nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Как се прави пенсионна реформа с левче и две по двайсет в джоба?

Забелязал съм, че най-добрите икономически идеи ми идват в главата в момента, в който на спирката на автобуса откривам, че стотинките в левия джоб ще стигнат за едно билетче, но за две – в никакъв случай. В смисъл, че изведнъж ми се дава право на свободен избор – да отида и да не се върна, или да се върна преди да съм отишъл.

В такива случаи финансово най-правилното решение е човек да си се върне вкъщи

 

и да потъне в четене на стари вестници.

 

Старият вестник крие своите прелести - човек може си припомни какво му се е случило преди време, да види кой го е лъготил преди месеци, да си подобри самочувствието, като прочете несбъднатите прогнози на експертите.

Ама особено са ми неприятни тия, експертите. Докато подрънквам в джоба по левчето с двете стотинки по двайсет, те ме ругаят, че не съм се пласирал навремето добре на пазара на труда, затова съм се осигурявал на жалка заплатка, а сега отгоре на всичко съм си свил и потреблението, та затова икономиката днес кашля и подсмърча. А след като ми се накарат публично, отиват в тайните си дупчици, за да ми пишат писма, с които ме заплашват, че ако не си платя незнам какво си, ще дойдат да ми вземат кофичката кисело от два процента в хладилника, пък ако междувременно съм си платил,

 

да съм ги извинял за безпокойството.

 

Пък аз, като съвестен гражданин, съм се съобразил с първата им препоръка – със скромните си възможности да посъживя потреблението! Ако взема да им плащам – то, милото, съвсем ще опъне крачоли. Ама на тях им пука за потреблението, те гледат да съберат данъците и таксите, за да има бюджетът откъде да им плаща заплатите. А за какво им плаща? Никаква файда от тяхната работа не виждам, освен, че ме ругаят, че сам съм си виновен за дереджето, защото не потребявам колкото те са пресметнали, че трябва да изконсумирам, за да просперира държавата.

Сума ти години ни кандардисваха, че нямало по-лошо нещо от потребителското общество, сега – наопаки.

 

Ей, обърка се тоя свят!

 

Подрънквайки така с двете по двайсет стотинки и левчето, постепенно в главата ми започна да се подрежда нещо, което би могло да бъде определено дори като нов, икономически обоснован, механизъм за цъфване и връзване.

Какво ще стане, ако изведнъж всички изведнъж се ослушат и спрат да си плащат данъците и таксите за известно време? Като се почне от баналните общински и се свърши с добавената стойност! Правилно - хората като се видят с някой лев отгоре – веднага ще хукнат да го похарчат! 

И не само това – като няма данъци, няма да има нужда и от данъчни – сума ти експертен персонал изведнъж ще трябва да излезе от дупчиците си и вместо да се упражнява да ни ругае, да си потърси истинска работа.

А като започне истинска работа – все нещо ще произведе.

Като го произведе –

 

ние пък ще го изконсумираме!

 

Като го изконсумираме – ще трябва да се произведе още. И икономиката така ще дръпне, че направо ще излети!

Ще ни нарекат балкански тигри – в добрия смисъл, разбира се, в икономическия, от цял свят ще идват хора да видят като как сме направили нашето икономическо чудо, хотелите ще са пълни, ресторантите – фрашкани, конгресните зали – натъпкани, славата ни дивна ще се носи по света! А милата ни родина ще цъфти и връзва, за радост на все по-щастливото и по-потребяващо население.

Нали това беше целта на занятието!

А сега, ще прощавате, само за минутка – да видя дали с две по двайсет стотинки и левче ще мога да скалъпя нещо за вечеря, че гладно не се спи...

 

Румен БЕЛЧЕВ


Румен Белчев

Румен Белчев