nabore.bg

Черната прокоба, която висеше над филма “Козият рог”, отне живота на едва 56-годишната актриса  

Катя Паскалева бе част от голямото ято на българските актриси – Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Виолета Гиндева, Татяна Лолова и още други, свило гнездо на купола на родния театър и кино. След изпълнението й в “Козият рог” тя стана любимка на милиони зрители, но тази любов не бе адекватна на съдбата й, която рано я изпрати в небесните селения, едва навършила 56! Въпреки прецизната операция в Париж, ракът не я пожали и на 23 юли 2002 г. тя се пресели в един по-справедлив свят.

А докато беше сред нас, Катя работеше и в театъра, и в киното

с най-добрите ни режисьори –

Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян, Людмил Кирков... “Престоят” й в един от най-успешните извънстолични театри – Пазарджишкия, бе истинска школа за нея, за да се изгради като актриса и характер и да повярва в себе си. Катя никога не подаде ръка на халтурата! Нейно е мъдрото откровение: “Хората станаха по-материални, отколкото заслужава един кратък живот, забравят, че всичко е тленно...”

Топлата усмивка на Паскалева я няма от десетина години, но хилядите почитатели на Мелпомена още помнят ролята й в “Албена“ на Йордан Йовков, Нина от “Чайка” на Чехов, Розалинда от “Както ви се харесва” на Шекспир, Сара от “Любовникът” на Пинтър, но най-големите й признания предстояха. През 1972 г. в Панама тя е наградена за женска роля в “Козият рог”, година по-късно

в Брюксел получава наградата “Фемина”,

а в 1976 г. в Карлови Вари е отличена за “принос в развитието на световното кино”, като по същото време печели и наградата “Златната роза” за ролята й във “Вилна зона”... Катя си отиде рано и театърът осиротя – липсват ни нейната откровена човешка усмивка, душевната й топлота, непосредственост и несуетност, добротата на сърцето й, както и мъдростта на думите й. Някои съзират в ранната й кончина знак за прокоба - заради участието в “Козият рог” на целия екип рано си отиде Методи Андонов, в разцвета на творческите си сили, последва го главният герой Милен Пенев,

останал незаслужено беден и безработен,

Антон Горчев, умрял в мизерия, а след много премеждия и болка - и “златният глас” на Мария Нейкова, който още звучи в ушите ни: ”Вървят ли двама...”

Прокоба или не, Катя Паскалева бе правакато казваше: “Всичко е тленно! Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!”

Не са тленни обаче образите, които остави в лентите на българското изкуство и споменът в сърцата на хилядите зрители, които истински я обичаха.

Георги КАРДАНОВ