nabore.bg

Архивите са живи

Ихтимански щрихи от житието на Димчо Дебелянов

Иванка Дерменджийска, неговата любов от малкото градче написва години след смъртта на поета: ’’И в сегашния си час, аз жадно те диря”

 

Иванка Дерменджийска от Ихтиман била висока красива жена с гълъбовосини очи

 

През  1898 г. големият брат на Димчо Дебелянов е назначен за началник на пощенската станция в  Ихтиман и семейството се премества тук идвайки от Пловдив. Димчо е записан и учи втори и трети прогимназиален клас /1898-1900 г./ Следва  ново завръщане в Пловдив продължавайки обучението си до 1904 г. Следващите три  учебни години Дебелянов е ученик в Първа софийска мъжка гимназия. През октомври 1906 г.в сп. ’’Съвременност’’ се появява цикълът ‘’Посвещение’’ с пет стихотворения, посветени на ‘’пьрвата любов’’- красиво момиче от Ихтиман, ученичка от Първа софийска  девическа гимназия - Иванка Дерменджийска. В края на 1908 г. той пише първото писмо до Иванка, получава положителен ответ и полетява на крилете на Амура.

Поетът Димчо Дебелянов имал 11-годишна връзка с красивата ихтиманка

  

   През лятото на 1907 г. Димчо Дебелянов гостува на другия си брат в Долна  баня, където се запознава сьс сметководителя във фабрика ‘’Ибър’’ Николай Михайлов, станал впоследствие известен с псевдонима Лилиев. Дружбата между двамата се задълбочава, когато Лилиев се премества в София. Следват няколко месеца работа в Централната метеорологична станция, войнишка служба /1913-  1914 г./ в Самоков и  в  школата в Княжево, където поетът придобива военен чин подпоручик   

     През есента на 1913 г. умира майката на поета и пак по същото време издава с приятели списание ‘’Звено’’. Две години е докладчик във Върховната сметна палата. Междувременно той продължава периодически да се вижда с Иванка, в София и в малкия град. Пише й 68  писма, на които тя му отговаря. Тази връзка, на приливи и отливи, главно от нейна страна, продължава до края на живота му, близо единадесет години . Димчо има много приятели в Ихтиман - Гьончо Белев, Георги Герински, Стоян Д.Стоянов, Панайот Цинцарски. Георги Грински си спомня: ’’Димчо ме привличаше с искренната си дружба, която стигаше до жертви. На всяка новогодишна вечеринка той беше редовен декламатор и душата на компанията .’’

    Няколко месеца преди да отиде доброволец на фронта Дебелянов споделя в едно от писмата си: ’’Не искам смъртта да ме дебне в леглото! Искам да умра мигновенно! Искам...красива смърт!’’. Сьдбата  сякаш чу това му желание и го вьзнагради - и с красива геройска смърт, но и с безсмъртие.

Дебелянов със своя приятел Гьончо Белев (вдясно) от Ихтиман и две техни приятелки

 

         В края на януари 1916 г. Димчо Дебелянов  е доброволец на фронта. Участва  в различни бойни действия. На 2 октомври  1916 г. при сражение между селата Горно и Долно  Караджово в днешна Гьрция, вражески   куршум го улучва в сърцето. Рано сутринта на 3 октомври, трупът на Димчо Дебелянов е откаран в комендатството в Демир Хисар /на река Струма / днес град Сидирокастро. Тук е издаден акт за смърт  номер 118. Тихомир Геров разказва: ’’Един Димчов сродник - Петрин, артелчик в болница, отишъл да го види. Офицер му посочил ковчега на Димчо и той извадил химически молив и написал на крьста: ’’Подпоручик Димчо Дебелянов от 22 п/ехотен/ Тр./акийски полк от гр.Ихтиман, убит на 3 октомври 1916 г.’’. Погребан е в двора на  църквата ‘’Благовещение на Света Богородица’’ в Демир Хисар.

Смъртният акт на поета днес се пази в ихтиманското кметство

    

Обществен отзвук в София за смъртта на поета са само два некролога: в хумористичния вестник ‘’Бьлгаран” и в седмичника ‘’Наша мисьл’’ от 11 ноември 1916 г. подписано с ‘’д-р М ‘’. Приятелят му Йордан Мечкаров пише: ’’Димчо умря непризнат - никой от големите поети /с изключение на Яворов/ и критици, не му обрьщаше внимание’’. Николай Лилиев пише за Димчо Дебелянов: ’’Поет и човек у Димчо Дебелянов бяха неделими... Срещал съм малцина българи като него открити в своите мнения’’.

    През януари 1920 г. излиза от печат пьрвата стихосбирка на Димчо Дебелянов.  Специална делегация през август  1931 г. пренася тленните останки на поета в родната Копривщица, като му е направено второ погребение в църквата ‘’Успение  Богородично‘’. Проф. Иван Лазаров прави дълги проучвания  за да създаде надгробният паметник  на поета: чете негови произведения, среща се с близки и веднъж, както се разхождал из Копривщица, вижда една женица, която кретала едвам едвам и... идейният паметник изниква в главата му. На 19 август 1934 г. паметникът е осветен при огромно стълпотворение от хора.

    В запазените спомени на сестрата на поета Мария Дебелянова Григорова се споменава за запазени при нея близо 20 писма от кореспонденцията между Димчо и Иванка Дерменджийска. Тя пише: ’’За любовта си в Ихтиман /Димчо/ ми говореше с апатия и като за съвсем ненужно изживени некрасиви дни: хвьрлил си любовта, гдето  не трябвало, имало много еснафщина, сметки, търсене на изгоди...’’

    В своя статия посветена на годишнина  от рождението на Дебелянов, писателят Атанас Далчев споменава: ”Дебелянов откри света, в мига когато трябваше да го напусне’’.

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица днес е музей

    

През 30-те години на миналия век, Владимир Русалиев започва  да издирва  материали за написване на биография на Димчо Дебелянов.Срещнал се в Панагюрище  с омъжената с две деца Иванка Дерменджийска, вече Иванка Горинова. Ето какво пише за нея Русалиев: ’’Тя е все още хубава, висока и стройна. Гълъбовите й очи пълни с бляськ и чистота. Гласът й е топъл, кадифян, много цветен. И тя е смутена - трябва да обърне очи назад, към миналото, да говори за една голяма любов ... която е опиянявала душата и сърцето на един голям поет. И тя ми разказа...при първата среща те са били почти деца, а при последната - той бил на пьт за бойното поле... И между тези съдбовни срещи са минали единадесет години, изпьлнени с много мъка, малко радости...но през които те никога не са преставали да се обичат.Той й посвещава първите си стихотворения, пише й дълги и хубави писма между 1908 и 1916 г.Тези писма ще ви разкажат всичко.Ще ви разкрият оня мир, който той беше запазил само за себе си.Ще видите колко много светъл, чист и благороден е бил този поет и колко дълбоко човечен е бил кьм всички. Владимир Русалиев публикува 68 писма на Димчо Дебелянов изпратени до Иванка Дерменджийска и сьхранени от нея.

     На 5 октомври  1958 г. отваря врати родният дом на Димчо Дебелянов в Копривщица, превърнат в  музей. От поканените, с видимо вълнение, прекрачва прага една стройна и  с побелели коси жена. Спира се пред изложените снимки, всред които познава и себе си, снимана като ученичка. Очите и се навлажняват. В поднесената й ‘’Златна книга ‘’ на музея ,тя записва: ’’И в сегашния си час, аз жадно те диря. Иванка Дерменджийска .”

 

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, пенсионер от Ихтиман