nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Президентът ритуално обърна гръб на Русия

Плевнелиев не пожела да отиде на 9 май в Москва - и стана ли от това по-голям демократ?

 

Той е изнасилено умихнат. Ръцете му са гузно неспокойни и се движат припряно, за да докажат думите, които се изстръгват с пасторски фалцет и послания за помирение, което по-скоро е зов за примирение. В трелите на главата на многострадалната ни държава няма състрадание, липсва съпричестност към мизерстващите, бедните, страдащите, пенсионерите, не се говори за спешни социални помощи и програми, за измъкване на страната от блатото на нищетата. Затова пък президенският ефир е пълен с европейска интеграция, ценности, европейско семейство, а за вътрешна уротреба на плебса се въртят няколко мантри като енергийна ефективност, саниране, електронно правителство и все в тоя дух до... припадък. В следващия миг, назначеният ни за народен обединител и главнокомандващ на армията (нещо не я виждам!) се радикализира.

 

Става рязък и настъпателен

 

и стриктно следва заповедта по гарнизона да се громи Русия по всички линии- от любимата тема за Крим, гражданската война в Украйна и безумните санкции срещу Москва, та до т.н. диверсификация и освобождаването от руската енергийна зависимост. И тогава физиономията президентска става мъчително сериозна, ръцете са скръстени държавнически отпред, а в погледа проблясват искри от комсомолски устрем. Впрочем, нещо твърде добре познато и вече играно с ентусиазъм от г-н Плевнелиев в дните на прекрасната му и много обещаваща соцмладост.

Бисерите президентски са толкова много, че с тях може да бъде обсипана иначе тенекиената корона на родната ни демокрация. През тези дни обаче той вгради истински диамант в ритуалното украшение на главата на антирусизма. Убедено и със солидарен устрем заяви, че отказва поканата за присъствие на парада в Москва по повод на 70-годишнината от края на Втората световна война. Вероятно в този миг

 

Плевнелиев си е въобразил,

 

че едва ли не изпълнява съюзническите си евроатлантически задължения. Все пак в компанията на отсъстващите от парада на Червения площад са президентът Обама, премиерът на Великобритания Камерън, канцлерът на Германия Меркел, председателят на Европейския съвет Туск... А къде остана паметта за героизма на народите от някогашния Съветски съюз, който изнесе основната тежест на борбата за разгрома на хитлерофашизма? Та нима днешна Европа щеше да съществува в сегашния си вид и да парадира със своя цивилизационен модел ако милиони човешки същества не вградиха съдбите си за голямата победа ? И какво по-естествено има в това именно в Москва светът да отпразнува тази победа и се преклони пред жертвите ?

Въпросите имат недвусмислен отговор за непредубедените и обективни хора. За свободните и конюнктурни интерпретатори на историята очевидно не е така. Към тях за голямо съжаление се вписва и родният ни президент. При това без да се отчита простата, но единствена истина, че народът ни в своето мнозинство изпитва най-топли чувства на признателност

 

към православна и славянска Русия

 

и не хваща много вяра на пропагандните усилия да се обяви Москва за „дежурен виновен” в натрапената отвън гражданска война в Украйна с активното съдействие на проблематичния режим в Киев.

Трябва ли да ни очудва поредното недомислие от „Дондуков„ 2. Едва ли! Та нима на 3 март разбрахме от думите на държавния ни глава кой ни е освободил от 500-вековно турско робство. Българите добре знаят КОЙ. Затова не са твърде изненадани и от сегашното решение за демонстративно отсъствие от честването в Москва на годишнина с европейско и световно значение. Много други държавнци обаче ще бъдат на Червения площад в знак на признателност към героизма и почит към загиналите. Това, г-н президент, няма да ги направи по-малко демократи. Нали?! 

 

Николай КОЕВ