nabore.bg

Лични драми

Внушението: Как изпратих "кардиолог" при моя съсед бай Георги

С бай Георги бяхме съседи. Той беше с петнадесетина години по-възрастен. Беше преживял повече неща-хубави и лоши в живота. Понякога ме напътстваше, а умееше да върши различни неща. Беше се пенсионирал като тракторист, но преди това е работил в строителството. Така, че този занаят му идваше отръки. Близо петнадесетина години съпругата му беше неподвижна повалена от тежък инсулт. Той я гледаше като малко дете, но намираше време да върши и къщната работа. Никога не ми е отказвал помощ и съдействие когато съм го потърсил.  

              Веднъж когато си говорехме той сподели с мен, че трябва да ходи до Варна. Каза ми, че в миналото е имал сърдечно заболяване. Преди пет години във Варна са поставили в тялото му някаква пластинка, която да подпомага действията на сърдечния мускул. Той ми каза, че това е часовников механизъм, защото докторите така са му казали и на него.  Този часовников механизъм след пет години трябва да се смени. Искаше да го закарам до Варна. Съпругата му вече беше починала, но дъщеря му работеше в Русе и всяка вечер си идваше. Тя нямаше  време и възможност да се занимава с него. Не искаше да ме ангажира да го карам до Варна. Известно време мислих и измислих компромисен вариант без да ангажирам дъщеря му. Предложих на бай Георги да го заведа в русенската болница при кардиолог. Така и направихме. Не говорих с доктора, защото той влезе сам при него. След десетина минути излезе засмян и успокоен от кабинета, защото докторът му казал, че часовникът му върви точно и няма нужда от смяна. Дъщеря му и тя беше доволна, че успях да върна самочувствието на баща и. Той пак започна да работи. Имаха животни и той денем се справяше с тях. Изминаха още пет шест години. Той вече наближаваше деветдесетте. Почти всеки ден се виждахме и той все по-често ми се оплакваше, че силите му го напускат. Дъщеря му сигурно предчувстваше, че каквото и да се направи няма да му помогне. Вече трудно можеше да бъде транспортиран до града. Пък не беше вече и за болнично лечение. В главата ми назряваше една идея, която можех да осъществя. И ако я осъществя ще мога да върна самочувствието на бай Георги. Реших и го сторих. Той всяка сутрин като си ошеташе сядаше на малко столче пред портата и чакаше някой минувач да се отбие при него на приказка. Аз трябваше да спазя момента той да бъде сам за да му кажа новината. Една сутрин улучих момента и му разказах следното:

Мой приятел с когото сме служили в казармата има син доктор, който има клиника в Германия. Той е сърдечен хирург и прави сърдечни операции и трансплантации. Вече е станал световно известен. Често ходи в други държави да прилага опита си. Момчето преди да стане доктор  го познавам отдавна, защото с приятеля си поддържам връзки и сега. Имам телефона му в Германия и съм говорил с него за случая. Казал ми е, че ще идва във Варна на някакъв симпозиум и на отиване ще се отбие в село  да го прегледа и му назначи лечение, ако се налага. Като чу тези приказки бай Георги се зарадва. Аз така убедително му говорих, че на моменти и аз самия си вярвах. Той казал на дъщеря си. Тя започна да ме пита и се притеснява колко пари ще вземе доктора за прегледа. Аз разбира се сериозно й отговорих, че той ще се обиди, ако стане дума за пари. Играта вече беше започнала. Трябваше да намеря подходящ артист да изиграе ролята на доктора. Имах такъв човек - Антон, племенник на съпругата ми. Имаше вид,  подходящи маниери и реплики. Той беше моряк в океанския флот и си идваше по за два-три месеца в България. Когато си дойде аз го запознах с ролята, която съм му отредил, но той категорично отказа. Убедих го, че ще внушим на един възрастен човек  нещо благо и добро. Когато го заведа при бай Георги аз ще бъда при него и на моменти ще бъда в ролята на сулфльор. Антон се съгласи. Дойде и очакваният ден. Дадох му слушалки за парлама и го заведох при бай Георги. Притеснявах се само да не се появи съседката на бай Георги, която беше начална учителка на Антон. Тя щеше да го заговори и всичко щеше да се провали. Бай Георги щеше да разбере, че съм се подиграл с него. Бях решил предварително да запозная съседката с намерението си, но тя рано или късно щеше да ме издаде. За това реших да рискувам. Бай Георги като ни видя се изненада. Казах му, че съм довел доктора. Той ще му зададе няколко въпроса и ще разбере какво е състоянието му.  Антон се пообърка. Аз успях да му пришушна да го накара да направи няколко крачки и да му  провери пулса. След това му говори общи приказки и накрая го успокои, че за годините си е в добро здраве.  Гледах колкото се може по-бързо да се измъкнем, за беля да не ни види съседката. Всичко мина благополучно. Качихме се в колата и заминахме. Вечерта когато си дошла дъщеря му бай Георги надълго и на широко и обяснявал за доктора. Тогава тя ми се обади и ме попита защо докторът не го е прислушвал със слушалките. 

Нямаше как да и кажа, че докторът  забрави, че държи слушалки. Отговоих и само, че този доктор е опитен. Дори и когато говори с пациента разбира за здравослвноо му състояние.

Така бай Георги живя още четири години. Постоянно споменаваше и не пропускаше да ме похвали за това, че му доведох добър доктор.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово