nabore.bg

Литературен мегдан

Лудата леля Мери

Разказ

 

“Остави леля си Мери на мира, нали знаеш, тя си е малко лудичка, но иначе  не е толкова лош  човек...” – Силвия загаси нервно цигарата  и се обърна към дъщеря си:”Ти сега трябва да помислиш за себе си, последна година ти е, трябва да завършиш гимназия, да кадидатстваш...страхотно важен момент от живота ти.Не знам дали го разбираш?!”Надя разсеяно слушаше майка си, по-скоро от учтивост.Тези глупости се говореха почти всеки ден и й бяха писнали яко, ама много яко.Нравоучителните беседи, скандалите като закъснееше вечер, забележките за облеклото и поведението й, ненормалните й приятели – всичко това съставляваше разбирането на нейните родители за правилното й възпитание.Да, но тя нямаше никаква нужда от него.Старците, както ги наричаше тайно,живееха в някакво измислено време, което нямаше никаква връзка с нормалния живот.Даваха  й непрекъснато примери със себе си.Колко са успяли, колко са умни и интелигетни и как всички колеги в службата страхотно ги уважават и ценят.Това може би беше истина, но предизвикваше само отгечение и скука в душата на Надя.Майка й и баща й нито веднъж не се сетиха да я попитат как се чувства, за какво мечтае, дали обича някое момче.Единствените разговори бяха:”Колко имаш на класното по математика, изпитаха ли те по български...ще се явиш ли по желание по химия?””Ами няма да се явя!Не искам!””Как не искаш?!Трябва да си поправиш четворката, какво ще стане с дипломата ти?!” И така до края на света...

     Надя беше хубаво момиче.Висока, стройна с тъмни лъскави коси, които се спускаха по раменетe й.Естествено имаше обица на пъпа и на лявата вежда, татуира си  глезена,да ама всички го правеха.Какво пък толкова.Два-три пъти в седмицата ходеше на дискотека или на купон у някой приятел.Имаше си гадже, с което пушеха трева от време на време.Нали трябваше да се опита всичко.Всеки откриваше света по свой си начин и боледуваше от болестите на поколението си.Естествено Надя не правеше изключение.Тя много харесваше леля си Мери, която не беше любимка на семейството.Смятаха я за отнесена и почти неадекватна,защото пишеше стихове и ходеше на опера и концерти с един свой платоничен приятел.Обличаше се с дънки и суичър, които “изобщо не подхождаха на възрастта й” според  оценката Силвия,която беше по-голямата й сестра.Съпругът на Мери боледува дълго от някаква чудовищна болест и като се влоши рязко се наложи да го настанят в хоспис, защото гледането му в къщи вече беше невъзможно.Синът й от години се запиля в Щатите и сега тя живееше сама.С Надя се виждаха по разни семейни тържества, докато един ден леля й не я покани на гости:”Надин, защо не дойдеш да пием кафе днес след обед?””Ами ще дойде,лельо Мери, защо да не дойда.”Така започна тяхното приятелство.То беше извън контекста на семейните отношения.Те си общуваха като две момичета, защото за разлика от майка си,Надя чувстваше леля си почти като своя връстничка.Тя й разказа за гаджето си Ники, за това колко е тъпо в училище, как й преподават неща, които са безнадежно остаряли и вече никой не се интересува от тях.Леля й я слушаше с разбиране, не й направи нито една забележка.Даже се зарадва колко добре изглежда:”Ами то на тази възраст човек не може да бъде по друг начин. А сега ще ти подаря едни дънки, на мен са ми малки,чисто нови са.””О,благодаря много, супер са!”- очите на Надя блеснаха.Тя отдавна не се бе чуствала така добре извън средата си.”Освен това искам да ти дам този ключ от моя апартамент.Някой път като закъсняваш, може да спиш у нас.Аз ще се обаждам на майка ти, да не се безпокои.”Идваше й да подскочи от радост.Тя стана, прегърна леля си с цялата благодарност, на която беше способна и я целуна по двете бузи:”Мери, ти просто не знаеш какво правиш за мен!Какво ми спестяваш!Боже мили, ти си направо трепачка!Никога не съм предполагала, че си толкова готина...Нашите винаги...”- тук момичето тактично млъкна, защото се почувства неудобно да повтори това, което родителите й говореха по адрес на Мери.Тя усети стъписването и се усмихна с разбиране.Беше наясно, че сестра й и зет й я приемаха с доста резерви, просто защото нямаше как.Кръв, семейство, какво да се прави.Мери беше свикнала да я смятат за местния идиот и това вече не й правеше такова впечатление, както на млади години.

    Събуди се от необичаен шум,който идваше от банята.Стана, обу пантофите си и тръгна с тихи стъпки натам.Завари Надя да повръща, което не беше най-прекрасната гледка, но Мери запази спокойствие.Прегърна момичето и двете като ранени герои се дотътриха до кухнята.”Сега ще ти дам едно хапче против повръщане.Спокойно, ще се оправиш.”Надя беше бяла като платно и послушно прие всички грижи, които леля й полагаше за нея.За пръв път никой не й се караше, не й четеше морал, а се опитваше реално да й помогне.Мери я сложи да си легне, а на сутринта я събуди миризмата на прясно сварено кафе.Усещането за сигурност и спокойствие не я напускаше.Искаше да си живее тук завинаги, но точно в този момент телефонът иззвъня:”Да,добре,Силве,ще й кажа веднага да се прибере.Но първо ще закусим.Добре,да, спокойно всичко е наред.Не се тревожи.”Мери се обърна към Надето и вдигна безсилно ръце:”Беше майка ти, иска да се прибереш незабавно.Каза,че тук не е твоя дом и че си имаш семейство.”Двете седнаха и засърбаха горещото кафе.Мълчаливо.Сякаш не искаха да развалят магията на това единение, което чувстваха в този момент.”Смесих няколко вида алкохол, затова така се получи.То ще ми е за урок”- Надя извинително се усмихна.”Няма нищо,моето момиче.Човек трябва да опита от всичко в този живот.Иначе няма да има спомени.Но все пак бъди   по-внимателна.Пази си здравето, не бива да прекаляваш.А,да не забравя,приготвила съм ти една книга.Нали искаше любовен роман.Ето – “Червено и черно” на Стендал.Мисля, че ще ти хареса.””Не сме го учили.Шегувам се..”- Надя прегърна леля си и с бързи крачки се отправи към вратата, за да й спести второ обаждане.

