без свобода. Особено в нашето общество много си личи - ти измисляш нещо, те ти викат не е вярно, предварително. Основната битка дори не е да измислиш нещо, не е прогресът, основната битка е в свободата. Защото само свободният е способен. Робът трябва да се бори за свобода, свободният за съвършенство.

-Казваш, че предаването ти е работеща журналистика, коя е неработещата?

-Неработещата журналистика е политическата. Една млада журналистка дава микрофона на политик, той казва нещо смешно, нещо глупаво и тя му се усмихва, не спори с него. Журналистиката наоколо е женска с всички кървави подробности около това.

-Искаш ли да приличаш на някого?

Недай Боже! Хората у нас искат да приличат на някой щастлив, а трябва да искат да приличат на някой разпънат.

 

Интервю на Драгомира ИВАНОВА


Мартин Кирилов Богданов е по-известен под псевдонима Мартин Карбовски

Мартин Кирилов Богданов е по-известен под псевдонима Мартин Карбовски