nabore.bg

Тежката дума

Изповед на един ексцентричен марксист в разгара на ужасната европейска криза (втора част)

Предлагаме ви втората част от статията на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, публикувана в сп. „Аспекто”. Ето с няколко негови думи предисторията на тази статия: През май 2013 г. имах удоволствието да изнеса лекция по тази тема на шестия „Подривен фестивал” в Загреб. Чак сега успях да я изложа в писмен вид и да доразвия някои съществени аспекти.

 

(Продължение)

 

2. Защо марксист?

 

Когато избрах темата на докторската си дисертация през 1982 г., нарочно се фокусирах върху чисто математически проблем, където идеите на Маркс бяха без значение.Когато по-късно се впуснах в академичната кариера като преподавател в традиционните факултети по икономика, неписаният договор между мен и отделите, които ми предлагаха катедра, беше, че ще преподавам икономическа теория, която не оставя място за Маркс. В края на 80-те години Икономическият университет в Сидни ме назначи, за да изключи един ляв кандидат (макар тогава да не го знаех).

След като се върнах в Гърция през 2000 г., посветих усилията си на бъдещия премиер Георгиос Папандреу, надявайки се да попреча да се върне на власт възраждащата се десница, която искаше да прокара в Гърция ксенофобия – както в страната, настройвайки хората срещу работниците имигранти, така и във външната политика. Както днес знае целият свят, партията на Папандреу не само не успя да се справи с ксенофобията, но и в крайна сметка вкара най-злостните неолиберални макроикономически политики, наложени заради т.нар. „спасителни програми” на Еврозоната, като по този начин, без да иска, причини връщането на нацистите по улиците на Атина.

 

Въпреки че подадох оставка като съветник на Папандреу

 

в началото на 2006 г. и се превърнах в най-непоколебимия критик на правителството му по време на неговото погрешно управление след гръцката криза от 2009 г., в публичните ми изказвания по дебата за Гърция и Европа няма и следа от марксизъм (какъвто липсва и в Modest Proposal for Resolving the Euro Crisis – „Скромно предложение за решение на европейската криза„ – чийто съавтор и поддръжник съм).

Като се има предвид дългата ми академична кариера и политическите дебати относно Европа, може би е объркващо за вас да видите как се появявам от пословичния килер, определяйки се като марксист. Подобни изявления не са типични за мен. Предпочитам да избягвам хетерогенни дефиниции (тоест, да бъда определян според вижданията за света и методите на другиго). Марксист, хегелианец, кейнсианец, последовател на Хюм… естествено склонен съм да казвам, че не съм нищо такова. Посветих много време, за да се превърна в пчеличката, описана от Френсис Бейкън – едно създание, което събира нектара от милиони цветя и го превръща в стомаха си в нещо ново, нещо свое, нещо, което дължи много на всяко едно цвете, но не е определено от нито едно от тях. Уви, това би било невярно и не е подходящо за начало на една… изповед.

Истината е, че Карл Маркс влияе върху вижданията ми за света, в който живеем, от детството ми чак до днес. Това не е нещо, за което говоря доброволно в „изисканото общество“, защото самото споменаване на името, започващо с „М“, предизвиква глухота в аудиторията. Но и никога не съм го отричал. След години, прекарани сред публика, с която не споделяме обща идеология, в мен се прокрадна нуждата да говоря откровено за отпечатъка на Маркс върху мисленето ми. Да обясня защо, твърдо оставяйки марксист, смятам, че е важно да му противореча в определени ситуации. С други думи, да бъда ексцентричен в своя марксизъм. След като

 

цялата ми академична кариера в голяма степен пренебрегва Маркс,

 

 и след като моите настоящи препоръки за политики е невъзможно да се опишат като марксистки, защо декларирам марксизма си сега? Отговорът е прост: Дори моята не-марксистка икономика се ръководи от мислене, повлияно от Маркс. Винаги съм считал, че един радикален социален учен може да оспори господстващата икономическа теория по два различни начина. Един от начините е чрез иманентна критика. Да приеме общоприетите аксиоми, а след това да изложи вътрешните им противоречия. Да каже: „Аз не оспорвам зададените от вас условия, но тук вашите собствени изводи не произтичат логично от тях.“ Действително, чрез този метод Маркс подкопава британската политикономия. Той приема всяка аксиома на Адам Смит и Дейвид Рикардо, за да докаже, че изхождайки от техните предположения, капитализмът е противоречива система. Вторият път, който радикалният учен може да избере, разбира се, е да изгради алтернативни теории на възприетата от Системата, като се надява те да бъдат взети под внимание (което правят икономистите-марксисти през XX век). Виждането ми относно тази дилема винаги е било, че хората, притежаващи истинската власт, никога не се смущават от теории, изградени върху предположения, различни от техните. Единственото, което може да дестабилизира и действително да подложи на изпитание господстващите неокласически икономисти, е демонстрацията на вътрешните несъответствия на техните собствени модели. Поради тази причина още от самото начало аз избрах да се заровя дълбоко в неокласическата теория и да не хабя почти никакви усилия, опитвайки се да разработвам алтернативни на капитализма, марксистки модели. Мотивацията ми, както можете да видите, беше доста… марксистка.[2] Когато трябва да коментирам света, в който живеем, не използвам властващата идеология за обяснение на функционирането му. Нямам друг избор, освен да се обърна към марксистката традиция, оформяща мисленето ми откакто баща ми, металург, ми подчерта още когато бях дете как влияят технологичното развитие и откритията върху историческия процес. Как, например, преминаването от бронзовата към желязната епоха е ускорило историята; как откриването на стоманата е ускорило десет пъти историческото време; и как информационните технологии на силициева основа предизвикват бързи социално-икономически и исторически скокове.

 

Постоянният триумф на човешкия разум

 

 над технологичните средства и природата, редовно подчертаващ изостаналостта на нашите решения и социални отношения, е незаменима интуиция, която дължа на Маркс. Неговият материалистичен поглед към историята бе подсилен по най-неочакван и интересен начин. Всеки, който е гледал епизода „Едно премигване на окото“ от сериала Стар Трек, ще разпознае прекрасното присъствие на историческия материализъм в действие – един удивителен разказ за процеса, чрез който развитието на средствата за производство предизвиква технологичния напредък, постоянно подкопаващ суеверията и създаващ неочаквани скокове в историята, вдъхвайки живот на нови етапи в човешката цивилизация.

 

Янис ВАРУФАКИС

 

(Следва)

 


Янис Варуфакис

Янис Варуфакис