nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Протестите станаха клише и задкулисие

Израждането им стигна до абсурда - и Бойко Борисов обеща да излезе на улицата

 

Най–после  България е първа по нещо – у нас протестираха и ще протестират и през септември работодатели.  Срещу онази добавка към цената на електроенергията с многозначителното название солидарност  към обществото. Бизнесът бе свикнал да плаща за енергия много по-малко, отколкото гражданите. Регулаторът КЕВР реши да изравни таксите не само заради справедливостта, а и за да запълни зейналата яма от дефицити. 

В  края на юли работодатели свикаха протест в много градове и в столицата. Кой от персонала ще дръзне да не се отзове, когато от това му зависи работата? Като за чудо и приказ към протеста се закичиха синдикатите.

 

Работодатели и синдикати – рамо до рамо,

 

 крило до крило, както никога не е било. Или…?

Умни са организаторите на този олигаропрайд – прайд означава гордост. Те знаят, че преди избори властта е сговорчива. Вече веднъж успяха да бламират регулатора като отложиха с месец  реформата. Не личи да е имало ефект отлагането – ако не се брои това, че научихме, че средната работна заплата в държавния БЕХ е 4 хиляди лв. И че солидарните с обществото  сме плащали два пъти по–висока такса. Ние дребните потребители, чийто пробит джоб трябва да поеме всичко – от  АЕЦ Белене, през Цанков камък и КТБ, та чак до разнообразните авантюри в енергетиката.

Лобисти, преоблечени като експерти, твърдят, че ако се изравни данък солидарност с бизнеса, ще спадне крехкият ръст на икономиката и ще намалеят работните места. Във втората фаза на тази пиар-акция се лансира тезата, че ще скочат цените на стоките и услугите. Те обаче забравят други важни елементи от картината –  най-ниските данъци за бизнеса у нас,

 

който плаща най-ниските работни  заплати.

 

 Така и никой не се сети да припомни на работодателите , че цената на природния газ спадна, но цените на стоките си останаха същите.

И през септември протестиращите  работодатели ще извиват ръцете на правителството и парламента, защото добре познават големия страх на бойкия Бойко – страхът от протести. Той е давал заден ход неведнъж, а през 2013 дори хвърли оставката на първия кабинет на ГЕРБ, защото не можа да измисли ход срещу народното недоволство.

Властта е подложена всекидневно на натиск от различни протести. Какви ли не – дали пък няма и министрите да си спретнат един протест?  Нали Борисов обеща да протестира заедно с работодателите! Свидетели сме как са се вкопчили в привилегиите си за ранно пенсиониране и служителите от МВР, въпреки че те, привилегиите, частично наследени отпреди 1989 г., минират опасно и без това крайно немощната пенсионна система.          

 

Да не пропуснем и протестите на олигарсите

 

 от нов, земеделски тип - едрите зърнопроизводители, които прибират значителни субсидии. Те воюват с финансовото министерство заради изискването за по-малко злоупотреби с горивата. Училища спорят с министерства, болни от една болест притискат здравната каса и нехаят за други страдалци по стария феодален закон „всяка коза  за своя крак”. Така протестите издребняват по социално съдържание, участие и идеи. Поредните  опити да се съживи гражданска енергия около  гвоздея на политическия сезон – съдебната реформа - показаха: доматите на Босия бяха повече от протестиращите.  А контрапротестът показа незрели тийнейджъри, които не знаеха за какво са на площада и отново събудиха подозрение, че

 

големите батковци са раздавали пари на калпак.  

 

Тази многотия на гръмки противопоставяния е сигнал за известно обезсилване на протестите. Ценната енергия се разпилява, а гражданското общество губи своето най-ефективно оръжие. Протест стана клише, задкулисие и реформа - тоже. На маса представители на „Протестна мрежа” и лидерът на ДПС сръбнаха кафенце, дискутирайки положението на народните маси. Всичко се претопи едно в друго, а недоволството загуби естествената си тежест, превръщайки се в тъп инструмент за злоупотреба.

Скоро новината ще е не кой протестира, а кой не го прави. 

 

Румяна БРАТОВАНОВА

Вестник „Златна възраст”


Румяна Братованова

Румяна Братованова