nabore.bg

Архивите са живи

Мадридски срещи: Българин и родолюбец ли е цар Симеон II? (първа част)

За днешното поколение, потопено в друг социален поминък след „историческия” преход през 1989 г., възпроизвеждането на ретроградни събития от предишната управленческа върхушка пробужда у мнозина вече неприязън, злостен укор, отрицание. Въпреки това обаче, а и все още вярващи в историческата преходност на епохите с техните населяващи люде по света, само историята е безсмъртна майка на святата истина и единствено тя има благословеното право да я съхрани за поука и мъдрост на бъдния човешки живот. При все това хората трудно признават това, което заслужава признание.

Така беше и с мен, и то още далеч преди прехода. Когато пренебрегвайки тази закономерна житейска мъдрост мнозина не приемаха за задължителни твърденията на известната журналистка г-жа Ваня Шмит от Би Би Си, която в свои репортажи много преди 1989-а възторжено характеризираше цар Симеон II като човек с извисени духовни притежания, респектиращ интелект и рядко срещащи се нравствени добродетели. Затова и аз като дългогодишен журналист, международен изследователи на строго засекретени факти и събития, кинодокументалист и биограф на световноизвестни личности, не отхвърлях догматичната теза, че трябва коленопреклонно да затискам изследователския си порив само заради това, че цар Симеон II принадлежи на друг исторически свят и с друга идейно-политическа произходност. И съзнателно премълчаван през цели десетилетия и злостно отричан от властовия режим. Затова реших не само да се противопоставя, когато срещна съпротивата на тесногръдието (а тя наистина скоро щеше да връхлети с яростна сила над мен и при всичките ми „неканонизирани творчески амбиции”), но и с рискована категоричност официално да внеса на тогавашните висши политически и държавни органи предложение да установя контакт и публично да заговоря с бившия ни цар. А на първо място Проектът ми включваше създаването на документална телевизионна трилогия за живота и държавното управление на Сакс Кобургготската династия – цар Фердинанд, цар Борис III и цар Симеон II, което до този момент никой не беше посмял дори да мисли, а не и да го реализира. Към проекта ми се присъедени и видният ни филмов режисьор Никола Корабов като мой дългогодишен приятел и колега. С една дума идеите ми ставаха все по-неукротими, амбициите набъбваха, но без още да намеря гражданска решимост за открито предлагане на замисъла ми. Едва, когато повярвах в собствената си непротиворечивост, че единствено историята като безсмъртна майка на святата истина има благословеното право да я огласи за поука и мъдрост на бъдния човешки живот, разбрах, че вече съм узрял да внеса идеята. И при една от честите ми срещи с тогавашния министър на културата Георги Йорданов заедно с другите ни теми включих и тази за царя. За моя вълнуваща изненада той подкрепи замисъла ми заедно с издирването и събирането на материали, като ме окуражи с думите „… Историята има неоценима стойност. Ще дойде време, когато тя ще пресее събитията и ще отреди истинското им място”. Но подведен от насадената бюрократична инерция такива като мен да бъдат винаги подвластни на партийната и държавническата воля за която и да е инициатива, дори когато тя е градивна и полезна за страната и за народа ни, виновно осъзнах, че преди това трябва да поискам съгласието на бъдещия мой герой цар Симеон. Ами, ако откажеше подобно участие, пазейки дотогава пълна дискретност и воден от нежеланието да дава каквато и да е гласност на своята личност като представител на своя монархическа династия, какво щях да правя тогава? Разтревожен от това подозрение, още след завръщането от Израел ми през пролетта на 1989 г., където с колежката ми Диана Димих издирвахме факти около грандиозното посрещане на царя предните години и се сдобихме с новоиздадената книга „Борис III” от Пашанко Димитров, отправих първото си лично писмо до НВ, в което обяснявах:

„...Идеята е да кинодокументирам в исторически аспект Вашия живот и обществена дейност от световен мащаб. Реализацията на този замисъл, без да изтръгва насила народната обич, трябва да разкрие по най-естествен начин личността Ви в днешна и правдива светлина, в унисон с демократично променяща се България. Защото за нейната славна история е насъщно потребно да съхрани за себе си и за народа онази истина, която съдбовно бе вплела в себе си и Вашата участ...”

След няколко телефонни разговора с Величеството на тази тема, вече приел идеята, му изпратих и второ писмо, в което молех да определи времето на срещата ни в Мадрид.

Така, след няколкогодишното му дотогава издирване в Гърция, Турция, Израел, Англия, Германия, защото никой през онова време не знаеше точните координати на местоживеенето му, освен някои от специалните служби, накрая чрез нашия приятел от Атина Фоти двамата с колежката Диана Димих се отзовахме в Испания. А на 7 и 8 май 1990 г. вече разговаряхме очи в очи с него в красивия му мадридски дом.

Въведени в неголям квадратен хол, оживял от ликовете на негови предци от династията на Кобургите, ние мигом бяхме потопени в атмосферата на съвършен естетически порядък. Симеон ни прие с енергично ръкостискане и отново хлътна в кабинета си, където довършваше разговора с българския писател Йордан Вълчев. А подир нашата среща щяха да последват нови аудиенции. Същото щеше да бъде и на другия ден, когато буквално след втората ни среща трябваше да отлети за Париж, после – за Лондон. А само ден преди това се беше завърнал от Мароко...

Нетърпимостта към хаоса и към произволния порив за миг очертаха мъжествения израз на съпротива по аскетичното и одухотворено лице на нашия обаятелен домакин, заставен да закъснее с пет минути за уговорената ни вече среща. Дълго подготвяното посещение принудително стесни обема на предварително обмислените ми въпроси, затова трябваше светкавично да преорганизирам целия си план. Знаейки за енергичната защита на българското еврейство от страна на цар Борис III през годините на Втората световна война, отправих първия си въпрос:

 – Политическо и идейно разграничаване от нацизма, или чисто хуманни причини бяха продиктували спасяването на българските евреи?

 – Бих казал – и двете заедно. Но познавайки характера на баща ми, преди всичко съм склонен да посоча хуманните причини. Безспорно той е бил воден и от несподеляне идеите на нацизма и расистките предразсъдъци. Защото расизмът е нещо, което практически е непознато в България (Убеден съм, че в същия дух на хуманизъм и отхвърляне на расизма може да бъде коментарът на Симеон Сакскобургготски и по отношение на днешните злостни реакции на някои националистически среди у нас срещу сирийските бежанци).

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател и режисьор

 

(Следва продължение)


Сватбата на царя с испанската аристократка доня Маргарита

Сватбата на царя с испанската аристократка доня Маргарита

Симеон и Маргарита на официален прием

Симеон и Маргарита на официален прием

Прегръдка с екскраля на Испания Хуан Карлос

Прегръдка с екскраля на Испания Хуан Карлос

Цар Симеон II - кой очакваше, че той ще стане премиер на България?

Цар Симеон II - кой очакваше, че той ще стане премиер на България?

Малкият Симеончо по времето, когато напуска България

Малкият Симеончо по времето, когато напуска България

Симеон със сестра си Мария Луиза

Симеон със сестра си Мария Луиза