nabore.bg

Архивите са живи

Случка: Иван Попов от Шипка излекувал италианска принцеса

Признателното кралско семейство му издигнало бюст-паметник в Рим

 

Чест гост на дома ни беше Иван Попов от карловското село Шипка, дългогодишен приятел на баща ми. Приятелството им датираше от двайсетте години на миналия век, когато и двамата се увличали от току що прохождащото българско филмово производство. Освен че издавал киносписание – „Киноизкуство” – татко направил и два филма, мелодрами, както самият той ги характеризираше. За единия от тях „Под орловото гнездо”, любовен триъгълник, в който пренебрегнатият си отмъщава като пали къщата на съперника си, трябвало естествено да бъде сниман пожар. Проблем! По онова време т.нар. комбинирани снимки още не били измислени. (Известно е, че сега филмът „Титаник” е сниман в един басеин с макет на кораба, да не говорим за ефектите като в „Матрицата”).

 

Трябвало истински пожар.

 

И Иван Попов, който бил по-заможен, предложил да подпалят плевника им в Шипка. Което и станало. Та същият този Иван Попов винаги се отбиваше у нас, когато дойдеше в София.

Веднъж пред него стана дума за наш роднина от софийското село Горни Камарци, болен от сънна болест. Дядо Стефан беше неподвижен, запомнил съм го винаги седнал на двора, отвреме навреме извикваше немощно „Йованкооо!”, което значеше, че жена му баба Иванка трябва да дойде да го хване за ръцете и два-три пъти да придърпа парализираното му тяло – „да го раздвижи”, както казваше тя. Като чу тази история Иван Попов попита има ли начин да го заведем до Камарци. За късмет точно в този момент (било е в началото на петдесетте години) в София беше дошъл от Франция с колата си „Симка Версай” моят приятел Фреди Фосколо. Тръгнахме. Пътят до Камарци, около 45 км тогава беше от чакъл.

Оказа се, че Иван Попов

 

знае лек за сънната болест.

 

Когато турците бягат от България по време на Освободителната война, неговият дядо получава от свой приятел турчин „хекимин”, т.е. лечител, тетрадка с рецепти. Сред тях e и рецептата за лечение на сънна болест. Иван не само наследил тетрадката, но и прилагал рецептите. Как и кога точно попаднал в Италия не помня, но от разказа му ставаше ясно, че излекувал от сънна болест принцеса от италианското кралско семейство. Признателното семейство му издигнало бюст-паметник някъде в Рим.

Пристигнахме в Камарци, дядо Стефан, както обикновено седеше на двора, Иван Попов го поогледа, поразпита и отсече: „Дядо Стефане, ще станеш и ще идеш сам до кръчмата”. След това с баба Иванка влязоха в къщата, дал й рецептата и я заклел да не я разкрива на никого. Единственото, което баба Иванка сподели впоследствие беше, че сред съставките

 

имало и бодли от таралеж.

 

На връщане чичо Иван каза, че болестта била много напреднала, мускулите на дядо Стефан били толкова силно атрофирани, че  оздравяване не можело да се очаква, но известна временна ремисия щяло да има. Така и станало. Дядо Стефан станал и куцук-куцук с бастунчето отишел до кръчмата сам, за удивление на цялото село.

Татко беше настойник на дъщеря на Иван Попов, която следваше медицина в Александровската болница, срещу която живеехме. Желанието  на Иван Попов било да има на кого да остави тетрадката с рецептите на турския хекимин.

 

Константин ИВАНОВ   


Между двете войни нашенецът Иван Попов се прочул с лечителските си умения не само в родното си село Шипка...

Между двете войни нашенецът Иван Попов се прочул с лечителските си умения не само в родното си село Шипка...

...но и в Долно Камарци...

...но и в Долно Камарци...

...та чак до италианската столица Рим. Във вечния град признателния крал му издигнал бюст.

...та чак до италианската столица Рим. Във вечния град признателния крал му издигнал бюст.