nabore.bg

Интервю

Историкът Андрей Фурсов: Русия иска неутрална, извънблокова Украйна

Всичко е поставено на карта, ако правителството се разколебае  и отстъпи, това ще бъде краят

 

Андрей Илич Фурсов, руски историк, социолог, публицист, е роден на 16.05.1951 г. в Шчьолково, Московска област, РСФСР. Завършва история в МГУ. Ръководи Института за руска история (1997-2006). Член е на Съюза на писателите на Русия (2010). Според резултати от интернет-гласуване на научното общество през 2000-2004, 2005 г. и 2006 г. Фурсов е сред «100 водещи социално-хуманитарни мислители на Русия".  Действителен член (академик) от 2009 г. на Международната академия на науките (International Academy of Science), Австрия. Автор на 9 монографии и над 250 публикации. Участва в 150 руски и международни научни конгреси, конференции и семинари. Чете лекции в университетите на Унгария, Германия, Индия, Канада, САЩ. Интервюто с него е от московския всекидневник "Комсомольская правда".

- Западното лоби в Русия крещи: „Слава на Украйна!” Андрей Илич, как мислите, как  ще завърши военната операция?

 - Мисля, че ще приключи с принудата на ултранацисткият режим да се демилитаризира и и денацифицира, тоест да изчезне.

  -Демилитаризацията е ясно какво означава. С това ще се заеме  нашата армия. Но с денацификацията ще трябва да се занимават други хора. Как трябва да изглежда в това в съвременния свят? Ние все пак сме част от Европа.

- Да, част от Европа. Но ние сме значително  по-големи от Европа. Европа е част от огромен материк, полуостров, който смята себе си за отделен континент. Факт е, че опит за истинска денацификация досега  е имало само в една страна, в Германия. Тук не става дума за руски контрол над Украйна. Русия е заинтересована  от неутрална, извънблокова Украйна. Би трябвало  да има някакъв преходен период, когато ще се осъществи  денацификация. Хората, които са се оцапали , трябва да напуснат своите длъжности. И някой - дори да бъде изправен на  съд.

 - Струва ми се, че има разцепление в нашето общество. Последните данни сочат над 70% подкрепа за Путин. Но има активно малцинство, което много  се пали с отговори: „Не на войната” и „Ние нападнахме Украйна“. А някои пък се страхуват, че властта ще се отдръпне, ще отстъпи.

- Разбирам тези опасения. На 24 февруари 2022 г. по същество сложихме край на наследството от 90-те години на миналия век. Дори Крим не беше краят на 90-те. Беше само  пролог. А сега практически всичко е заложено на карта. И ако правителството се стъписа, отстъпи  пред Западното лоби и самия Запад, това ще е неговият  край. Затова смятам, че инстинктът за самосъхранение на властта трябва да сработи. Той  трябва да се задейства активно, да извърши спешно лечение. Например много от онези, които излизаха с крясъците  на Бандера:  „Слава на Украйна!”, са от държавните  структури или медиите. Те трябва автоматически да загубят работата си. Ако твоята страна провежда военна операция срещу  режим на ултранацисти и ти поддържаш този режим, значи нямаш място в държавните структури.

- Не изпитвате ли някакво странно усещане, че Америка се е отдръпнала встрани, а Европейският съюз и Великобритания активно воюват срещу с нас?

 - Винаги съм отличавал Великобритания от Европа. За мене тя е остров на бандити, пирати и изгнаници, които създадоха Америка. Да, външно  това  изглежда много странно, особено след като Америка в Украйна се  лишава от много сладки пайове. Например  там бяха открити 17  биолаборатории. Всички знаят много добре, че Украйна е финансова пералня за пране на пари от клановете Обама и Байдън. Мисля, че американците умишлено отстъпиха на Европейския съюз главната роля в конфронтацията с Русия. И хистерията на Евросъюза е разбираема. Преди всичко - на немците. Канцлерът Шолц се изтърва и каза, че това сваля от Германия всякаква вина. То потвърждава, че през всичките тези години Европа, не само Америка, инвестираха  в Украйна като таран срещу Русия. Някога известният руски философ  Константин Леонтиев беше казал, че чехите са оръжието, което славяните са  взели  от немците и  са го насочили срещу тях самите. Но ето че   украинците са оръжието, което Западът отвоюва от руския свят и насочва срещу Русия. И сега всичко това се разпада. Затова тази хистерия, като цяло е съвсем разбираема. Мисля, че американците оставят Европейския съюз да се позабавлява, докато самите те стоят като полк в  засада...

