Литературен мегдан
- search
- Всички
Лирични миниатюри
***
Очите ти ме търсят,
а гласът ти ме опива.
До костите. В кръвта ми.
Любовта ти в мен е жива.
Отдавам ти живота си.
И съм твоят свят.
И си моят свят.
Очите ти са мои небеса.
А любовта ми в теб е...
Жива.
***
Понякога съм тъжна... Много...
И видима тъга очите ми поглъщат.
Понякога ми е минорно... Дълго...
И чувствата у мен будуват нощем.
Понякога със сълзите в очите си говоря.
И пътеките си търся във и без съня.
Понякога изпускам болка... С нея споря.
А някога сънувах, че мога да летя...
***
Как за тебе мога да умра?..
Не знаеш ли?.. За секунда не опитвай даже...
Щом в душата ми се изливат в порои дъждове,
тишините бягат, и те полудели са за някъде.
И всичко в мен се къса все на две...
Очите ми остават сухи и нецелунати до края.
Умирам в пореден път!.. Умирам от любов по теб!
Ти си ми животът! Ти си моят... сладкият ми залък!
***
Най- лошото не е, че съм без теб.
Най- лошото е, че си в сърцето ми.
И всички сини утрини от теб у мен
оголват ме до болка. И от безсъние.
Най- лошото не е, че не си до мен.
Най- лошото е, че се вля в кръвта ми.
Представа изгубих за минути, часове.
Липсваш ми в душата. До безсилие.
***
Пристъпваш в душата ми на пръсти
и я разлистваш плахо- лист по лист.
Шепоти откриваш и изписваш мисъл,
търсиш в нея свое място в миг по миг.
И дириш там своите бели водопади,
по пътечките си вити към нови небеса.
Сега съм Раят- откопчих се сама от Ада.
Превърнах се за тебе в бисерна река.
Предопределен си ми! Нима не знаеш?..
Влюбвай се! Влюбвай се по мен! Сега!
Йорданка РАДЕВА