nabore.bg

България

Възрастта не е порок: Хиляди чакат за място в старчески дом

Процедурата по приема е тромава - някои не доживяват добрата вест

 

Изоставен

 

Евгени е на 72 години и по цял ден обикаля градината на дома за стари хора в столичния квартал “Дървеница”. Понякога отскача до виличката си в полите на Витоша. Работил е в строителството. Има син, не го знае къде е и какво прави, не се обажда. Тук ме доведе самотата, тя убива човека, казва той.

 

Мъка

 

Костадинка е 81-годишна. Малкият й син загинал в казармата, мъжът й починал, а големият й обирал пенсията до стотинка. Накрая се реших да дойда, казва тя и очите й се пълнят със сълзи. Цял живот се борих за децата - къща направих, апартамент в София купих, накрая два гроба изкопах и ето на, дойдох. Тук всичко ми харесва - грижите, храната, условията. Викам си, такава ми е съдбата, тука поне ще умра в луксозен дом, а не като куче на село.

 

Занимания

 

Милка е на 83, в дома е от 4 години. Има дъщеря и син, и двамата са пенсионери. В този дом ми е по-спокойно, казва тя. Мъчно й е за двамата внуци, които е отгледала, а сега са в чужбина. Обича фотографията, дълги години работила като монтажист. Снима със стар лентов фотоапарат, вече има 15 албума със снимки от концерти, организирани в дома, от градината, от екскурзии.

 

Аз решавам

 

Емилия е на 86, бивша счетоводителка, 35 години работила в ЦУМ. Едра жена с висок дух, обича да чете любовни романи. За любовта няма възраст, смее се тя, тук някои се женят и живеят по двойки. Дойдох по собствено желание, децата се държат добре с мене, не мога да се оплача. Младите обаче си имат свой живот, отиват на работа, а аз - вкъщи. Казах им - аз решавам. Внукът ми е в Америка, много ми липсва. Страшно нещо е самотата.

 

Ветеран

 

Слави (83 г.) е един от ветераните, тук е от 10 години. Бил е главен готвач в известни столични ресторанти. Преди ревем за деца, сега ревем от деца - усмихва се той многозначително, но добавя, че е дошъл по своя воля, защото и него го мъчи самотата.

Над 1500 човека чакат за постъпване в 76-те дома за възрастни хора у нас. Много ли са те за 7-милионна България? Отговорът е - да. Недостигът на този тип заведения е един от най-тежките социални проблеми, защото капацитетът им отдавна е изчерпан, а със задълбочаването на демографската криза и застаряването на населението напливът към тях става все по-силен. Най-малко половината от домовете са обновени с европейски пари. Едни от най-модерните са в Алфатар и в пазарджишкото село Главиница.

Допреди няколко години в старческите домове приемаха само здрави хора, навършили пенсионна възраст.

 

Сега обаче нещата се промениха.

 

Все повече домове на практика се превръщат в хосписи. По тази причина в тях вече се приемат и възрастни хора с решение на ТЕЛК, които имат медицински проблеми.

Процедурата по настаняването е доста тромава, често пъти за място се чака повече от година. Трябва да се подадат цял куп документи - молба със свободен текст до директора на дирекция “Социално подпомагане” в общината, където човекът живее, копие от личната карта и решение от ТЕЛК, ако има такова. Прилага се и личен амбулаторен картон. Възможно е да се наложи да се подадат и други документи, всичко зависи от конкретния случай.

При подаването на всяка молба се извършва индивидуална оценка на кандидата и се изготвя доклад, оформен като предложение. След постъпване в дома за стари хора се извършва оценка на нуждите на човека и се изготвя индивидуален план, който се преразглежда на всеки шест месеца.

 

В Дървеница около 5% от пенсионерите не плащат

 

В държавния дом за стари хора в “Дървеница”, най-големия в страната, живеят 360 човека. Капацитетът му е за 415. Живеят по двама в стая. Повече от 100 човека чакат за място при нас, казва Зоя Маркова, директор на дома. Има обаче хора, които не могат да съжителстват с друг човек, отбелязва нейният заместник Любомир Пепелджийски. Сградата е стара, но основно ремонтирана, всичко е обновено, условията са добри и действително отговарят на съвременните стандарти. На всеки етаж има печки, хладилници, тостери, скари, телевизори , изобщо всичко необходимо за готвене и почивка. Хигиената е безупречна. Не липсват и проблеми: поне една пета от дома е превърната в хоспис за тежко болни лежащи хора, някои с деменции - три етажа са отделени за тях.

 

Тук работят 3 лекари и 14 медицински сестри

 

на три смени и дават нощни дежурства. Има недобросъвестни хора, около 5%, които не си плащат, някои дължат хиляди - казва Пепелджийски. - Разговарял съм с всички, едни се сърдят, други обещават, че ще платят. Понякога имаме и проблеми със спазването на вътрешния ред, някои искат да се прибират късно, но те са единици. Държа да подчертая, че хората идват тук по собствено желание. Средната възраст на обитателите е 86 години.

Тук има местна интелигенция. Вера е талантлива художничка, завършила е художествената академия. Картините й са подредени в импровизирана изложба. Други пишат стихове, шият, плетат. Опитваме се да работим по европейски стандарти и мисля, че успяваме, заключава Зоя Маркова. 

 

Частните домове често са под стандартите

 

Близо стотина са частните лицензирани домове за възрастни хора в страната, но малко от тях са по-добри от държавните. В някои обзавеждането се състои от стари мебели, закупени от хотели, а персоналът е ограничен и обикновено се свежда до двама души - собственика и евентуално готвач или медицинска сестра. По-голямата част от тези заведения са нещо средно между старчески дом и хоспис. В тях съжителстват 10-15 човека при сравнително уютни условия. Процедурата при ктандидатстване е много по-опростена. При по-сериозни здравословни проблеми обаче медицинското обслужване и санитарните грижи се заплащат отделно. Има и нелегални домове, в които таксите са по-малки, но грижите и медицинското обслужване са на много по-ниско ниво.       

 

Христо КУФОВ