Жажда
От жажда те изпих на глътки,
две шепи пълни със роса,
отпивах те и се замислях,
дали ще пресуша река?..
Посипах те със пепелта от рози,
горяли тихо в моята душа,
оставили божествен спомен,
от щастието, дето аз държа!
От истината се запалих,
обречена във огън да горя...
Останалото са пожари –
бушуващи... Във вечността!..
Преди
И ако някой ден аз просто си отида,
и ако някой миг престана да творя,
и ако никога не мога да открия,
посоката към Тебе с нашата звезда...
И ако времето във мен не стигне,
от бързане да съм Живот,
и ако твоят път не ме достигне,
и пресече сърцето ми с Любов...
Тогава прочети за нашето начало-
в живота минал доста отпреди!
Дори и там била съм пак във бяло...
Дори и там съм те обичала... Преди!
Във нашето "Преди" живели сме във Рая!
Във нашите сърца била е Любовта!
Но Бог те прати в мен на края...
Открих те на земята! В светостта!
Катя ПОПОВА
Катя Попова