nabore.bg

Литературен мегдан

Отзив: Книга, родена с обич и преданост към "тихия критик"

Гергина Христова събра и издаде творбите на своя съпруг, литературоведа и вестникар Йордан Христов

 

Прочетох с интерес и удоволствие книгата „Тихият критик – оригинален, взискателен, правдив съдник на писателското братство”, в която са събрани избрани творби на  журналиста Йордан Христов. Това се есета, отзиви, рецензии, критически статии, излизали в нашия периодичен печат през втората половина на  60-те г. до 1999 г. Съставител на книгата от  270 страница е съпругата на автора Гергина Христова, или както я знаем  – Гинчето. Тя е не само съставител, но и организатор на целия труден и почти героичен в днешното ни време творчески процес.

"Тихият литературен критик" Йордан Христов бе еднакво познат както в писателските, така и сред журналистическите среди

 

Творбите на Йордан Христов, добре подредени, както и снимките,  са от архива на Гинчето. Включени са и няколко материала - спомени от негови колеги от курса по българска филология на СУ „Св. Климент Охридски”. Предговорът на книгата е от колегата му Богдан Иванов и е написан леко, непринудено, каквито са им били отношенията на журналисти, срещащи се по стълбите на Полиграфическия комбинат. Борис Данков се връща в първите им  студентски години, когато  младостта и шегите раждат незабравими моменти от  тяхното студентско ежедневие.  В книгата е отпечатано и есето „Тъй нежна е нощта” на талантливия  син на Гинчето и Данко - Теодор Йорданов Христов, което той написва в памет на баща си, няколко месеца след смъртта му, дошла малко преди да навърши 60 години. Единственаота книга, която Йордан Христов успява да издаде, е „Кавалът свири, говори”, посветена на неговия дядо – прочут кавалджия от родното им село Алфатар.

   Грижливо събрала и обработила архива на съпруга си, Гинчето предоставя  най-доброто от Йордан Христов, който приживе, от скромност, не издава своя книга. Отпечатаните есета ни запознават с един талантлив автор на литературна критика, която тъй много ни е нужна и днес, но все по-рядко се среща по страниците на обеднелите ни вестници и списания, борещи се за своето оцеляване във време на компютри и обилна електронна информация.

 Правдива е преценката на авторитения ни литературен критик проф. Михаил Неделчев, който правилно отбелязва, че  във времето на соца много се е държало на литературната критика. Той   нарежда Йордан Христов сред имената на сериозните ни тогавашни критици, като Тончо Жечев, Здравко Петров, Кръстьо Куюмджиев : „Имаше един прекрасен и почти незабелязан критик – Йордан Т. Христов, който дълги години работеше във в. „Отечествен фронт” и пишеше едни малки бисери, а нашата колегиална общност изключително много го ценеше. Такива бисери вече никой не пише.”

  Тази книга е поредната „рожба” на Гергина Христова, която през целия си трудов стаж като специалист по библиотекознание, библиография и документация е сред пишещите братя - журналисти, поети и писатели. Самата тя е поддържала рубрики, като „Нови книги”, „Нови филми”, „Театрални постановки”, „Изложби на художници”. От 1999 г тя е член на СБЖ и на Съюза на свободните писатели. Загубила съпруга и сина си, Гинчето не се предаде на скръбта и на трудния ни живот  през нескончаемия наш преход. Тя се посвети на своите двама мъже – на сина си Теодор и на съпруга си Йордан Христов. Талантлив философ и поет Теодор Христов вижда приживе книгата си „Усмивката на Бога” . Родителите му са горди с неговото дарование.  След загубата на съпруга и сина,  Гергина заживя с мисията си да  издаде техните творби. Така се появиха на „бял свят” книгите на Теодор Христов:  „Нощта на моя ден” - стихове,  „Пародии” – поетически иронии и „Киркегор танцува свободата” –  двуезична студия. Гинчето представи посмъртно сина си с неговите творби в творчески съюзи и той не само стана техен член, но и взе награди с талантливото си перо. Така  Гергина Христова  тихо, упорито и с достойнство изпълнява мисията си на предана майка и съпруга.

  

Петра ТАШЕВА

 

Синът Теодор Христов също остави следа в литературната нива и в журналистиката

 

Теодор Христов

 

Теодор Йорданов Христов е роден на 22.05.1969 г. в София в семейството на Гергина и Йордан Христови. Баща му е литературен критик и журналист, починал през 1998 г. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, магистър на философските науки (1998). Автор на книгите „Усмивката на Бога” (философска есеистика, издателство „Сребърен лъв”, София, 1996 г.), „Нощта на моя ден” (стихове, Издателска къща „Светулка 44″, София, 2008 г.), „Пародии” (поетически иронии, Издателска къща „Факел”, София, 2012 г.), „Киркегор танцува свободата” (философска студия, двуезична, Издателска къща „Коларов и Сие”, София, 2013 г.). Член на СБЖ (1999) и на Съюза на свободните писатели (посмъртно, 2012). Негови творби са публикувани във в. „Отечествен фронт”, „Арт”, „Литературен форум”, „Литературен вестник”, „Вестник за жената”, „Словото днес”, както и в сп. „Пламък” и австрийското сп. „Райбайзен”. Умира на 11.12.2007 г. в София.