nabore.bg

Литературен мегдан

Кога ще бъда бяла и добра?

„Понякога съм бяла и добра”

                    Петя Дубарова

 

Кога ще бъда бяла и добра?

Кога ще се превърна в нежност?

Най-истинския стих да сътворя,

Да сътворя безвремие вълшебно…

 

Кога в очите ще се прероди

Магията на детската ми вяра,

Магията на детските мечти?

Тогава може би ще бъда бяла.

 

Кога смехът ми – искрен, непокорен

Ще се изсипе – буен водопад

И с цялата си сила ще избликне?

Тогава сигурно ще съм добра.

 

Кога от щастие сълзи ще блеснат

В ресниците ми – капчици роса,

В които приютено е небето?

Кога ще бъда бяла и добра?

 

Най-истинския стих ще сътворя,

ще вярвам пак във детските копнежи….

Тогава ще съм бяла и добра.

Ще се превърна в обич и надежда.

 

И болката и самотата ще сломя.

 

 

***

Колко съм луда, Господи,

Колко съм луда и шеметна.

Колко съм невъзможна.

Цялата съм усещане.

 

А ми е трудно, Господи,

Много е трудно, вярвай ми.

В себе си нося лошото,

А пък доброто раздавам.

 

Но е прекрасно,  Господи,

Много е хубаво. Винаги

Мога да тръгна боса

И пак да бъда щастлива.

 

***

Невероятна съм. И неразбрана.

С лош характер – като на дяволче.

От малка зло съм била, казва баба ми –

Все съм си знаела своето.

 

Неразгадаема съм. И непонятна.

Все  нещо странно ще си измисля.

Ще се разплача, когато не трябва

Или пък нетактично ще се усмихна.

 

Вълшебна съм. И съм истинска.

По-истинска от любовна болка.

Но си разказвам разни приказки

И се крия във тях от живота.

 

И съм хубава. И съм лоша.

Откровена съм.  И фалшива.

Малко съм луда. Скитам нощем.

Като вас съм. И съм единствена.

 

****

Мен просто ме няма.

Аз съм илюзия.

Измислица някаква

На някой творец.

Идея на нечия

Болна фантазия

Или умната мисъл

На някой мъдрец.

 

Но мене ме няма.

Аз съм илюзия.

На пепел ще стана,

Щом с пръст ме допреш.

Недей ме обиква.

Пак ще ти кажа –

Аз съм просто измислица

На някой творец.

  

***

Искаш ли да се повозим

На въртележката, любими?

Ето – лунапаркът е съвсем наблизо.

Аз ще се кача на кончето,

А ти - на камиончето.

Ще се въртим,

Без да можем да се стигнем….

 

Нали и в живота ни е същото.

 

 ***

Грее в розово – оранжево небето.

Изгрява слънцето през шарените облаци.

И хоризонта е омайно цветен.

Като картина на велик художник.

 

Морето е обагрено в червено,

Вълните тихо шепнат сластни думи.

И сякаш че за миг е спряло времето –

За да го уловя и нарисувам.

 

Биляна ДЕЧЕВА

 


Биляна Дечева

Биляна Дечева