nabore.bg

Тежката дума

Дискусия: Какъв резерв трябва на армията? (първа част)

Националната гвардия - мултифункционален териториален резерв в отбраната на страната


В началото на юли т.г. се състоя поредното заседание на Обществения съвет по отбранителна политика към Министерството на отбраната. Темата бе „Изграждане на ефективен резерв на българските въоръжени сили”. В хода на дискусията бяха изказани най-различни мнения на военни и политически експерти. Сайтът Наборе.бг публикува две от изказванията на заседанието, които очертават посоките, в които би могло в следващите години да се развиват въоръжените сили на страна. Интересно е, че двамата експерти, направили тези изказвания заемат в армията два диаметрални по старшинство офицерски звания – единият е генерал, а другият – младши лейтенант. Започваме с младшия офицер – младши лейтенант о.з. инж. Петър Велчев, председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, организация създадена още през 1913 г. В няколко части ще публикуваме неговото становище за това как трябва да развива българската армия в бъдещето.

Укрепването на отбранителната система на всяка съвременна държава е съществена част от приоритетните дейности в общата система на националната й сигурност. В този смисъл напоследък все по-често се употребява понятието „военна сигурност”. Известно е, че поддържането на голяма национална армия е нещо много скъпо, което напоследък и най-богатите държави

 

не могат да си позволят.

 

Днес дори великите сили намаляват състава на армиите си, наблягайки най-вече върху качеството им чрез постигане на пълна професионализация. В същото време някои от тях могат изключително бързо да увеличат значително числеността им, ако това е необходимо. Тази гъвкавост („плаващи” структура и численост) се постига лесно, ако голяма част от населението още в мирно време се чувства като неразделна част от армията. До висока степен на военно-патриотична мотивация обаче, се стига само ако се създаде самостоятелна в организационно отношение структура, съставена от граждани-войници, представляващи естествен придатък към действащата армия. Тази структура в напредналите демокрации се нарича Национална гвардия.

Явлението „национална гвардия” възниква по различно време в различни точки на планетата. Днес то се свързва преди всичко с военната история и съвремие на САЩ и Швейцария, но не е непознато като тип военно строителство

 

на много други места по света.

 

Най-ценното при него, може би е, че се създава въоръжена сила, изградена върху принципите на доброволността, двойното гражданско-военно подчинение и териториално-милиционната система. Почти веднага след Освобождението през 1878 г. и ние българите се сдобиваме със своята национална гвардия. Това става след приемането на Закона за Народното опълчение през 1880 г., подготвен от първият български министър на отбраната генерал-майор Пьотр Паренсов.

Сега феноменът „национална гвардия” се налага дори в част от постсъветското пространство. С национална гвардия днес разполага Литва, а съвсем наскоро радикалните елементи, които завзеха властта в Киев, започнаха да наричат себе си „национални гвардейци”. Доброволците от войските на т.нар. Донецка република днес воюват с украинската армия като Народно опълчение.

В този смисъл, приветствам ръководството на Министерството на отбраната, за решението му на настоящото Единадесето заседание на Обществения съвет по отбранителна политика, да дискутираме по темата “Изграждане на ефективен резерв на българските въоръжени сили”. За актуалността на темата свидетелства и проведения през месец май т.г. по инициатива на Централното военно окръжие (ЦВО) двудневен семинар по въпросите на комплектуването на Българската армия с личен състав и техника за мирно и военно време. Не случайно тогава пред присъстващите експерти от Министерствата на отбраната и вътрешните работи, ВА „Г. С. Раковски” и видовете въоръжени сили, заместник-министърът на отбраната Иван Иванов заяви, че съществува необходимост от нов закон за резерва. „Изграждането на Териториален резерв е тема, която трябва да бъде обсъдена на всички нива

 

и трябва да създадем наш български модел.

 

България има нужда от такава структура и ЦВО трябва да съсредоточи усилията си за решаването на този проблем заедно с всички държавни институции”, заяви заместник-министър Иванов.

След цяла поредица аргументирани експертни публикации от 1993 г. до сега и специално посветена на тази тема книга, издадена през 2005 година, стратегическото ръководство на държавата и нацията все още не е предприело конкретни практически стъпки за осъществяване на идеята за изграждане на Българска национална гвардия. Първото раздвижване на военната ни експертиза настъпи едва през 2002 г., когато политик от тогавашното управляващо мнозинство, в контекста на предстоящите масирани съкращения в БА по изпълнението на „План 2004” и в съвсем популистки план заяви, че е налице готовност за предприемане на стъпки по посока на едно бъдещо изграждане на Българска национална гвардия. Военните се хванаха за това изказване като за спасителна сламка и предприеха бързи и конкретни стъпки по въвеждането на този нов за нас вид армейски мултифункционален териториален резерв. Със заповед на генерал Никола Колев бе сформирана работна група в ГЩ на БА, която разработи Концепция за въвеждането на Национална гвардия (НГ) до 2010 г., т.е. до планираното тогава отпадане на наборната военна служба.

Тогава Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите (СВИВП) реагира почти светкавично. Още през лятото на 2002 г. подкрепихме идеята и предприетите практически стъпки на ГЩ за изграждане на Българска национална гвардия, чрез специално писмо до началника на ГЩ на БА генерал Никола Колев. И до сега стоим твърдо върху тогавашния ни анализ и изводи, а позицията ни от 2002 година остава непроменена

 

и едва ли някога ще се промени.

 

За съжаление след „смяната на караула” в ГЩ през 2006 г. концепцията за НГ потъна в нечии каси или чекмеджета и остана там „замразена”, вероятно за да чака по-добри дни. Това показва липсата на каквато и да било приемственост не само при цивилната, но и при военната експертиза на МО и БА и е свидетелство за непрекъснати и политически аргументирани обрати в плановете за изграждане на БА при всяко ново правителство. Още в първото си ТВ интервю на 27 януари 2010 г. министърът на отбраната в правителството на ПП ГЕРБ Аню Ангелов определи идеята за НГ като (цитирам) „стара и помпозна”. Вместо това Ангелов обеща на народните представители и на широката общественост изграждане на „Териториален резерв”, който следваше да се въведе чрез шумно рекламирания Закон за резерва.

Приетият през м. март и влезнал в сила през м. юни 2012 г. Закон за резерва бе посрещнат с неописуем медиен ентусиазъм, неоправдан оптимизъм и незаслужени хвалебствия. Необяснимо, защото в него не e налице необходимата конкретика, забелязват се сериозни празноти, свързани с многостепенното структуриране, изграждане, подготовка и използване на резерва на Българската армия (БА). Въпрос,

 

отдавна решен в натовските армии.

 

В стари и утвърдени понятия като „резерв” и „запас” се влага ново, различно и объркващо експертите и гражданите съдържание. Налице е необяснимо отстъпление от постановки, заложени в Бялата книга за отбраната, приета от 41-то НС на 28.10.2010 г. Вярно е, че смехотворните текстове за т.нар. „териториален резерв”, натоварен изцяло с функции на МВР и създаващ предпоставки за изграждане на „частни армии” на областните управители и кметовете, бяха изтеглени от вносителя. Но така бе нарушено предишно решение на законодателя – нещо недопустимо за парламентарна държава, каквато е нашата. Впрочем, целта бе да се неглижира и игнорира експертната идея за изграждане на Национална гвардия.

                                                                                                                              Следва продължение

 

Младши лейтенант о.з. инж. Петър ВЕЛЧЕВ