nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Ще танцува ли последен валс БСП?

Левицата отдавна е в политическата си реанимация и упорито отказва да излезе от интензивното отделение

 

В зората на демокрацията, когато хората все още имаха надежда за различно бъдеще, политическите нрави бяха невинни и Веселин Маринов още не беше политически фактор, се появи една песен, насочена срещу БСП. "Последен валс, сбогом, любима. Ще си спомням за теб дори и под новото име", гласеше нейният рефрен, който и досега сигурно изпълва някои хора с носталгия.

Иронията на историята се състои в това, че в миговете в които тази песен стана хит БСП всъщност си беше една идейна, мощна и силна партия, която можеше да печели избори.

 

Музикалният й некролог беше подранил поне с 20 години.

 

Ако се върнем обратно в настоящето обаче ще видим, че левицата отдавна се намира в политическата реанимация и не може и не може да излезе от интензивното отделение. Всичко в България крещи за лява политика, за лява алтернатива, за нов социален подход към хората, а БСП като слепец се бута в стените, препъва се отчаяно и не може да намери никакъв изход за себе си. Нещо повече - хората, които търсят алтернатива дори и не искат да чуят за БСП, защото по време не прехода тя ги излъга толкова много пъти, че вече им се загуби бройката.

След като не можеш да печелиш избори и хората не те искат, това е сигурен симптом

 

за почти фатално заболяване.

 

И то се прояви отново под формата на един голям скандал, който удари БСП като пневмония. Генерал Бриго Аспарухов даде разтърсващо интервю в което обяви, че на Миков му е предлаган подкуп, за да се откаже от битката за лидерското място. Темата оттекна като гръм на "Позитано" 20. Цялото виновно минало на БСП се огледа в тази драма и всички премълчавани тайни потърсиха обратно път към реалността. И именно в окото на тази буря се усети кристално ясно един драматичен факт. В БСП май има остър дефицит откъм добри герои, защото двете страни влезли в този конфликт предизвикват единствено и само лека насмешка.

От една страна на мислещ човек му е трудно да приеме кръгът на евроатлантиците в БСП като някаква опозиция или дори дисидентска групичка. Че това са точно хората от които започва стъпкването на левите идеи и техният залез.

 

Именно те са виновни

 

 за голяма част от проблемите на партията днес, а да не говорим за това, че именно най-гласовитите им представители, например Ангел Найденов, най-много искаха БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ.

От друга страна ръководството на "Позитано" 20 също не може да бъде видяно като ангел в бяло. Те също бяха част от статуквото на безвремието в БСП и нещо повече - във времената на криза вместо да се опитат да съживят идеите, те се опитаха да запазят единството на апарата. Това е все едно сам да си пуснеш отрова във вените.

Резултатът от всичко това е усещането, че песента "Последен валс" започва да се носи отново във въздуха.

 

Днес кьорав седесар не е останал,

 

едва ли новото поколение реформатори си спомня тази песен, но социалистите са хора с памет и няма как да не започнат да си я подсвиркват. Защото БСП днес повече отвсякога е на ръба на отвъдното. Ироничното е, че тези, които се бунтуват и тези, които си мислят, че я спасяват всъщност я тикат към пропастта. А през това време левите българи търсят отчаяно някой да им даде надежда. Днес те от БСП просто не могат да я намерят.

 

Александър СИМОВ

Вестник „Златна възраст”

 


Александър Симов

Александър Симов