nabore.bg

От жажда те изпих на глътки,

две шепи пълни със роса,

отпивах те и се замислях,

дали ще пресуша река?..

Посипах те със пепелта от рози,

горяли тихо в моята душа,

оставили божествен спомен,

от щастието, дето аз държа!

От истината се запалих,

обречена във огън да горя...

Останалото са пожари –

бушуващи... Във вечността!..

Преди

И ако някой ден аз просто си отида,

и ако някой миг престана да творя,

и ако никога не мога да открия,

посоката към Тебе с нашата звезда...

И ако времето във мен не стигне,

от бързане да съм Живот,

и ако твоят път не ме достигне,

и пресече сърцето ми с Любов...

Тогава прочети за нашето начало-

в живота минал доста отпреди!

Дори и там била съм пак във бяло...

Дори и там съм те обичала... Преди!

Във нашето "Преди" живели сме във Рая!

Във нашите сърца била е Любовта!

Но Бог те прати в мен на края...

Открих те на земята! В светостта!

Катя ПОПОВА