nabore.bg

Доживотната наша присъда

е да бъдем и в ада и в рая.

Колко хубаво щеше да бъде

с теб сами да избираме края.

Но животът не е просто длъжност,

а присъствие тихо и кратко...

И е толкова скръбно и тъжно,

че понякога свършва внезапно.

Но  животът не е принадлежност-

ни партийна ,ни антипартийна...

Той  е вяра, любов и надежда,

много често – съдба лотарийна...

Да, животът е само възможност,

да оставиш следа на земята

в изречение просто,тревожно,

както сам подредиш правилата...

Много често е радост щастлива,

а понякога просто  беда...

Потърси само алтернатива

в бучка захарче в чаша с  вода...

Всички чакаме своята пролет

и с мечта да е наш господар...

Но понякога главната роля

е  с посмъртна награда Икар...

Лозан ТАКЕВ

27 март, 2017 г. – Международен ден на театъра