 - И в кой момент този американски полк ще излезе  от засада?

 - Зависи от това как ще се развие ситуацията. САЩ също имат много проблеми. Там много се активизира Доналд Тръмп. По време на самата военна операция не е изключено  да възникне някаква неочаквана ситуация. Трудно е да се предвиди какво може да се случи.

 - Какво  ще се промени  в глобалния  финансов свят?

 - Светът като цяло ще се промени, а  финансите са  елемент от него. Но както и да завърши ситуацията в Украйна- а тя ще свърши с победа на Русия във военната операция-  ясно е, че Западът в никакъв случай няма да признае нито резултатите от военните  действия, нито денацификацията. Както няма да признае и новото правителство на Украйна. Ясно е, че санкциите ще останат, а Русия в значителна степен ще изпадне  от редица финансово- икономически пазари. Освен Запада обаче в света има още Китай, Индия и Иран. Вярно  е, че това стеснява пространството за развитие. Но от друга страна подтиква Русия да промени модела на икономическото си  развитие. Ако тази промяна не се случи, тогава Русия просто няма да оцелее в този сблъсък. Конфронтацията със Запада върви по две линии – външна и вътрешна. Трябва да решаваме проблемите със западното лоби в Русия, защото то е част от управляващата класа. Например неутрализирането на тези актриси и журналисти, които излизат с викове:  „Не на войната!”.  Вярно е, че те са само елемент  от петата колона в управляващата прослойка, но ако този проблем не бъде решен, няма да бъде решено и всичко останало. Кланово-олигархичният режим няма да може да устои на Запада. На Западът ще може да се противопостави само такъв режим, при който властта и хората са обединени и  споделят едни и същи цели и ценности.

 - Има апокалиптични прогнози, че украинската криза може да бъде последният "черен лебед", който в постковидната ера ще нанесе смъртоносен удар върху  целия – световен финансов капитал.

- Проблемът  е, че кризата в Украйна - и то не само военната  операция, а кризата, предизвикана от нея - изпълнява функциите на пандемия. Но пандемията приключи още  в края на миналата година. Тя не изпълни своите задачи. И какви средства остават за формиране  на новия световен ред? Войната в Европа и гладът са единственото нещо, което остава за преформатиране на света. Мисля, че сред голяма част от световната върхушка има голямо изкушение  да се използва кризата в Украйна за решаване на редица проблеми, които пандемията не можа реши.

  - Те не се ли страхуват, че тази криза просто ще ги помете? И защо трябва да има глад?

 - Страхуват се, но не го отчитат. Войната може да предизвика глад. А гладът е намаляване на консумацията, затягане на колана. Те ще се опитат да извлекат  максимална полза  от военната операция на Русия в Украйна;  да продължи тя възможно най-дълго. Така може да се обясни и  помощта с оръжия, които предоставят на Украйна. Така те отслабват Русия, създават бариера между Русия и Китай - от една страна, и Европейския съюз-  от друга. Освен това всичко  се прави с ръцете на самия Европейски съюз. Върви една  много мръсна игра. Може би  локалната  военна операция на Русия в Украйна би могла да реши съдбата на целия свят през следващите 15-20 години. Може да ускори процеса на зануляване, а от друга страна - да го изпрати по  дяволите.

-       Конкретно за глада - например Русия с Украйна произвеждат  25% от световния износ на пшеница и 90%  и  слънчогледовото  масло...

-       Западът ще се постарае да създаде конфликт, за да попречи на сеитбената кампания.

