nabore.bg

Тежката дума

Дискусия: Какъв резерв трябва на армията? (трета част)

Все повече намалява броят на резервистите във войската – сякаш се връщаме към  годините от Ньойския договор

 

Продължение

Какво е състоянието на резерва на Българската армия днес? Според статистиката, всяка година по естествен път не по-малко от 7000 подготвени резервисти преминават пределната възраст за служба в запаса. Голяма част от внушителната на пръв поглед численост на подготвените резервисти (според някои експерти през 2011 г. такива са 1,7 млн. граждани, а според други – много повече) със сигурност ще се окаже нереална, куха цифра. Резервистите ще стават все по-малко, все по-търсени и все по-ценни за държавата. Никой не може и да предполага колко от тях и от колко време са емигранти в чужбина или хора с влошено здравословно състояние, правещи ги негодни за военна служба. Точните цифри не могат да се очертаят при извикване за справка, а само при провеждане на реални мобилизационни сборове. При това положение будят недоумение изявленията на високопоставени фактори преди две-три години, че военноотчетните лица

 

ще бъдат сведени до 50-60 хиляди души.

 

Наскоро научих, че запасните с мобилизационни назначения ще бъдат сведени до 30 хиляди души. В тази връзка, ние от СВИВП питаме: С каква цел се извършва това ненужно лимитиране на военнозадължените лица? При това положение, вероятно при широкомащабна криза или състояние на война, стотици хиляди запасни чинове с различна степен на военна подготовка и квалификация, ще се осведомяват за хода на бойните действия от домашните си радиоапарати и телевизори.

Според сега действащото законодателство, регламентирано в чл. 59 от Закона за резерва на ВС на РБ и чл. 44-50 от Правилника за приложението му, всички български граждани,

 

които отговарят на определени условия,

 

могат чрез ЦВО и регионалните му структури, да кандидатстват и се запишат в „курсове за начална военна подготовка”. След успешно завършване на курса, в обем от 90 учебни часа, полагат военна клетва и им се присвоява военно звание от резерва. Личното ми мнение е, че минималната подготовка на новобранците следва да е не по-малко от 90 дни, прекарани в казармени и полеви условия. В противен случай ще разчитаме на резерв с ниска степен на подготовка и боеспособност. И тук не бива да изпадаме в голям ентусиазъм, тъй като числеността на доброволния резерв, според „Бялата книга” и „План 2014”, е сведена до 3150-3400 души. За съжаление тези цифри предизикват смесени чувства между тревогата, смеха и тъгата.

Какво е състоянието на действащата армия? В общата численост на мирновременната армия при двата документа („Бяла книга” и „План 2014”) също се явяват разлики. В първия БА е с численост 26 000 души, а във вторият – 26 100. Не става ясно бройката на резервистите къде е заложена – в тази численост или извън нея. Защото ако от целия бъдещ състав на БА извадим 2380 цивилни служители и примерно 3150 резервисти, ще получим 20 570 кадрови военнослужещи. Т.е. получава се почти същата цифра като след Ньойския диктат. Но ако тези резервисти ги прибавим към мирновременния състав, ще получим 29250 души.

 

Пак нещо не се връзват цифрите.

 

Поради това експертите започват да се питат – това сериозни документи ли са или някакви халваджийски тефтери. А може би това е целта на занятието – манипулативната игра с цифри да предизвика пълно объркване както между тези, които сега служат в БА, така и в обществото като цяло. И така до края на 2014 г., когато сухопътните войски, най-многобройните в БА, трябва да замръзнат на 14 000 души. Така е записано в т.нар. “Бяла книга”.

В тази връзка е необходимо много прецизно да се обсъди въпросът дали  въвеждането на Териториален резерв или Национална гвардия да не се извърши с отделен закон, а наличието и основните му функции да се разпишат най-общо в Закона за резерва. Такова „разделение на труда” ще структурира по-прецизно системата за национална сигурност и отбрана и ще възпрепятства евентуални нови опити за последващи съкращения в кадровата армия. Освен това, добре известно е, че формированията тип Национална гвардия се възприемат като войски за териториална отбрана, а не като настъпателни групировки.

Отдавна наши военни специалисти твърдят, че териториалната разпръснатост на по-малките населени места (селца, махали и колиби) сериозно ще възпрепятства воденето на военния отчет и мобилизацията. А този проблем тепърва ще възпрепятства кадровото обезпечаване в мирно и военно време на съвременната БА. Тенденцията към прекомерно свиване на личния състав на военните окръжия и отслабване на капацитета на военните сектори, допълнително ще усложняват обстановката по воденето на отчет

 

и бързата мобилизация на резервистите.

 

Тепърва ще трябва да се разработят и задачите, свързани с принципа на самостоятелността, т.е. със способността на частите и подразделенията да изпълняват възлаганите им задачи по териториалната отбрана със собствени сили и средства. В този смисъл добре е да вникнем в казаното от американския генерал Дуайт Айзенхауер: „Плановете са нищо – планирането е всичко!”.

Като имаме предвид и това, което чертае или по точно нахвърля  визия – 2035 за Въоръжените ни сили -  „След 20 години България ще разполага с 680 хиляди души от 18 до 32 години за набиране на контингент за въоръжените сили”/ и кво от туй, а? ..../ от конференция по научно-приложния проект „Визия за развитие на въоръжените сили на Република България до 2030 г.” – проведен форум във Военна академия „Г. С. Раковски””. както и други подобни изключителни научни изследвания и изказвания събрани към момента в около 900 страници и в очаквано на резюме от 80-100 страници, което като начало на процеса за визията на отбраната и въоръжените ни сили за дългосрочен период е добре за мисъл и изграждане на една по-мащабна визия, но не само на и от определен „елит”, а на и от всички български воини милеещи и работещи  „На Ползу Роду и Отечество Наше”  и е хубаво думите „Съжалявам за това, че може би не намерихме най-широкия форум, на който можеха да бъдат предоставени тези разработки” отекне в ушите и главите на експертната общност и същата се събере и направи необходимото за Родината си иначе ще си останем с „А дано, а ма на дали”. 

 

Младши лейтенант о.з. инж. Петър ВЕЛЧЕВ