nabore.bg

Тежката дума

Коментар: НаГАЗиха ни яко!

Спирането на “Южен поток” показа, че “ограниченият ни суверинитет” май е стигнал до васално подчинение на европейските ни господари

    

Фактите около спирането на газопровода “Южен поток” през България са печално известни. Като хора с изострен социален рефлакс читателите на „Златна възраст” разбраха пределно ясно, че в резултат на арогантната и национално безотговорна политика на наши властници тръбата просто ще свие през Черно море в южно направление към съседната ни Турция, която при новосъздалата се обстановка ще се превърне в енергиен център на Балканите. Наша милост пък изпада в пълна зависимост

 

и ще си плаща с лихвите

 

като потребител на синьото гориво, а не като страна със съответните преференции заради транзитирането през нея на сериозни потоци газ за съседите и Западна Европа. Да не говорим за изгубените стотици милиони от държавата като такси за преминаването на тръбите и съдържимото в тях, заличените възможности за много работни места, а и гарантираните доставки на енергоносителя за нас по трасе извън зона на конфликти. С една дума - на(газ)иха ни здраво и вече като че ли трябва да се простим с илюзиите за бързо икономическо възстановяване и логичното следствие от него - по-високи заплати за работещите, а и средства за достоен живот за пенсионерите.

Обявеното прекратяване на проекта „Южен поток” през България от руския президент Владимир Путин внесе смут в родния политически елит. Независимо от разнопосочните тълкувания, то бе пряк резултат от зле премери приказки и квалификации по отношение на Москва, но и на действия, отдалечени от практическия ни интерес. И докато някои с искрена загриженост възприеха новината, то други като управляващите и сателитите им от Ре/Де/форматорския блок демагогски

 

продължиха да повтарят мантрата

 

за европейските ни ангажименти и удобната приказка за лековерни, че всъщност възникналият проблем е между Русия и Европейския съюз. Т.е. ние сме едва ли не сме безгласни наблюдатели и чакаме като кученце с изправени лапички благоволението на господарите. То бива ограничен суверинитет, но пък чак такъв мазохизъм и себеотричане никой в европейското съдружие не си позволява. Няма да ви давам примери за достойна, дори твърде рязка позиция на центраноевропейски държави от ЕС, също бивши соцстрани, по отношение на някои политики на европейските ментори. И не защото трябва сляпо да копираме „опит”, в което според актуалната практика понякога сме много силни.  А за да се изправим със свой автентичен образ в защита единствено на националните ни интереси. А те недвусмислено насочваха към максимално използване на всички възможности на гегографското ни положение за транспортиране през наша територия на единствено сигурните на този етап руски горива. Наши политици обаче, сред които палмата на първенството държат сега управляващите,

 

си въобразиха, че са фактор

 

в международната конюнктура и лековерно загърбиха безспорно изгодния „Южен поток”, в близкото минало създадоха непреодолим проблем пред нефтопровода Бургас-Александруполис и торпилираха с безпочвени аргументи изграждането на АЕЦ „Белене”.  

          Цялата тази политическа вакханалия през изминалите дни бе гарнирана със силна доза драматизъм. В духа на съпътстващата ни вече четвърт век политическа демагогия в парламента се разигра истински безплатен театър за изтерзания български народ. Премиерът вещо изигра ролята на загрижен за проекта „Южен поток” и поиска общо становище на депутатите, което да представи на европейските фактори. Закономерно управляващите законотворци надменно отхвърлиха предложението за общ документ и, видите ли, уж се противопоставили на своя вожд. Който от своя страна

 

кацна в Брюксел, за да обира овации

 

 и получи уверения за деблокиране на парите по европейските фондове, полагащи ни се и без друго по право.

          А сега, внимавайте! В същия ден кабинетът припряно взе решение за стартирането на конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи- Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес” в Черно море срещу „впечатляващата” обща концесионна такса за година от 437 000 лева. Естествено използваният метод „фракинг” се оспорва сериозно от еколозите. А както е известно по същия начин, т.е. с хидравлично разбиване, се добива и шистов газ. Та мисля си наивно, не се ли очертава ново настъпление по посока на проучването за шистов газ от влиятелни чужди компании в недрата на благодатната земя на Добруджа. Какво от това, че засега има мораториум. Големите пари преодоляват бариерите, те не миришат на газ, а на благополучие.. за избраници. Дано да греша, но натам отиват нещата, май.      

 

Николай КОЕВ

 -------

 Авторът е журналист-международник, дългогодишен кореспондент на БТА в Москва, Белград и Скопие. Бил е и шеф на пресцентъра на 37-то Народно събрание.


Николай Коев

Николай Коев