nabore.bg

Архивите са живи

Готвач на папата смайва софийските чревоугодници

Тайно българско гастрономическо общество от знаменитости се събирало всеки месец, за да се радва на изискани и вкусни кулинарни чудеса

 

В България винаги е имало хора, които са разбирали от доброто ядене и пиене. През миналите години това качество, изглежда се е ценило повече от днес, когато американският стандарт в храненето се е наложил с неизменните си хамбургери и хот-догове.

През далечната следвоенна 1945 година в София на път за Ерусалим се отбива за ден-два личният папски готвач. По това време на трона на Светият отец във Ватикана седи Пий ХІІ. България

 

няма официални отношения със Светия престол,

 

но в София работел папският пропаганден католически институт “Про ориенте”, който и днес е в старата си сграда на улица “Оборище” до Народната библиотека. Дълги години там се помещаваше музикалното училище.

Когато папският готвач пристигнал в София, падретата решили да съберат на трапезата някои от известните български държавни мъже. Начело на католическия институт стоял отец Дон Галоне, добре познат на софиянци с вечната си благост и усмивка.

 

На трапезата се събрали

 

един до друг и двама поканени отечественофронтовски министри: православният християнин Димо Казасов /шеф на информацията и пропагандата/ и католикът Георги Драгнев /на обществените сгради, пътищата и благоустрояването/. И двамата министри имали славата на известни столични кулинари, затова Дон Галоне ги поканил. На масата имало и лица от артистичния свят, както и някои индустриалци. Всички били смаяни от вкусните ястия, направени по рецептите на папската кухня. Дълго след това Димо Казасов твърдял, че папският готвач нямал равен на себе си. А бай Димо освен известен политик, разбирал и от добри трапези. Задоволството на двамата министри от гастрономическите чудеса, поднесени от папския готвач било толкова огромно, че те го накарали да обещае, че на връщане от Ерусалим за Рим пак ще остане няколко дни в София и ще повторят

 

кулинарната вакханалия.

 

Така и станало – след около месец готвачът изпълнил на “бис” гастрономическите си изяви. Този път на масата в сградата на улица “Оборище” били поканени два пъти повече видни софийски чревоугодници. Благодарностите към Дон Галоне нямали край.

Още през 1928 г. в София се събирало тайно гастрономическо общество, в което влизали най-големите епикурейци на България. Между тях най-много били политиците, имало професори от университета, адвокати, инженери, търговци, банкери… Сбирките на тази закрита кулинарна “ложа” ставали в закрити салони и сепарета в някой скъп ресторант. Главна роля в тези сбирки играел готвачът - тогава в София имало трима-четирима иявени майстори на черпака, които биха правили чест на всеки европейски локал.

Най-често тайното гастрономическо се събирало в стария ресторант “Балабанов”, който бил на мястото на днешната галерия на улица “Раковски” 117. На масата сядали не повече от дузина видни мъже – както и при лова, и тук господствала максимата, че дамското присъствие може само да развали удоволствието и хубавото ядене и пиене. На трапезата можело да се видят един до друг министър-председателят Андрей Ляпчев, министърът на външните работи Атанас Буров, председателя на Народното събрание проф. Тодор Кулев, професор Мишайков от университета, инженерите Каракашев и Божков – шефове на Българските държавни железници, индустриалците Балабанов и Петрович и много други. Сред гостите често бил и бай Димо Казасов – познавач и ценител на добрата кухня.

На отрупаната трапеза можело да се видят безброй готварски изненади  

 

редки ордьоври от хайвери,

 

раци, пушени риби, редки и вкусни гъби, дивеч, изкусни салати, екзотични плодове...         

Веднъж на масата имало дори стриди – рякък морски дар, който трудно можело да се купи в България. Специален водолаз по поръчка на софийските гастрономи ги бил извадил рледишния ден на нос Галата, край Варна. Вкусът на стридите, изядени от лакомниците в ресторант “Балабанов” не остъпвал на вкуса на прочутите португалски стриди.

Веднъж месечно гастрономите от тайната компания се събирали на богата обща трапеза, за да опитат вкусотиите, които им поднасял сезона – първите агнета, пилета, пъдпъдъци, сърни, фазани, първите домати, краставици, аспержи, артишо, чиги, есетри, моруни, скумрии, калкан, паламуд и други чудесии, недостъпни за обикновения човек.

 

Клиентът сам си избирал мръвката от тенджерата

 

Старите софийски гостилници и ресторантчета имали славата на изключително демократични заведения. Особено тези, в които се хранели средна ръка хора. Много прочута в средата на ХХ век била гостилницата “Цариград” на бул. “Мария Луиза”. В огромната кухня се готвели ориенталски ястия в огромни калайдисани медни тенджери. Още с влизането си в гостилницата клиентите се насочвали към печката. Всеки надничал в тенджерите, а готвачът на гостилницата гордо им показвал какво е сготвил за обяд. Така клиентът след като разгледал манджите си избирал какво да похапне. Още тук готвачът сипвал ястието, като слагал и посочената от клиента мръвка. Ако някой оставал недоволен от количеството на храната, шефът на заведението му сипвал допълнително в чинията – разбира се, безплатно. По стара гостилничарска традиция влезлите на заведението трябвало непременно да останат доволни. Докато клиентите се хранели, около тях кръжали с табли келнерите и викали през целия салон нестихващите поръчки: “Кокошка яхния, кълка”, “Агнешко печено, бут”, “Телешки паприкаш, тлъсто” и т.н. За атмосферата в гостилница “Цариград” Димо Казасов пише в мемоарите си: “Тази симфония на гастрономическите вкусове се придружаваше и от певческото искуство на рояк досадни мухи...”

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Полагането на основния камък на сградата на института

Полагането на основния камък на сградата на института "Pro Oriente", юни 1925 година.

Димо Казасов бил известен кулинар

Димо Казасов бил известен кулинар

Премиерът Андрей Ляпчев също уважавал богатите трапези

Премиерът Андрей Ляпчев също уважавал богатите трапези

Портрет на министъра на външните работи Атанас Буров. Художник - Никола Михайлов

Портрет на министъра на външните работи Атанас Буров. Художник - Никола Михайлов

Папа Пий XII

Папа Пий XII

Католическият институт

Католическият институт "Про Ориенте" на улица "Оборище"