nabore.bg

Тежката дума

Как се разминах с коледните добавки: Да си богаташ заради едни 4 лева

Тъкмо да се провикна: „Сполай ти, Бойко Борисов!” – и изведнаж видях, че няма причина да се провиквам.

Верно, Бойко Борисов му заповяда на онзи младеж, дето е новият главен счетоводител на държавата, веднага да намери пари за коледна радост на пенсионерите, верно, младежът ги намери, (нямаше, нямаше, пък изведнаж се оказа, че имало), обаче не намерил за всички пенсионери!... Намерил само за онези, чиито пенсии били под еди колко си лева, понеже тия еди колко си лева обозначавали тъй наречения праг на нещо си там. Май на бедността. И наистина е нямало защо да рипам от радост и да благодаря публично на повторния ни премиер, тъй като пенсията ми е точно с четири лева над въпросния праг на въпросната бедност...

Ето заради тия четири лева няма да получа ония четирсет.

Което е ужасно!

А е ужасно, защото по същото време медиите тържествено оповестиха, че народните си, с извинение, представители могат да получават подаръци само в размер от триста лева. Бях решил да направя подарък на някой депутат за Коледа, обаче при това ново двайсет на финансовия момък не ми стигат парите и сега се чувствам направо като един национално безотговорен и неблагодарен тип.

Сега възнамерявам да съдя предишния министър на унижените и оскърбените..., ама му забравих името. Аз хубаво си получавах пенсия, удобна за коледния дар на изобилието, но този човек на пролет най-безразсъдно ми я повиши. Забравил съм вече с колко процента ми я повиши, но така или иначе според сегашните мерки ме е превърнал в богаташ. Не съм под прага!... А аз не съм го молил – той сам го е решил това нещо. И ще го осъдя! Даже знам каква ще е сумата в иска ми: четири лева.

Така де. Щом четири лева могат да бъдат причина аз да съм богаташ в сравнение с ония, които са останали под границата на еди какво си, значи това са много пари.

Макар че по-скоро трябва да осъдя момъка от финансовото министерство, задето всява вражда и омраза между еднакво достойни хора с това негово „на теб – да, на теб – не!”

ПП: А Калфин вика, че тая година ощастливените с добавката, били с двайсет на сто повече от лани.

Хвали се човекът с това, че за една година цели двайсет на сто от пенсионерите са изпаднали под границата на бедността.

 

Христо КАРАСТОЯНОВ


Христо Карастоянов, писател

Христо Карастоянов, писател