nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Каква е цената на съгласието?

Разбирателството с компромиси се сгромолясва върху обикновените хора

 

Има хора, които стават пословични с усмивката си, нарисувана трайно върху лицето. Те са „консенсусни”. Много подходящи за всякаква позиция. Те са ръженът, с който благодетелите им бъркат в жарта – за да излязат без изгаряния. А ръженът, знае се, той може приятно да зачерви бузки – и толкова. Устойчив е на високи температури. В нашите среди има един твърде красноречив пример за такова звено от веригата на пълзящите нагоре. Някога, когато все още имаше съботници, въпросната дама подаваше тухли на следващия със „заповядай”, като приятно зачервяваше бузки. Поемаше тухлата с „благодаря”.

 

Клепките демонстрираха свян.

 

Зад гърба й се изсипваха снопи смях, но тя не ги забелязваше. Или се правеше, че не ги забелязва. Във веригата на пълзящите нагоре се промъкваше с „да, да” – и поемаше кротко ролята на изпълнител. Така, поддаквайки  където трябва, стигна високо.

     Стълбата не е придирчива – тя поема всякакви тежести, всякакви лукавства и прочее подобни.

   Наскоро друга дама, стъпила високо – пак така, със сговорчивост и приятна усмивка, с умението да балансира и да „уталожва” конфликти, отвори обятия, за да прегърне разсърдените си подчинени.  Това би било не така страшно, ако въпросната дама не беше министър. Но тя върви по изгладена приятно от самата нея пътека. Тя знае, че макар да е в силово министерство, стилът на поддакването е по-доброто оръжие.

 

В обятията й подчинените ще кротуват.

 

Ще й осигурят уют. Няма значение, че някои грапавини няма да бъдат изгладени – и по един и същ начин ще се пенсионират и бдящите по  границите, и седящите до бюро.

     Но както се знае, всичко е за сметка на някого или нещо. Уютът е осигурен за сметка на колега министър. На социалния министър, който иска да работи в името на социалната кауза. Приел е като мисия високата си позиция – и като знае, че тя изисква преди всичко справедливост и човечност – се опитва да въведе ред в пенсионното дело.

 

Най-после понятието „реформа” да добие плътност.

 

Но като че ли в коалиционното правителство няма усещане нито за решения, приети в поредица от разговори, нито  се осъзнава значението на някои стъпки, нито се разумява смисъла на колегиалността. Вижте кои са играчите в социалния диалог  - министър Горанов и министър Калфин!?!

   Но ако един министър застава срещу друг  министър, стъпил на стъпалото на „да, да”, ако един министър се грижи за собственото си спокойствие, застанал под стряхата на силовата си позиция, къде сме ние? И кога ще ни достигнат някоя и друга стъпка от някоя и друга реформа?

 

С една дума, ние пак сме под стълбата.

 

И макар да викаме „не, не”, никой не ни чува. И ето една възможност да перефразираме народната мъдрост – за третия. Сблъсъкът между двамата министри не позволява на третия да печели. Ерго – госпожата работи срещу милиони пенсионери, слагайки елегантно пръст в колелото на реформата. Със своето „да”, което – както винаги – е  съобразено с малка част от социума – и предимно със самата нея.

                      

Юлия ПИСКУЛИЙСКА

Вестник „Златна възраст”


Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска