nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Гледат ни в очите и ни лъжат - нас, потребителите!

Пазарът е залят със стоки, а сме без избор под Дамоклевия меч на принудата

 

Преди време купих на внучката си сокче. Още при първата глътка устните на детето се подуха. Когато инцидентът остана зад гърба ни, тръгнах да търся къде да изследвам въпросното шише и да разбера съдържанието му. Така и не открих. Останах си с чувството за вина.

Като жена, която всеки ден готви, съм имала една твърде скромна мечта: някой преди мен да е ситото за всеки продукт, който влиза в кухнята ми. Но тази отговорност, в крайна сметка, си остана моя. И треперенето с нещо да не навредя на близките си, най-вече на децата, си остана мое...Вместо сокове с химия – една свежа напитка от кайсия, слива, дюля – с аромат от листенце джоджен...Но в кой век сме, за да се върнем към домашно произведеното

 

и да отречем всички улеснения,

 

които предлага цивилизацията? За да можем, въпреки дълга към семейството, и да работим, да се занимаваме с обществена работа, да отидем на кино ли на театър...Или просто да седнем в някое ъгълче у дома с една книга?

    Много често сме излъгани. Купуваме нещо, в етикета обаче няма как да разчетем алчността на производителя. Той иска да печели. Отварям буркан със зелеви листа. Те се разпадат. Или се оказва, че са само четири огромни листа от огромна зелка, външните, непочистени и жилави. Случвало ми се е да купя лозов лист с осили. Хайде, бабини очички, сядайте на носа и зорко следете – има ли още осили? Каква ти книга, какъв театър...Да не говорим как е смазано самочувствието ми, когато съм купила лозов лист, прегледала съм го най-внимателно за опасни присъствия и след като съм вложила цялото си умение в идеята за едно дъхаво ястие, листата са се оказали жилави.

Купувам си пола.

 

Изглежда елегантна.

 

Съвсем скоро подгъвът провисва – ето така се налага да я „дошиваш” или да платиш да я поправят...Вярно е, сега има много и различни стоки, храни, прибори – имаме избор. Но никога не можем да знаем какво е качеството на нашата покупка. Тя не зависи от цената. Зависи от жаждата на собственика да произведе повече и да продаде повече. Дали плаща на своите работници? Не знам. Не знам дали те шият, например, тази пола набързо и през куп за грош, защото понякога и грош не виждат...Така се живеем в безконтролна и свободна, демократична България. Лъжем се. Когато в махленския магазин попитам Благо за някоя стока, той леко ще смръщи вежди – не, не е от днес. Няма да купя, той губи, но казва истината. Но на еди кой си производител му е лесно да лъже: той не познава хората, той не им вижда лицата, очите, може би с въздишка е обърнал гръб на съвестта си – защото трябва да печели. Всичко е бизнес.

     В бизнеса няма съобразяване с хилядите безименни потребители.

 

Така отровните тетрадки от Китай,

 

поръсени с неприемлива доза кадмий, попадат в ръцете на  нашите деца. И други образи и  послания превземат сърцата на малките и не толкова малките. Много от тетрадките създават на децата представа за един свят, в който парите са всичко, славата е всичко. Екзибит – Алвин Натениъл Джойнер – върху една корица; той „рапира” с присъствието си, с милионите си продадени албуми, той е под прожекторите, някога агресивен, после във водовъртежа на екстремен спорт, после блестящ певец, актьор...Бионсе – Жизел Ноулс Картър – също от света на шоу бизнеса, блестяща също, сияе върху корица на тетрадка. На гърба – текст на песен. Светът се глобализира, свали оковите на граници, добре. Но в тия наши тетрадки всичко е на английски, текстът на песните – също. Друга корица: LOVE YOUR LIFE. Друга – мечти...пак на английски. Друга – голо кръстче, голо тяло, задна част на тяло...Е, когато избират майките, ще изберат нещо приемливо. Децата – не. Те ще приемат всяко послание. Върху белите листа на съзнанието малките ще записват всякакви внушения. Кой ще контролира този процес с бумеранг? В шуменските училища се справят чрез подвързване, ами да, учителите „обличат” голотата, за да има как да стигнат до възпитаниците им послания за нещо друго, освен за бляскава кариера и лесна печалба. Нещо друго, освен чалга.

 

Не всичко, което лети, се яде,

 

казваше някога баба. Добре, че някои деца си имат баби вкъщи, които изпълняват ролята на народен контрол, Добре, че има учители, които са на мястото си. Иначе току виж българското знаме се сдобило с герб от рода на Бионсе и Джей Зи, най-богатата двойка в шоу бизнеса...Светът на парите и светът на славата наднича от всеки ъгъл на живота ни, ние сме опитни мишлета, върху които опитват къде е най-лесното място за печелене на пари, ние сме покорното многолюдие, което поема онова, което му дават, което се лъже от надписи за екопродукти, от липсващи надписи, което се люшка между хилядите послания...Никога ли не се замисляме за бумеранга на тия послания? За това, че се отдалечаваме от себе си, от съвестта си, от принципите си...Ето ви едно заглавие:”Сладката Крисия отново пее песен на Бионсе”. Всъщност, нямам нищо против Бионсе. Пее. Красива е. „Яка” е. Но и тя, и нейни посестрими и побратими са изваяни релефно в света на децата, те знаят как се казва котката й...и т.н. Прекалено пространство заемат в териториите, където се населяват влиянията. Като започнем с едната тетрадка...

    Всъщност, ние, потребителите, често сме под дамоклевия меч на принудата. Уж имаме избор. Но, примерно казано, между тетрадка с гол задник и гол кръст. Добре, ще подвързваме. Ще опаковаме всичко, което може да се опакова. Ще хвърляме  листата с осили...Но не бодат ли тези осили някоя и друга  институция, на която сме връчили ситото, да го държи с две ръце

 

и да не пропуска боклук?

 

   Какви ги говоря аз...Та тези, които трябва да пресяват качественото за нас, потребителите, си имат друго сито. Те са нашите употребители. Трябваме им само тогава, когато ще им дадем властта да решават. И те ще си мислят за разните там лобита, за разните там комисионни – какво ще получат...Уви, това също е част от шоубизнес. Но той произвежда нашите ...сълзи.

 

Юлия ПИСКУЛИЙСКА

 


Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска