nabore.bg

Архивите са живи

Имало едно време: Константин Кисимов прави репетиция по телефона

Партньорът му Никола Попов изяждал реквизита от сушени плодове и ядки

 

Същинско ходене по мъките бе едно време да създадеш спектакъл за малкия екран. Режисьорът като дете се радваше на всеки успешен кадър или скубеше косите си, ако желаното не му се отдаваше. Художниците в телевизията все не успяваха да дообоядисат някоя кулиса, гардеробиерите припряно зашиваха някое копче, актьорите трескаво преговаряха репликите си. Понякога изгърмяваше прожектор, сподирен от ругатните на осветителите. Всичко ставаше на живо, защото

 

записна техника още нямаше.

 

В такава атмосфера заснех каравеловите „Българи от старо време”. Не бих получил майсторско свидетелство от режисьорската гилдия, ако нямах такива безподобни артисти, каквито бяха Костантин Кисимов и Никола Попов. Сякаш бяха изкокнали от страниците на повестта и оживели на малкия екран.

Работата с такива колоси бе не само радост, но и урок по майсторлък. Двамата не знаеха какво е умора и не мирясаха дорде не научиха ролите си „по вода”. Когато вече не ги свърташе около масата, надигаха се и импровизираха мизансцена.

 

Но малко преди първия снимачен ден

 

по телефона ми позвъни Косьо Кисимов – повалила го инфлуенцата и трябвало да пази стаята. Предлагаше за място на репетицията уютния си дом. Но и бай Кольо Попов попари с вестта, че „кръвното му се е разиграло” и се налага да репетираме у тях. В чудо се видях. Заинатиха се и двамата като хаджи Генчо и дядо Либен.  Кисимов излезе със соломоновско решение – да провеждаме репетициите по телефоните,

 

сиреч на неутрална територия.

 

Възразих му, че няма как да се включа и аз в мрежата. Отговорът бе невъзмутимото: „Палчо, нали все ни хвалиш, ще минем и без теб.” Но за да не ме докачи, допълни: „Па и ние само репликите ще си преговаряме.”

Големи чешити бяха и двамата. Бай Кольо обичаше да си похапва и превърна реквизиторите на спектакъла в свои придворни. Принасяха му сушени плодове и ядки – разполагахме с богат консумативен реквизит за предстоящия годеж на двете чорбаджийски чеда.

Кой не е чувал за ритуалните магии на бай Косьо с всичко от желязо сътворено. Преди всеки кадър той прехвърляше от едната си длан в другата

 

нечетен брой гвоздеи.

 

Когато се прибираше у дома пускаше гвоздеите в решетките на каналите подир три завъртания. Тази му чудадост му изигра лоша шега при заснемането на годежната сцена. За кадем се бе закачил за железните противотежести на кулокрана, който със слизането по стълбата на дядо Либен, го издигна на своето рамо. Всички станахме свидетели как хаджи Генчо „се възнася” нависоко, размахвайки безпомощно ръце.

До ден днешен си спомням с умиление моите „Българе от старо време”. И се питам дали, ако някой колега режисьор реши да постави тази творба днес, би намерил такива артисти. Дано свидният ми спомен не се превърне в реквием за телевизионния театър.   

 

Павел ПАВЛОВ, режисьор


Майсторът на драматичното изкуство Константин Кисимов

Майсторът на драматичното изкуство Константин Кисимов

Кисимов се гримира преди да излезе на сцената

Кисимов се гримира преди да излезе на сцената

Константин Кисимов на сцената заедно с Таня Масалитинова

Константин Кисимов на сцената заедно с Таня Масалитинова

Павел Павлов режисира Катя Паскалева в Телевизионния театър

Павел Павлов режисира Катя Паскалева в Телевизионния театър