nabore.bg

Литературен мегдан

Какво ще стане утре

Какво ще стане утре, дявол знае.

Навярно пак във някой ще се влюбя.

След мен сърдито куче пак ще лае.

Една мечта ще срещна и изгубя.

Какво ще стане?

Често ми се случва

за миг добро и зло да преживея.

Със себе си дори не ми е скучно.

Все още мога да се овладея.

И колкото деня си да планирам,

все нещо става някак извън плана.

Да съдя себе си до днес не спирам

и всяка грешка става нова рана.

За щастие и радост няма време.

С премного грижи делникът зает е.

Какво ще стане, дявол да го вземе,

ако изгасне моята комета.

 

Нов свят

 

Бог лиши ме от приятели.

Вече мраморни са кръстове.

Всички божи са ваятели.

И като дъга са пъстри.

 

Вече Господу помагат.

Бог е взел и Бог е дал.

Те летяща са бригада -

зидат нов свят. Пак от кал.

 

 Асансьор

 

Светлината се срина.

Слизам бавно надолу.

Асансьорът е в синьо,

 а животът е болен.

 

Той, мъжът, ме предаде.

Друга му е в сърцето.

А децата – на клада,

жертви на битието.

 

Той, мъжът, ме предаде.

Зарази  го със болест.

Да простя ли? Да падна?

Да политна на воля!

 

18 октомври 2016 г.

 

Казън

 

Несъвършени сме.

Душата си разчопляме.

През лупа

уморено я следим.

И с вярата за щастие

се стопляме,

когато трябва

да се победим.

А тази бясна светлина

зове и вика.

По-алчните

превръщат я

във злато.

За всеки е една,

но многолика -

насъщен хляб

във земното ни блато.

Изгарят бавно

восъчните ни криле.

безмилостно топи се

всяка капка.

Сърцето

земната си казън

не прие

да бъде хапка,

слънчевата хапка.

 

Параклис

 

Душата ни е винаги разпъната на кръст

в параклиса на гниещото уморено тяло.

Животът е поет и слага ни поанта гъста.

Разбираш, че живял си ти на скорост и нахалос.

 

А слънчевата пита ежедневно се търкаля.

С покривка-облак ни замята покривите здрачът.

Домашните любимци сме на Господа окаяни,

в кафеза си с вериги яки спъваме се, крачим.

 

Домашните любимци сме в бърлогата на Господ,

приятелите ще ни чакат там на маса в рая.

Живеем в своя алчен свят от бурени и троскот,

а Свети Петър ще ни заведе без вик накрая.

 

Шепа прах

 

 Каквото имаш - дар ти е от Господ.

С каквото трябва - той ще те лиши.

Дали ще се прехранваш или постиш,

сам Господ в битието ще реши.

 

Дали като орлица ще летиш.

Дали ще се обличаш като фея.

Дали ще стигнеш дървени греди.

Дали ще жънеш или ще посееш.

 

Дали на кръст разпъната ще бъдеш.

Дали ръцете ще измиеш на Пилат.

Дали ще извървиш Голгота трудна.

Дали ще знаеш кой е кум, кой сват.

 

Дали ще си сама или с тълпата -

богопомазана или презряна,

белязена, изправена, саката

подложена на сетно изпитание.

 

С христова орис или в плен на дявол.

Богат и беден, със сълза и смях,

приятелю, животът отминава.

След теб остава шепа плодна прах.

 

10 ноември 2016 г.

 

 Първолета МАДЖАРСКА, Перник

 

 

 


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска