nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Чърчил – пак на мода

Едно на ум за нас: Бомбардирането на България през войната бе идея на “британския булдог”

 

Половин век след кончината на „най-големия британски министър-председател”, неговото политическо наследство и личност продължават да са в центъра на вниманието. Тържественото слово на Камерън наскоро съдържаше обичайните възхвали за ролята на онзи, когото популярно наричаха „Британския булдог”. Но юбилеят е повод и за припомняне на по-сенчестите страни от неговото дело. Защо именно сега? Защото англосаксонският свят, който го издигна като герой и политически лидер, и днес остава в силоза на имперските му идеи, макар и прикрити с цивилизована фразеология.

Привържеността на Чърчил към Британската империя и нейните ценности е широко известна. Не е тайна и презрителното му отношение към нейните бивши колонии и техните народи.

 

Както ни припомни Исхан Тарор

 

във „Вашингтон пост”, Чърчил е споделял обичайните за своята среда расистки възгледи към „диваците”: „Мразя индийците!”, споделял с приближените си, а за палестинците твърдял, че са варварски народ, който се препитава от камилите си. Сред цитираните от този автор бисери са и тезите му в полза използването на отровен газ срещу „нецивилизованите племена”. Друг коментатор – Робърт Фиск – припомня в лондонския „Индипендънт”, че Чърчил написал толкова обидни думи за мюсюлманите, че те трябвало впоследствие да бъдат „редактирани”, т.е. просто липсвали в последващите издания.

Ние, българите, имаме свои основания да си спомняме с огорчение наследството на лидера на свободния свят. В неотдавна издадената книга „Войната на бомбите: 1939-45 г.”, авторът Ричард Оувъри категорично твърди: „Бомбардирането на България (по времето на Втората световна война – бел.а.) беше идея на Чърчил; пак той бе движещата сила зад аргументите, че въздушните удари представляват бърз и относително евтин начин да накара страната да промени позициите си”. По-нататък авторът заключава: „На теория това звучеше добре, но не и на практика. „Политическият дивидент”, който Чърчил се надяваше да получи в началните месеци на 1944 г.,

 

беше компрометиран от големите граждански жертви,

 

накърнили престижа както на САЩ, така и на Великобритания, в очите на българския народ.” Логично продължение на този тип мислене са и съветите, когато вече като частно лице Чърчил дава на американците да нанесат изпреварващ ядрен удар срещу бившия съюзник Москва .

Това, разбира се, не подлага на съмнение голямата роля на Чърчил в противодействието и разгрома на хитлеризма. Неотдавна в Ялта бе открита скулптура, в която най-известният британски политик заема място сред „тройката”, определила съдбата на следвоенна Европа. Но сегашната криза в международните отношения ни препраща към Студената война и съвременния аналог на онова, което навремето Чърчил нарече „Желязна завеса”. Кризата на Европа и особено украинският конфликт отново разпалиха амбициите на англосаксонския свят да наложи своята воля, както над бившите противници, така и над съюзниците си. Тласкането на света към нова конфронтация с Русия е в угода на могъщи интереси и сериозно дестабилизира ситуацията в Европа. Дали Европейският съюз, доминиран от десницата, ще е в състояние да защити интересите на своите народи в условията на нарастваща истерика? Това е основният въпрос, който си задават все повече европейци.

 

България съвсем неочаквано се оказа в „окото на бурята”

 

предизвикано от два типа стратегическо мислене: имперското, което препраща към стереотипите на Студената война, и реалистичното, което отчита както съвпаденията, така и различията в интересите на големи и малки държави. Дори малка и бедна страна като нашата би могла да извлече полза от своето геополитическо значение – едновременно врата на ЕС към света на исляма и към Черноморието. Но тъкмо в този много важен за бъдещето ни исторически момент начело на държавата и външната й политика са хора без собствени позиции, които се люшкат между националния интерес и позицията на ястребите в НАТО. Това със сигурност ще ни донесе повече негативи, отколкото ползи, дори ако разсъждаваме цинично и изхождаме от непосредствените си интереси.

Възраждането на чърчилската линия в отношенията Изток-Запад

 

би заличила досегашните ни надежди

 

да бъдем мост на мира и сътрудничеството и би ни превръща във фронт в нова студена война. Следващите стъпки са засилване натиска за превъоръжаването ни и за налагане на русофобията не само като официална доктрина, но и като част от нова идейно-пропагандна кампания, чиято цел ще е заличаването на историческата памет на българите в името на атлантическата солидарност. Първата и най-важна цел в нея са медиите, където още по-агресивно ще се налага „правилната линия”. Ако не друго, сегашният момент ще даде отговор дали и доколко демокрацията е формирала достатъчно защитни сили в българското общество срещу опитите за нов диктат.

 

Д-р Eмил ЦЕНКОВ


Д-р Емил Ценков

Д-р Емил Ценков