nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Къде си, Андрешко?

Нови модерни бирници тероризират гражданите - най-потърпевши са пенсионерите, разбира се

 

Няма го Андрешко.

Вместо него -  подобрен образ, пък и не е с превозно средство.

Качва се по стълбите, чистичък, няма следи от блато, няма...Гледа съсредоточено табелките по вратите. Търси. Трябва после да се отчете на началството си, да каже: лицата са предупредени. Но не както би предупредил Андрешко – бягай, братко, че ще ти секвестират житцето, живота ти ще довършат...Този вестител носи бележка, връчва я назидателно и те предупреждава. С една дума, издължавай се на топлофикация, защото ще ти отреже главата. Ще те съди. Ще те...и прочее. Отдолу на бележката се мъдрят телефони. Няма го обаче името на бирника. Той остава анонимен. Ако имаш интернет –

 

чети там, образовай се.

 

В обеднялата ни държава непрекъснато се появяват някакви модерни средства за тероризиране на гражданина. Няма значение за каква сума става дума – може да са дребни пари, но един безизразен глас пита – ще платите ли тези пет лева, а ако сте ги платили вече, извинявайте (това великодушно извинение го има и в бележките). Та този глас изниква от пространството по всяко време – той си е просто глас, откъде да знае дали в 3 следобед не звъни на пенсионери, на възрастни, на болни...Гласът си има работно време и се вмества в него. Добре, че няма нощни смени за тези фирми, наети да напомнят на гражданина, че е длъжник. Няма да пресмятаме какви пари се дават за тези вестители – телефонни или пешеходни. Но защо да не пресмятаме? Ние плащаме, а от нашите пари наемат и тези викачи. Просто съответните служби си пестят енергията и най-вече общуването. Те не застават лице в лице с длъжника. Освен ако той не изплаче и не плаче дълго, не чука по врати и прочее.

Редно е – като си длъжник, плащай. Друг е въпросът кого гонят упълномощените да сторят това – и защо при малка сума

 

идват да ти тропат и да ти звънят?

 

Просрочил си. А ответната страна не е ли просрочила с обещанията за по-добър живот, за изправно парно, за ток, за вода, за улици без дупки, за пенсии...Може би едно на друго се наслагват нещата, та като се изтрепваме по улиците, ставаме по-малко на брой – тия, на които е обещано...Да вземем и ние да тръгнем с бележки при обещаващите и черно на бяло да покажем – ето, това дължиш...Ще се види, че има по-големи длъжници от обикновения гражданин.

На този съвсем обеднял гражданин, който е вързан пенсионно за минималната работна заплата, на този пенсиониран гражданин му се иска да може да се отчете тутакси. Да не се връщаме към темата за възможностите, които предлага държавата – скоро ще си режем въздуха като празнична торта. Остаря и не трогва никого историята с уличните кофи. Този уличен ресторант привлича все повече гладни. И идва съвсем навреме въпросът: къде е социалното съчувствие на държавата? Машина е, не е Андрешко, да си зареже препитаващото возило в блато и да се разплаче. Но онези, които би трябвало да имат здрави ръце и да  крепят държавата – и те ли са машини? Или им е удобно да останат

 

зад обобщаващото понятие „държава”?

 

 В нея всъщност малко е останало държавното. А „машината”, доколко я има, не се занимава с контрол на отговорностите. Това е благодатна почва редица частни фирми да тероризират по различен начин гражданина. Понякога това е съвсем тихичка стъпка – като с раздадените на времето „компенсации” за нашия труд, чиито плодове паднаха в някои и други ръце – а те сега раздават стотинки срещу оказаното им доверие да съберат накуп доста средства и да ги приемат за свои...И тогава, в тази крупна „идея”,

 

пролича отсъствието на социално съчувствие.

 

Социалното съчувствие все повече ще ни трябва. Много е тъжно, че се връщаме при Андрешко, при времето на Андрешко, че усещаме липсата на човечност при изясняване на отношенията държава-гражданин. А от обещанията на кандидат-държавниците винаги лъха на човечност, едни такива мили, бодрячески, симпатични обещания Пътека с рози по пътя към блатото....

 

Юлия ПИСКУЛИЙСКА


Юлия Пскулийска

Юлия Пскулийска