nabore.bg

Архивите са живи

Ретро: Малкият Симеончо искал да стане революционер

Като баща си и бившият премиер Сакскобургготски обича генералите

 

Династията на Кобургите има странна съдба...Фердинанд е прогонен позорно от България, Борис ІІІ е поруган, бившият премиер Симеон изпита на свой гръб колко е нетрайна народната любов.

А преди много години той бил на път да избере съдбовната мисия да се посвети на народа си. В централния държавен архив се пази тетрадката по геометрия за трето отделение на невръстния Симеон ІІ. На гърба на корицата той е написал собственоръчно: “Макар да отивам далеч от родината си, аз ще се старая да изуча борбите на българския народ и ще стана революционер.”

Новата ОФ-власт го прогонва далеч от България. Животът на невръстния цар е запазен – допускала се е възможността

 

един ден монархът да им потрябва...

 

В годините след 9 септември 1944 г. службите на КГБ се настаняват в България и изпълняват нарежданията на Берия, респективно на Сталин. Точно с тях е свързана още една мрачна тайна – поругаването на тленните останки на Борис ІІІ.

Царица Йоана моли регентите ковчегът с тялото на Борис ІІІ да бъде пренесен от Рилския манастир в двореца Врана. Изпълняват волята на вдовицата. На избрано място в парка, зад двореца, е построен малък параклис, където поставят ковчега на царя. Опечалената Йоана го посещава всеки ден и се отдава на молитвите си. Едва ли някой е предполагал, че е възможно тялото на мъртвия монарха да изчезне.

Бивш офицер от Държавна сигурност, пожелал анонимност, сподели пред мен преди години: “Моят приятел Иван Атанасов-Миле, шофьор от УБО, приживе ми е разказвал, че е бил очевидец на тайната кражба, която е била извършена в параклиса във “Врана”. Дори знаеше имената на извършителите, двама шофьори от УБО, но не се осмели да ми ги каже,

 

отнесе пълната тайна в гроба си...

 

В една тъмна нощ охраната пред параклиса е изтеглена. Двамата шофьори от УБО измъкват ковчега на цар Борис ІІІ, натоварват го на един раздрънкан камион и запрашват в неизвестна посока. Миле твърдеше, че е знаел дори в кое дере край София, и под кои боклуци е затрупан мъртвият български монарх. Страхуваше се да ми разкаже всичко, за да не пострада. Подозираше, че служителите на УБО са изпълнявали заповеди на КГБ. Не е присъщо на българина да посяга на гробове. Това престъпление тегне на съвестта на мнозина. Не искам да споменавате моето име. Сигурно има още живи участници в престъплението.”

 

По странно съвпадение

 

в същата нощ, когато се поругава ковчега на царя, в дома на о.з. генерал Никола Янакиев нахлуват агенти. Чува се и руска реч. Запасният генерал е един от най-преданите офицери на Негово величество. Съседът му, големият български поет Кирил Христов, се притичва на помощ. Двамата старци безпомощно размахват бастуните си. След няколкочасов обиск агентите изземват книгите му за цар Борис ІІІ, личния му архив, дневниците и мемоарите на известния пълководец. Питат го има ли оръжие. Генералът отрича. Откриват в пианото офицерска сабя, връчена му лично от царя.

Агентите го замъкват в подземията на МВР, бият го, унижават го. Но офицерската му чест и клетвата за вярност пред царя стоят над физическата болка. Докрай остава изправен. В съзнанието на генерала звучи маршът написан от него:

“Ечи ти, горди наш Балкан!

Ечи наш мили Великан!

На нож! Ний взехме и с “ура”

Ески Полос и Петра!” 

Генерал Янакиев е известен на военните историци със спомените си за Балканската и Междусъюзническата война. В книгите си той описва действията на полковете, които е командвал по време на войните. С болка преживява поругаването на Борис ІІІ. Умира през 1953 г. След време

 

военната историческа наука оценява заслугите му

 

 – за него пишат монографии и статии, снимат се филми. Генералът в буквалния смисъл на думата е посветил живота си на династията... Никола Янакиев е бил един от офицерите, който е дал първата военна подготовка на бъдещия монарх Симеон, още като невръстен малчуган в Рила планина.

Както своя баща и бившият премиер обича генералите и често търси тяхната компания. Тази обич той е наследил от Борис, който винаги е имал около себе си по няколко любими генерали. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски има за приятел генерал Бриго Аспарухов – връзка, която в очите на повечето българи изглежда повече от странна. Човекът от Мадрид взе едно сърдито на света момче от Банкя и го издигна до генерал-лейтенант и искрено му се радва. Днес, когато ореолът на Сакскобургготски рухва и ореолът на величеството изчезва, Бойко Борисов още е верен на Симеон II.

Неблагодарните българи

 

 не спират да псуват и Бога и Царя.

 

И хич не им пука, че Симеон говори на 7 езика, че го тачат короновани глави и го посрещат като равен европейски държавници. Но животът е такъв – народната любов е до време.

Така противниците на династията пак станаха повече от приятелите й. И не се знае, кои ще са тези “шофьори”, които в някоя тъмна балканска нощ ще изхвърлят на боклука и последния култ към Кобургите. Генералите остават в историята с имената си, но “шофьорите” са някъде там, в неизвестното!

 

Д-р Боян ЗАХОВ


...и на самолет.

...и на самолет.

Брат и сестра - Симеон и Мария Луиза

Брат и сестра - Симеон и Мария Луиза

Царят и царицата с цялата рода- деца и внуци.

Царят и царицата с цялата рода- деца и внуци.

И днес бившият премиер обича да е в компанията на генерали.

И днес бившият премиер обича да е в компанията на генерали.

Малкият Симеончо в бяло...

Малкият Симеончо в бяло...

...в гвардейска униформа...

...в гвардейска униформа...

...в македонска носия...

...в македонска носия...