nabore.bg

Литературен мегдан

Храна за душата

Разказ

 

Велика беше обмислила всичко. До най-малките подробности. Идеята за това не се роди изведнъж, а като зрънце растеше малко по малко в душата й. Всичко около нея подпомагаше бавно, но сигурно решението. И това като че ли донесе нужното примирение и спокойствие. Така ще бъде. И тя премина към подготовката.

Изкъпа се бавно и усърдно, като дълго разресва все още гъстите си дълги коси. Изсуши ги внимателно на слънце и ги прибра в стегнат кок, както винаги...После отвори гардероба и дълго изучава прилежно изгладените и подредени на закачалки дрехи. Избра рокля на цветя, засмяна и приятна за окото, напълно подходяща за предстоящия  й дълъг път. Облече я и застана пред огледалото. С ръка приглади нежно цветята, оправи едва забележимите гънки и остана доволна. За нейните 70 години изглеждаше добре. Въздъхна тихо и седна пред нейния семеен олтар. От там й се усмихваха покойният й съпруг, децата и внуците. Не намери укор в очите им и това я успокои.

Мъжът й си отиде внезапно преди много години, но тя не го замени с никого. Бяха живяли добре и в сговор. Когато наметна на крехкото си рамо грижите и отговорността за трите им деца, малко се преви, но стъпките й бяха сигурни и криеха много обич. Годините бяха объркани и трудни, но тя успя да ги отгледа, изучи и те пораснаха добри и успели хора. Бяха свикнали тя да е винаги силна и тялом, и духом. Но с годините Велика усещаше червейчето на болките и страховете да пълзи в душата й, трудното битие гризеше самочувствието й, предателствата в околния враждебен свят я угнетяваха. Имаше нужда сега тя да се опре на своите деца, да сподели съмненията и страховете си. Но те живееха в друг свят, имаха други приоритети и други грижи. Не, не я забравяха, почитаха я за всеки празник, но душата й изпитваше непреодолим глад от съпричастие и светла синовна обич. Знаеше, че когато си отиде от тоя свят, те ще се отчетат като добри деца, ще спазват третини и деветини, ще раздават за помен на душата й, ще палят винаги свещ за нея, ще платят панахиди в църквата...И околните ще са доволни и ще си кажат „Какви добри и благодарни деца има Велика!...“Но как да им обясни сега истината, че живите трябва да се грижат за душите на живите. За мъртвите души се грижи Бог!...

Младите нямат време или по-скоро желание да проумеят това. Ще го разберат едва когато остареят...Но родителите им отдавна ще са изтлели в пръстта.

Велика целуна снимките една по една. След това стана и се изправи до прозорчето на кухнята. Затвори здраво двете крила, после придърпа перденцето, грейнало от маковете, избродирани от нейните чевръсти пръсти преди години.

Запали кандилцето пред лика на Божията майка, прекръсти се и устните й зашептяха в сумрака  „Отче наш“.

Тогава отвъртя кранчето на газовия котлон. Приближи се до леглото и кротко, като откъснато от нежна ръка цвете, се отпусна на него.

Притвори очи.

Душата й изпитваше такъв непреодолим глад.

Въздухът  в стаята отстъпваше с тих съсък.

После всичко утихна.

  

   Ружа ВЕЛЧЕВА

 --------

Ружа Велчева е родена на 22 август 1946 г. в Павликени, но от 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „Електроника“, без да изневерява на първата си любов - поезията. Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ - „СМЯНА  81“ с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“.

Автор е на 9 книги: Синя птица (съвместно с още 2 авторки) - Профиздат, 1985 г.; Синя птица (стихове) – ПАН-ВТ, 2000 г.; Полетът на кондора (стихове -български и испански) – ФАБЕР, 2002 г.; Любовни досиета (проза) – ФАБЕР, 2003 г.; Пустинята на времето (поетична антология)-ФАБЕР,2006 г.; Благословената река на спомените (стихове) – ФАБЕР, 2009 г.; Не отвръщай лице, Господи (стихове) – ФАБЕР, 2010 г. ; Морга за изгубени души (сборник с къси разкази) – ФАБЕР, 2011 г. и „Вън от Рая“(стихове,триезична-български,английски и испански) – Изд. Регионална библиотека „П.Р.Славейков“ В.Търново, 2013 г., „Рая и дъгата“(детска приказка – български и английски) – ИК „ДАР- РХ“, 2014 г.

Ружа Велчева в периода 2004-2008 г. живее три години в Калифорния,САЩ. Сама превежда стиховете си на испански и английски и има много публикации в поетични издания на двата езика.

Член-учредител е на НОЛИ - формула 6 (Национално общество за литература и изкуство), учредено във В.Търново през 2009 г. и на световното движение „Poetas del Mundo”, учредено в Чили, в което членуват  поети от цял свят. Носител е на литературна награда на НОЛИ и Община В.Търново за периода 2009-2010 г. за автентична поезия и цялостно творчество (за стихосбирките й „Благословената река на спомените“ и „Не отвръщай лице, Господи“.

През 2012 г. получава втора награда за хайку-поезия от международния поетичен конкурс в Мелник. През септември 2012 г. получава и първа награда за поезия на националния поетичен конкурс „Свищовски лозници-2012“. През 2013 г.  колекцията й от национални награди се увеличава с още 3: трета награда за поезия в Първия национален конкурс за социална поезия на е-сайт „Червеният ездач“, специалната награда на журито за хумористичен рзказ на актуална тема, организиран от е-сайт „ХуЛИте“ и арт галерия „Маркони“ във Варна и поощрителна награда за поезия на Третия национален конкурс в памет на Рада Казалийска, организиран от читалище „Добри Чинтулов“ и Дамски литературен салон “Евгения Марс“-София. Носител на първа и специална награда на уебсайт „Червеният ездач“, май 2014 г. в конкурса за къс разказ на тема Европа вчера,днес и утре през погледа на българина за разказа „Щастлив на дъното“.

 

 


Ружа Велчева

Ружа Велчева