nabore.bg

Архивите са живи

Мистерия: Кой погреба тайната за смъртта на Горуня?

Заговорникът срещу Живков вярваше, че „управниците трябва да са слуги на народа”, а не обратното

 

След 10 ноември 1989 г. по екраните мина малко незабелязано документалният филм „Жертвата” за първият критик на тоталитарния режим – Иван Тодоров-Горуня. Около премиерните прожекции се разгоря дискусията не е ли бил Горуня обикновен превратаджия, изкусен от съблазните на властта, мечтаеш да заеме мястото на Живков?

Сперед изследванията на режисьора Димитор Добрилов конфликтът на Тодоров с Живков започнал още преди 9 септември 1944 г. Тогава Янко (конспиративното име на Живков) налагал стратегия партизаните да бъдат извеждани през зимата. А Горуня и Цоло Кръстев били против това, заради „дирите в снега”, които лесно ще насочат жандармерията и полицията къде са шумкарите. Двамата дори изпратили

 

протестно писмо

 

до щаба на НОВA. Другото „прегрешение” на Горуня било от времето на петия конгрес на бКП, когато всички акламирали големите успехи на партията, а единствено той се осмелил на критикува висшето ръководство, че задушава вътрешнопартийната демокрация.

Т. Живков научил, че Горуня изпитвал вина пред съселяните си, които някога насилствено кооперирал. Когато докладвали на Първия човек за „антипартийната група” на Иван Тодоров, Цоло Кръстев и генерал Цвятко Анев, било съвсем разбираемо защо първият партизанин от Врачанско изпаднал в тежка немилост.

От този миг легендарният антифашист бил под непрекъснатото наблюдение на ДС по личното нареждане на Живков. В дома му

 

се задействала подслушвателна уредба.

 

На 7 април 1965 г. около 11 часа снахата на Горуня видяла пред входа на апартамента им униформен, който настоявал да бъде приет. След краткия им разговор Иван Тодоров се досетил какво го чака и предложил децата да бъдат заведени на село със служебната му кола! Това изумило всички – Горуня нямал навика на използва служебния си автомобил за лични и семейни нужди...

Късно следобед отишъл в директорския си кабинет в Главно управление на водното стопанство – ако някой е решил да го ликвидира, да не е пред очите на семейството му. Нищо не последвало. Успокоен той се върнал в къще – през нощта водил телефонни разговори,

 

уговарял срещи,

 

работил по записките си за предстоящия пленум на ЦК на БКП. (След смъртта върху бюрото му били открити много изписани листа, което не потдърждава лансираната версия на Ангел Ссолаков и Мирчо Спасов за самоубийство). След това Горуня си облякъл пижамата и заспал.

Въпросът: кой самоубиец би се подготвил за оня свят така, разсъждаваше режисьорът на филма Добрилов. И как е възможно някой да се простреля смъртно в главата, след това спокойно да постави оръжието на гърдите си и да опъне ръката по тялото като за парад? И ако изстрелът е бил само в слепоочието, дюшекът и чаршафът под тялото

 

защо са подгизнали в кръв?

 

Медсестрата от „Пирогов” Славчева показала на своя близка окървавената пижама, явно надупчена в областта на гърдите. (След време служителите на ДС бързо я прибрали).

Същото забелязала и баба Вута (майката на убития) и сватята Митка – когато в нощта преди погребението разместили бинтовете, отдолу се показали ...рани по гърдите!? А и по-късната ексхумация на трупа доказала пробойна не само на черепа, но и рани от нож по гърдите и тялото. Тези „дребни” факти обаче не били коментирани официално.

По-късно съселяни на легенрадният партизанин от Горна Кремена събрали доброволно средства и му издигнали паметник. За да обезсмъртят човека, който не злоупотреби с властта. Защото Горуня вярваше, че „управникът трябва да служи на народа, а не обратното!”

 

Георги КАРДАНОВ


Иван Тодоров-Горуня с баща си

Иван Тодоров-Горуня с баща си

Смъртният акт на Горуня

Смъртният акт на Горуня

Предсмъртното писмо на заговорника, за което има съмнение, че е фалшификат

Предсмъртното писмо на заговорника, за което има съмнение, че е фалшификат

Живков разбил готвения преврат с помощта на ДС и армията

Живков разбил готвения преврат с помощта на ДС и армията