nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Разделят ни на части

Властта подрежда възрастните в групи: на ограбени, на измамени по телефона, със и без коледни добавки - а проблемите ни са едни и същи

 

Напоследък все по-често се чувствам разделена на части. Веднъж съм пенсионер, попаднал в табличката „обрана баба”, втори път съм пенсионер с пенсия, която ми позволява коледна добавка, трети път съм пенсионер, изигран от телефонната „мафия”. Е, щом ме ограбят и ми опразнят мазето с каквото там има (а там все по-често няма), обществената съвест веднага започва да търси решение и да тръби с високоговорител, че това е проблем. Щом пък някой наивник на  възраст припознае в ридаещия глас „детето си” и му вземат спестяванията, пак обществената съвест вдига заканително пръст и ме поставя в табличката „измамена баба”. Е, може и дядо...Така ни разделят персоните на части в различни таблички, вместо да ни обобщят в таблицата „достойна възраст”, която заслужава решение на проблемите си, а не частични, предизвикани викове „по повод”. Като мине кампанийката „по повод”, ние си оставаме с нерешените  проблеми, дърпани ту за едната, ту за другата ръка, в зависимост от посоката, избрана от „деец” за гражданско общество.

   Хайде, нас са ни отписали, има ни само в сърцераздирателните „признания” на най-видни политици, които уж нямало да оставят така „родителите си”. Но останалата част от обществото, децата, майките, младите – и те са под диригентството на частични усилия, усилия на отделни групи. Нищо лошо – но борейки се за правата на едната група, другата въобще е елиминирана. Настръхват хората едни срещу други. Разединяват се, неспособни да приемат за нормално елиминирането си от обществото като цяло.

   Дали може управляващите да съберат разчленената ни плът? И представителите на десетките граждански обединения, поставили си етикета „гражданско общество”, да ни видят като единно цяло, а не групирани по категории – с един крак в една категория, с другия – в друга...

    Защото животът ни не е митинг. Той няма едната посока на определена политическа страст. Той е нашият живот, където някои ни превръщат в беззащитна тълпа и се разпореждат с дишането ни, със стъпките ни...Но не и с мислите ни. Нека знаят това.

  

   Юлия ПИСКУЛИЙСКА                                    

 


Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска