Литературен мегдан
- search
- Всички
Гордата жена
Разпъната на кръст живях.
Падах ставах, не се спрях.
Вървях с високо вдигната глава.
Нарекоха ме - "Гордата жена"!
С неволята се срещах и успях.
С трудности се борих,но ги преодолях.
Не сведох ниско никога глава.
Защо ли?...Защото съм аз - "Гордата жена"!
Ранявана до кости бях.
Превързвах рани и все мълчах.
Не се пречупих от това.
Защо ли?...Защото съм аз - "Гордата жена"!
Не тая във себе злоба!
Не тая във мене гняв!
На никого не отмъщавам!
Напред вървя и продължавам!
Във този свят жесток, ,
подложена на изпитания безброй,
не сведох никога глава!
Защо ли?...Защото съм аз - "Гордата жена"!
Ако някога...
Ако някога почувстваш се самотен
и празно е във твоето сърце,
повикай ме,аз при теб ще дойда,
ще върна усмивката на твоето лице!
Ако някога почувстваш силна болка,
изгаряща гърдите ти…горчива.
Повикай ме, аз при теб ще дойда
и ще превържа раната кървива!
Ако някога ти липсва моя глас,
моите ласки,топлина, милувки.
Повикай ме, пак ще дойда аз,
ще те обсипя с нежност, със целувки!
Ако някога ти липсва моя смях
и дяволитите искри във моите очи…
Повикай ме при теб ще дойда аз
ще те любя и обичам до слънчеви лъчи!
Напук живей
Недей разказва своите мъки.
Не свеждай ниско ти глава.
Навред усмихвай се и пей,
напук на всички ти живей!
Отхвърляй всичко, що ти пречи.
Мъчи,бори се и успей!
Високо погледа вдигни си…
Люби, обичай и живей!
На хули гнусни не отвръщай,
махни с ръка и продължи.
Живота в песен ти превръщай,
живей и щастлив човек бъди!
Това, че пееш и живееш,
това, че днес щастлив си вече,
така е…защото ти умееш
да си човек, а не човече!
Лъжа
Животът шарен е пред мен,
но не е като майски ден.
Тогава птици пееха в нощта,
любехме се с теб до сутринта!
Обида след обида изтърпях,
в лъжи и злоба аз живях.
Понесох толкова тъга,
не искам вече аз лъжа.
Лъжите си за други запази.
Не вярвам веч на твоите очи,
с които нявга бе ме убедил,
че нивга в нищо ти не си грешил.
Когато с теб се запознахме,
беше хубав майски ден.
Птици пееха в нощта!
Щастливи бяхме с теб до сутринта!
Отминало е веч това,
не ще се върне вечерта,
в която ти ми обеща,
че щастливи ще сме все така!
Ради ВАСИЛЕВА-Limurana