nabore.bg

Литературен мегдан

Лирични миниатюри

***

 

Очите ти ме търсят,

а гласът ти ме опива.

До костите. В кръвта ми.

Любовта ти в мен е жива.

Отдавам ти живота си.

И съм твоят свят.

И си моят свят.

Очите ти са мои небеса.

А любовта ми в теб е...

Жива.

 

***

 

Понякога съм тъжна... Много...

И видима тъга очите ми поглъщат.

Понякога ми е минорно... Дълго...

И чувствата у мен будуват нощем.

Понякога със сълзите в очите си говоря.

И пътеките си търся във и без съня.

Понякога изпускам болка... С нея споря.

А някога сънувах, че мога да летя...

 

***

 

Как за тебе мога да умра?..

Не знаеш ли?.. За секунда не опитвай даже...

Щом в душата ми се изливат в порои дъждове,

тишините бягат, и те полудели са за някъде.

И всичко в мен се къса все на две...

Очите ми остават сухи и нецелунати до края.

Умирам в пореден път!.. Умирам от любов по теб!

Ти си ми животът! Ти си моят... сладкият ми залък!

 

***

 

Най- лошото не е, че съм без теб.

Най- лошото е, че си в сърцето ми.

И всички сини утрини от теб у мен

 оголват ме до болка. И от безсъние.

 

Най- лошото не е, че не си до мен.

Най- лошото е, че се вля в кръвта ми.

Представа изгубих за минути, часове.

Липсваш ми в душата. До безсилие.

 

***

 

Пристъпваш в душата ми на пръсти

 и я разлистваш плахо- лист по лист.

Шепоти откриваш и изписваш мисъл,

търсиш в нея свое място в миг по миг.

И дириш там своите бели водопади,

по пътечките си вити към нови небеса.

Сега съм Раят- откопчих се сама от Ада.

Превърнах се за тебе в бисерна река.

Предопределен си ми! Нима не знаеш?..

Влюбвай се! Влюбвай се по мен! Сега!

 

Йорданка РАДЕВА


Йорданка Радева

Йорданка Радева