-       Защо европейците се ангажираха толкова много с Украйна. Какво толкова ги засяга Украйна?

 - Те нямат нищо общо с Украйна. Нищо общо - с Русия. За мен много показателна беше фразата , която изрече Урсула фон дер Лайен. Тя избра деня - 22 юни и каза, че с Русия трябва да се говори от позиция на силата. Тя не случайно избра 22 юни. Плановете на Евросъюза  за Украйна се изработват доста отдавна. Това е  стремеж  за реванш.

  – Но Европейският съюз, като част от Запада, вече получи своя реванш – като унищожи Съветския съюз.

 - В историята има няколко опита за създаване на Европейския съюз. Последният , който почти успя, принадлежи на Хитлер. Така че  Съветският съюз води война  не с Третия райх, а с хитлеристкия Евросъюз. По едно време Мелник-Боткин, шеф на френските тайни служби при Дьо Гол, обръщайки се към руснаците каза: „ Не се заблуждавайте, французите никога няма да ви простят, че победихте Наполеон преди 200 години”. Дълбоко съм убеден, че Европейският съюз никога няма да прости на Русия победата над Хитлер. Защото цяла Европа тогава клекна пред  Хитлер. А ние победихме  Хитлер. Има още  един момент. Поетът Тютчев каза, че с появата на империята на Петър Велики,  стана невъзможна империята на Карл Велики. Той се оказа прав. Кога Европейският съюз се изправи на крака? Веднага след като Съветският съюз беше унищожен. Тоест издигащата се Русия и падащият Европейски съюз са скачени съдове. И в Европейския  съюз прекрасно разбират това. Именно по тази причина  неприемането на Русия е дълбоко ешалонирано, историческо. Това не е отношение на  всички, но на елитите - със сигурност.

 - А къде е Китай в тази ситуация?

- Китай си играе своята игра. Никога не съм бил привърженик на мнението, че Китай ще бъде световен лидер през  21-ви век. Китай има много ограничения. И колкото са по-големи икономическите успехи на Китай, толкова повече се изострят неговите социални и политически проблеми. В Китай, според различни оценки, има 9-12 регионални клана. В началото на 20-ти век  казаха, че още двадесет години и Русия ще смаже всички. Русия се разви бързо икономически, но това пречупи нейния социален хоризонт. Мисля, че Китай като реши проблема си  с Тайван, при добри отношения с Русия,  може да създаде  своя собствена зона в Азия. Но за това, при  постоянното  напрежение със САЩ, ще му е нужен сигурен тил от Русия.

-   Това е абсолютно неизбежно.

   - Да. Освен ако Китай не се разпадне. Светът все още не е станал многополюсен докрай, той все още продължава да  се трансформира. Светът навлиза в зоната  на безпорядък. Пренарежданията бързо ще се променят. Малките причини могат да доведат до по-големи последици. Достатъчно е една пеперуда да кацне върху ръба  на чашата   и всичко може да тръгне по обратния ред.

- Остава още един амбициозен играч, това е Турция на Ердоган. Той въобще независим ли е? Или  е пионка в ръцете на Лондон?

  - Като регионален играч той е последователен. Но в игрите около нас,  в Задкавказието и Централна Азия,  Ердоган  е част от британския план, дори от британско-американския. И  американците, и британците имат навика, ако забъркат някаква каша,  да започват да разселват хората от съответните региони. Когато решиха да разбият социалистическия лагер през Полша, веднага се появи Збигнев Бжежински, съветник на президента на САЩ, появи се и полякът папа. Днес Ричард Мур, който оглавяваше английското разузнаване  МИ-6, е спец по турските въпроси. Той колекционира турски килими, подкрепя турски клубове и твърди, че е приятел на Ердоган. И така, когато този човек бе назначен в МИ-6, ми стана ясно, че ударът ще бъде в Задкавказието, по линията  Азербайджан-Карабах. Ердоган ще се опита да играе своя игра, но той  е включен в по-голям проект. Англосаксонците наистина ще имат нужда от Ердоган сега.