     Бяха се разбрали да се видят следващата събота.Надя щеше да ходи на дискотека, но обеща да мине преди това да си поговорят.Мери се улови, че с нетърпение очаква вратата да скръцне и племенницата й да озари с чаровната си усмивка хола.Реши да й направи едно “фрапе”,защото денят беше доста топъл.Развредни се из кухнята, но като минаваше покрай умивалника внезапно се подхлъзна на мократа мозайка и се стовари като сноп.Усети рязка болка в лявата ръка, която беше затиснала с тялото си.Трудно се изправи и видя,че е посиняла и подута.Стана й много тъжно, не защото вероятно я беше счупила, а за това,че нямаше кого да помоли за помощ.Надраска една кратка бележка на Надя,обади се за такси и тръгна за Пирогов.Там я гипсираха и й дадоха болнични.Като се прибра се обади на Силвия, все пак да й каже за инцидента.”Ами ти това ще направиш!Как все на тебе се случва, просто не мога да разбера!Не си седнеш на задника, ами си хукнала да шеташ.За кого?Кажи ми, за кого?!”-Силвия почти й се караше,уж от любов и Мери съжали стократно, че изобщо й звънна.”Не, Силве, нямам нужда от нищо.Оправям се.Дясната ми ръка действа все още, така че всичко е наред.Благодаря.Хайде, ще се чуем.”Затвори телефона с облекчение и отиде на си легне.

     На другия ден към обед на вратата се позвъни.Мери отиде да отвори и с радост установи, че това беше Надето с двама приятели.”Това е Ники, а това е Никол.Звъннах, защото не съм сама, нали така се прави”.”Чудесно, моето момиче, заповядайте.Сега ще сложа кафе..””Нищо няма да слагаш.Ние сме дошли с делова мисия.Сега ще ми кажеш от какво имаш нужда.Ники ще отиде да напазарува, а ние с Никол ще оправим къщата.””Ама това изобщо не е необходимо.Няма смисъл.Идете някъде да се разходите.Днес е неделя, не сте на училище..””Мери, много те моля.Седни и приеми спокойно нещата.Ние вече сме решили!”Направиха списък за пазаруването, а двете момичета подхванаха прахосмукачката и всичко останало, което следваше след нея.Мери притеснено седеше на креслото и не смееше да гъкне от неудобство.”Сега ще пусна малко музика, искаш ли?Донесла съм един съвсем нов диск.”- Надя се обърна лъчезарно към леля си.”Разбира се, щом ви е приятно и аз ще го чуя с удоволствие.Знаеш колко обичам музика”.Звуците се разляха из целия апартамент и заглушиха воя на прахосмукачката, момичетата действаха енергично из цялата къща.Цареше някакъв особен дух на разбирателство, сякаш бяха правили това от години.След малко Ники се върна с пълни торби и започна да слага нещата по местата им.От време на време питаше Мери, когато не можеше да се справи сам.А тя беше толкова щастлива,че чак й се виеше свят.Домът й беше пълен с музика и смях, с такава позитивна енергия,че тя забрави за счупената си ръка, за самотата, която я стягаше като железна ризница, за всички беди, които някога я бяха сполетели.

     Дойде време младите хора да си тръгват.”Не можем да си стиснем ръцете по технически причини”- Мери се засмя извинително.”Нищо,лельо,ние за спомен ще ти се разпишем на гипса.Така правим в такива случаи.Ти си наш приятел, нали разбираш!”- Надя грабна една химикалка от масата и първа се разписа, последваха я Ники и Никол.Бяха чудесни – млади,благородни, прекрасни!След като си тръгнаха Мери сложи очилата и прочете написаното върху гипса на счупената си ръка:”Мери,много си готина!Ники,Мери искам да сме приятелки!Никол,Мери,обичам те!Надя”След това свали очилата, въздъхна и промърмори на себе си:”Ами то не било толкова лошо човек да си счупи ръката!” – и се засмя от сърце на собствената си шега.

 

Мария ПЕЕВА

----------

Мария Пеева е родена в София. Завършва 35-та езикова гимназия, а след това телевизионна журналистика в Софийския университет. Дълги години работи в Българската национална телевизия. Постъпва като редактор в Главна редакция „Музика и забава”. След това е в Главна редакция „Телевизионен театър”, където е драматург и редактор на повече от 30 телевизионни постановки. Участва активно в провеждането на Международния фестивал „Златната ракла”. От 1995 г. се занимава  с филмопроизводство в Телевизионна студия „Екран” – където е драматург, редактор и продуцент на повече от 100 филма – някои от тях са в Златния фонд на БНТ. Пеева е била член на  Националната художествена комисия в Националния филмов център. Автор е на четири книги с поезия и разкази, на много  сценарии за документални филми, адаптации по литературни произведения и публикации в периодичния печат. Член е на Съюза на българските филмови дейци.



Мария Пеева

Мария Пеева